Сградата на художествената галерия в Добрич ще бъде реставрирана, съобщават от БТА. Зданието, в което институцията се помещава от 1981 г. се нуждае от ремонт, тъй като по него са настъпили повреди, които застрашават функционирането му и здравето на пешеходците. При нейната реставрация е необходимо да се обърне специално внимание, тъй като тя се явява забележителен пример не само за Добрич, но и за цялата българска архитектура. Нека разгледаме заедно защо…

Фасадата към площад „Демокрация“. | Снимка: ebridge.info

Построена през 30-те години на миналия век, тя служи първоначално за съдебна палата

Отличителният белег, който й придава специално място в българската архитектурна история е периодът на нейното построяване. Тя е изградена между 1932 и 1937 г. от румънската власт, която тогава управлява цяла Добруджа. В проекта за съдебната палата взема участие и българският архитект Велислав Ханджиев от Добрич, завършил архитектура в Торино.

До 1940 г., когато Добруджа се присъединява към България по силата на Крайовската спогодба, се е помещавала и румънската полиция. Арестантските килии са запазени и до днес. Впоследствие в нея се помещават различни институции. До 1980 г. служи за сграда на Окръжния комитет  на Българската комунистическа партия.

Ситуация на сградата. Тя се състои от пет крила и има три вътрешни двора (единият от тях сега е покрит). | Източник: ebridge.info

В периода 1981 – 1982 г. се извършва реконструкция на сградата

Така тя се превръща в нов дом за градската художествена галерия. Автори на тогавашния реставрационен проект са архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков1. Те съхраняват естетиката на оригиналното решение.

Сградата се явява принос към българската архитектурна история с отличителния си характер. Монументалното членение на обемите е характерно и за други подобни сгради от същия период у нас, като например съдебните палати в София и Русе (арх. Пенчо Койчев). Това я приписва най-общо към течението на модернизирания неокласицизъм от първата половина на миналия век.

Архитектурни фрагменти – обединени във вертикали прозорци и разчленени дограми.

Архитектурата на сградата е рядко срещан пример

Обемите, допълнени обаче с много по-семпъл и категоричен детайл, отличават сградата от останалото архитектурно творчество в България от този период. Вероятно повлияни и от италианското архитектурно образование на Ханджиев, те правят препратки към архитектурата на Италия от този период. Монументални решения с колонади и редици от обединени във вертикали прозорци можем да открием дори и в противоречиви примери като фашистките домове в Форли (1935) и Предапио (1937)2. Днес сградата носи статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Кадри от интериора. | Снимки: impact-tour.eu

Необходими са спешни реставрационни работи предимно по фасадите

По всяка една от тях има проблемни участъци, казват от Общината. Обликът на сградата се нарушава поради ерозия – падат фрагменти от корнизите, които представляват опасност и за пешеходците. Има наличие на напукани и падащи плочи от фасадната облицовка, руши се и терасата над входа на галерията. За сградата трябва да се предприемат спешни мерки, които вече са съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство.

На следващото заседание на общинския съвет предстои да се обсъдят мерките за реставрационните дейности. Едно от предложенията на управата е да се търси финансиране от 100 000 лева по проект „Красива България“.


Източници:

1.Евелина Ханджиева – “50 години художествена галерия Добрич“– “Антимовски хан“ – Сдружение на писателите в Добрич.

2.Транснационално проучване на проект АТРИУМ – Архитектура на тоталитарните режими от XX-ти век в градското управление, стр. 287.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Противоречиво санирание в София наруши паметник на културата
Сградата недвижима културна ценност осъмна с бутафорна фасада

Противоречиво саниране на сградата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 87 в София остави…