Едно от ярките отражения на глобалната пандемия над ежедневния живот на човека е свързано с новите общоприети възприятия за прилагането на социална дистанция. Заедно с първоначалния дискомфорт от промяната и неизвестното, ограничаването на концентрацията на хора на едно място даде тема за размисъл на иноватори в редица бизнеси. Всички те се стремят да дадат отговор на въпроса как бихме могли да адаптираме ежедневието си най-ефикасно към новосъздалата се ситуация.

Ръст на икономическите отрасли, свързани с онлайн търговията и безконтактните плащания, софтуерите за видео-конферентни разговори и виртуални разходки – това са част от резултатите, породени от все по-масово прокрадващите се в обществото новости. Те ясно говорят, че ставаме свидетели на една от най-големите промени в социалната структура на човечеството и нейната реорганизация.

Въпреки това не бива да забравяме, че в крайна сметка физическата среда около нас също трябва да се адаптира по начин, отговарящ на новите породени норми за санитарно-хигиенни изисквания към обществените пространства.

Градът на бъдещето

Една от най-разпространените тези за социалното отражение на пандемията върху структурата на обществото е, че налагането на дистанция и ограничаване на контактите има своя лимит. Според психолози,

човешкият мозък има нужда от директна комуникация на живо с други индивиди.

Именно поради това се налага да се намери алтернативна среда за провеждането на редица дейности, които досега сме практикували ежедневно.

Тук идва и големият въпрос – как ще се отрази това на облика на градовете?

Новата визия на публичните пространства

Малките градски намеси са чудесен способ за създаването на нов облик, качествена и безопасна обществена среда. Така нареченият акупунктурен подход в градоустройството представлява дизайн метод, при който намесите в градската тъкан са малки и на локално ниво. Често пъти те са инициирани и/или изпълнени от местните жители, интегрират природни материали и са ниско бюджетни.

Примери за малки градски намеси в средата на обитавене

В същото време поради индивидуализма на всяка намеса тя често се оказва именно това, от което дадената локация и нейните обитатели са имали нужда в местния контекст на градоустройствените проблеми и градската тъкан. Така чрез малките промени се постига постепенно преструктуриране и консолидация на социалната инфраструктура на целия град.

Източник: Archdaily

Една от отличителните черти на метода на градската акупунктура се изразява в ефекта на домино. Често пъти след едно подобрение и неговите ясни позитивни резултати върху публичното пространство и обществената безопасност следва верижна реакция от появата на други подобни намеси в съседство. Именно в това се изразява преструктурирането на цялостния градски облик и дух – в прилагането на нескъпи и ефикасни решения в урбанистичния контекст.

Източник: Archdaily

Примери за популярни практики

Същността и подхода на работа при малките градски намеси зависи изключително от характера на мястото и неговия социо-културен и исторически контекст в рамките на града.

  • Градски оазис – създаването на мини градски-градини в градската тъкан чрез интегриране на преместваеми ландшафтни елементи; често пъти те са обвързани с места за почивка, игра на деца или спорт на открито
  • Градска мебелировка с възможности за модификации – интеграция на различни модулни програми за обзавеждане на градските пространства с възможност за тяхната постоянна модификация и преструктуриране като група; по този начин идеята за модулната морфология се запазва, но функцията и параметрите на цялото пространство се коригират и напасват според индивидуалните потребности на събитието или общността, която се обслужва
Източник: Archdaily
  • Създаване на попкултурни средища в занемарени пространства – чрез внасянето на малки физически намеси в стари сгради, неизползвани междублокови пространства или подлези, тези части от градската тъкан биха могли да се превърнат в средище на млади и поп-културен феномен на хиперлокално ниво; скейтборд площадки и места за стрийтарт пърформънси са част от примерите за функционалност, която би могла да бъде интегрирана в тези пространства
  • Изложбени пространства – създаването на необходимата инфраструктура и отделни елементи за провеждането на изложби на открито от всякакъв характер се постига лесно и е един от най-предпочитаните подходи към облагородяване на градската среда

Разбира се, възможностите за подобни намеси са всеобхватни и най-разнообразни. Следи от тях намираме навсякъде и все по-често около себе си. Примери за подобни интервенции в градската тъкан на София съществуват от години, за съжаление обаче до скоро те не предизвикваха така очаквания лавинообразен ефект и оставаха позиционирани в отделни микропространства от столицата.

Месеците след пандемията показаха ясно, че градското планиране на малките публични места в София подлежи на препрограмиране и вероятно все по-често ще ставаме свидетели на такъв тип подобрения в градоустройствено отношение. Едно е сигурно – днес градовете във всички краища на света предлагат много повече алтернативи за обществени дейности на открито в сравнение с възможностите за тяхното практикуване няколко месеца назад.

Ставаме ли свидетели на ново социално преструктуриране в градоустройствения контекст на мегаполисите?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Биляна Апостолова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Един човек – най-новата арт инсталация в сърцето на София
До дни ще се състои откриването й на мястото на Мавзолея

Проектът с лаконичното име “Един човек” представлява интерактивна и високотехнологична нам…