Снимки на корицата – Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Вчера в социалните мрежи попаднах на интересна снимка, която представяше как от визуалните промени в балкона на всеки българин може да си направиш генерални изводи за начина му на живот. Българският „patchworking” по фасадите на жилищните блокове до известна степен формира архитектурния образ на градовете ни такива, каквито ги познаваме днес. Тази остроумна публикация предизвика интереса ми и реших да се задълбоча в историята на българския балкон, и да потърся отговор на въпроса:

Защо днес той е такъв, какъвто е – остъклен, шарен и непредвидим?

Ранните проявления на балкона

Докато разсъждавам над темата, се замислих какъв може да е най-ранният балкон по нашите ширини. Без да се уповавам на конкретен исторически източник, подозренията ми са, че това най-вероятно е чардакът във възрожденската българска къща.

Чардак в къща в с. Ковачевица. Снимка: Петко Йотов

Всъщност той не е точно балкон, по-скоро може да се опише като пространство, част от архитектурата на сградата, чрез което човекът започва общуването си с външния свят.

Чардакът най-често се оформя на повдигнатия от земята първи или втори етаж на къщата, но за разлика от балкона е покрит отгоре (подобно на лоджия), понякога и отстрани. През зимните месеци съществува вариант и за цялостното му покриване с дървени капаци, за да може да функционира като вътрешно пространство.

Балконът след Освобождението

С бързите промени в следосвобожденска България, на нашите ширини започва да навлиза и европейското разбиране и проявление на балкона. В новоизбраната столица София и други градове в страната (Русе, Варна, Пловдив и т.н.) постепенно навлиза виенската архитектура, която донася малките представителни балкончета на обществените сгради. Примери за такива са балконът на двореца в столицата, както и в известната къща на Яблански.

Малкият дворец – къщата на Яблански

В исторически план, появата на този балкон се дължи на използването му като локация за общуване между по-високопоставените личности и обществото. Тази функция на балкона е запазена и до наши дни в различни проявления.

Балконът на двореца в София. Снимка: Historical Routes Sofia

В жилищните сгради от това време, също могат да бъдат открити подобни малки балкони с парапети от ковано желязо или балюстради, чрез които човек може само да подаде глава навън и да поеме дъх. Тоест те не предлагат голяма функционалност на пространството.

През 20-те и 30-те години в България започва да навлиза и революционният стил на Запада – модернизмът, който си поставя за цел да прави архитектура за хората, чрез опростени геометрични форми и изчистени линии.

Балконите у нас започват да се променят – помисля ли за този период, в моето съзнание първо изниква широкият, издаден от фасадата балкон, който завършва с полукръгла част. Тогава за първи път балконът може да се използва активно като функционално социално пространство – както за живеещите в дома, така и за комуникация с околните.

Реставрация на къщата на Кантарджиев

Снимка: Български архитектурен модернизъм

Балконът в НРБ

Поради политическите промените през 1944 г. модернизмът дава крачка назад.

Тогава пристига официалният архитектурен стил на идеологията – социалистическият реализъм. Вдъхновен от класическите архитектурни стилове на миналото и масивните обеми, той връща българския балкон назад във времето. Масивни балюстради красят иначе малките балкони, издадени от фасадите в почти всеки по-голям български град.

След 1956 г., в процеса на десталинизацията балюстрадният балкон залязва и отстъпва отново място на модернизма. В периода, в който този стил е липсвал по нашите ширини обаче, той претърпява много промени и от него се отделят редица течения и подстилове.

С масовото строителство през 60-те и 70-те България отваря нова страница на урбанизацията и жилищната архитектура.

От село, българинът се измества в големия град и започва да живее в унифицираните панелни комплекси, където всеки има свой апартамент и свой балкон за връзка със света.

Такъв тип жилища осигуряват дом за голям брой хора на малка територия в големия град, но човек там е част от масата и по-важни са колективната логика и прогрес, точно каквото учи и възпитава в индивида тогавашният политически строй. Такива са и балконите – еднакви унифицирани прозорчета към света или пък просто към съседите.

Какво ни донесе демокрацията?

С демократичните промени след 89-та, когато светът вече е навлязъл във времето на постмодернизма, българите, с бързите промени в законите, които водят до липса на контрол върху частната собственост, изживяват нова революция.

Тя им позволява личностно изразяване, както никога преди.

Жилищните блокове, които някога са били дом на хора със сходен доход и сходен начин на живот, постепенно стават дом на хора, които започват да попадат в различни социални класи – някои забогатяват, други не толкова, трети пристигат от други населени места, четвърти получават международно образование и т.н.

Снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Постепенно минавайки през 2000-те, та до днес, профилът на тези хора става все по-разнообразен, а желанието за личностно изразяване и по-добри условия на живот – все по-силни.

Финалната визия на българския панелен блок е отражение на всички тези икономически, политически и социални промени.

Дори в санираните блокове, успяваме да прочетем някои индивидуалности.

От символ на унификацията, той вече се е превърнал в място за израз на различията и разнообразията. Българинът, който някога е живял затворен в кутия, днес иска да присвои балкона си, да отвори малко пространство в хола или да премести там кухнята си. Разковничето обаче е в това, че всеки иска нещо различно, има и различни финансови и естетически възможности да го постигне.

Балконът и шарените ни фасади станаха отражение на шареното ни общество.

Балконът на остроумен сливенец. Снимка: Sliveninfo

В политически аспект, цяла година говорим за разединено общество и за възможностите за неговото обединение. Може би точно това отразяват и нашите балкони. Ако обединим обществото, дали ще решим и проблема с балконите?

Повече за историята на балкона и ролята му по време на пандемията

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Български архитектурни награди – победители и тенденции
За първи път бе връчен и приз за цялостно творчество

Тази седмица бяха връчени Българските архитектурни награди, организирани от Камарата на ар…