Сградите на затворите и отношението на обществото към затворниците са интересни архитектурни, социални, психологически и общочовешки теми. На въпроса дали убийството следва да бъде наказано с убийство, съвременният свят отговаря с голямо „НЕ“ . Смъртната присъда е забранена в повечето страни с изключение на тези, в които живее над 60% от населението – Китай, Индия, Щатите, Индонезия и др. Ако отворим Уикипедия и прочетем какво е смъртното наказание, ще се натъкнем на внушителен списък от методи, по които то се е извършвало и продължава да се извършва. Стъпкване от слон, сваряване, преждевременно погребение, разчленяване, разпорване на корема, пребиване с камъни… очевидно въдворителите на справедливост имат не по-малко богато въображение от серийните убийци.

image: brazzil.com

Жестокостта трябва ли да се наказва с жестокост?

Сградата на затвора следва ли да е най-отвратителното място, в което някога е стъпвал човешки крак? Какви са последиците от стандартните процедури, вкарващи престъпниците в „правия път“? Обществото, както обикновено, има всевъзможни отговори.

Блестящият експеримент на Филип Зимбардо от 1971г., проведен в Станфордския университет, поставя света пред въпроси, които дотогава не са били задавани гласно. Психологът цели да изследва реакциите на човека в ситуация, в която свободата му е отнета. Той превръща мазето на университета в импровизиран затвор и подбира 24 студента в добро психическо здраве за участници в експеримента, като на случаен принцип ги разделя на „пазачи“ и „затворници“. Експериментът следва да продължи две седмици, но е прекратен още на шестия ден, тъй като някои от затворниците се отказват, защото не могат да издържат на тормоза от „пазачите“. Оказва се, че само за пет дни „пазачите“ са се превъплътили до такава степен в ролите си, че са стигнали до брутално и садистично поведение, досущ като това в истинските затвори, а „затворниците“ са се изпълнили  с паника, страх и омраза. Тяхното лабилно състояние довежда и до края на експеримента.

Експериментът в Станфорд
image: thesixfifty.com

Социалната роля е в основата на поведението ни, жестокостта е модел за подражание, който ние лесно възприемаме, лесно се поставяме в ролята на престъпник, ако такава ни е отредена. Замисляйки се по-задълбочено върху когнитивните процеси и причините за поведението, можем да открием и алтернативни подходи в третирането на прегрешилите.

Светът започва да се пита дали възпитателната тактика всъщност не е по-способна да тласне затворниците в добра посока, отколкото насилствената.

image: www.weforum.org

По-голямата част от престъпниците са белязани от следните житейски предпоставки – мизерия, бедност, необразованост, изпитано насилие, социално недоверие, социално отхвърляне, маргиналност. Дали ако затворите не предложат обратните условия на грешниците, това не би променило тяхното досегашно мислене? Приветлив и поддържан сграден фонд, доверие, възможност за образование, професионално ориентиране и развиване на хоби, насърчаване на потенциала, позволяване на социален контакт със семейството и близките, уважение и стимулация – това са само част от условията, които предлагат днешните така наречени „хуманни затвори“. Нека разгледаме един от най-емблематичните примери за затвор с хуманен подход както в поведението, така и в архитектурата.

image: urbannext.net

Затворът Storstrøm в Дания

Ако посетите градчето Гундслев в Дания, лесно може да сбъркате затвора с университетски кампус. Според архитектите от Møller, които са автори на проекта, традиционната нехуманна архитектура и система в затворите поддържа нивата на престъпност високи. Планът на Storstrøm е изграден по схемата на типично датско селище, пълно с открити пространства и скандинавска архитектура. Ъглите оформят фасади, преобладават стъклото и естествените материали. Не съществуват решетки и килиите изглеждат като обикновени стаи с прозорци, легло, самостоятелна баня, бюро и лампа за четене. За да се създаде домашна атмосфера, а не усещане за институционалност, няма обща кухня и стол, а всеки 4 до 7 килии имат свое общо кухненско пространство, както и своя дневна, където могат сами да приготвят храната си и да общуват в по-малки групи. Всички тези помещения са боядисани и обзаведени.

image: urbannext.net

Затворът е много сигурен, отделен от околността с бетонна стена и охраняван от над 300 камери. Въпреки това външните пространства са изключително приветливи и изградената инфраструктура има за цел да възвърне затворниците към социалния живот, след като излязат от институцията или да ги въведе в него, ако са били отритнати преди. Откритите пространства са озеленени, павирани пътеки свързват работилниците, в които затворниците се учат на занаят и работят всеки ден. Съществува магазин за хранителни стоки, църква, посетителски център за семейства, детска площадка, библиотека и т.н.

image: urbannext.net

На въпроса дали подобна стратегия има ефект, Дания отговаря с 27% рецидивизъм срещу между 49% до 80% в САЩ. Още примери за архитектурна и социална стратегия за повече хуманност в затворите очаквайте през следващата седмица.

Източник:

www.fastcompany.com

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] на отношението към затворниците от насилствено към възпитателно е тенденция, която набира сила не само в Северна […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Апетитни интериори
Привлекателният дизайн на заведенията за хранене

В световния ден на храната ще си поговорим за онези пространства, които правят блюдата ни …