С понижаването на температурите все повече хора търсят разнообразни начини за прекарване на свободното си време. Зимните спортове са изключително популярни у нас поради наличните природни ресурси за развитието на този тип туризъм. Удачна алтернатива в градски условия е посещението на ледени пързалки. В петък Столична община откри първата за тази година ледена пързалка в многофункционалния комплекс “Спортна София”.
По този повод решихме да разгледаме метода на конструиране на ледените пързалки. Как всъщност работят те и какви технологични ресурси са необходими за изграждането и поддръжката им?
Задължителното минимално условие за изграждането на ледена пързалка е подходящата основа. При изграждането на постоянна ледена пързалка на закрито е необходимо да се предвиди натоварването на съоръжението върху конструкцията на сградата, в която то се помещава. Друг съществен фактор е съхранението на всички поддържащи системи, които заемат доста голяма площ.
Процесът по изграждане на ледените пързалки започва поставянето на необходимите тръби. Монтирането на проводната система може да се направи в пясъчна (най-често при външни и непостоянни ледени пързалки) или в бетонна основа, като под внимание се взимат и необходимите хидроизолационни слоеве. Тази фаза от изграждането е ключова поради съществената роля на тръбите в целия технологичен процес.
Следващата фаза на изграждане се състои в изпълването на тръбите с антифризна течност. В инсталационния пакет циркулира гликол, който служи за замразяването на водата и запазването на целостта на ледената пързалка след реализиране на проекта. Течността се изстудява благодарение на огромни охладителни машини. Те имат различен капацитет в зависимост от размера на ледената пързалка, като могат да бъдат охладители с въздушно или охладители с водно охлаждане. Първите обикновено се предпочитат за малки или средни инсталации, особено в случаите, когато водата е недостатъчна.
След постигане на желаната температура на циркулационната течност площта, върху която са поставени тръбите и която в последствие ще се превърне в основата ледена повърхност, се залива с вода. След последващо допълнително охлаждане на гликола в тръбите водата започва да замръзва и се образува тънък леден слой. Поради опасността от напукване на леда, крайната дебелина на леда се постига с многократно повтаряне на процеса от заливане на вече съществуващия лед с вода и повторното охлаждане. Процесът завършва с заглаждане на повърхността и финишна обработка на леда.
Какви са предизвикателствата?
От строителна гледна точка тези съоръжения създават предпоставки за появата на редица проблеми. Повечето от тях са свързани с постигането на необходимата хидро- и топлоизолация на цялото пространство. В случай на пропуски е възможна сериозна повреда на носещата конструкция на сградата, образуване на топлинни мостове и поява на плесени. Друго голямо предизвикателство е запазването на постоянната температура и влажност на въздуха, така че да се осигурят необходимите условия за запазването на целостта на повърхността на леда.
При постоянните ледени пързалки на закрито е необходимо още на проектно ниво да се постигне добро функционално разпределение. Важно е да се обособят необходимите пространства за съхранение на поддържащото оборудване, както и инсталационните помещения.
Ледените пързалки осигуряват условия за практикуване на зимни спортове в градска среда. В последните години посещаемостта на тези съоръжения нараства многократно. Все по-често хората в големите градове избират да прекарват свободното си време през зимните месеци именно в каране на кънки. Възможността за ситуиране на преместваеми ледени пързалки в паркова среда създава предпоставки за повишаване на ежедневната активност на хората в близост до домовете, училищата и работните им места.