Откриха неизвестен досега проект на Колю Фичето

Архитектът Милен Маринов и група османисти от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ са открили неизвестен досега проект на църква на видния възрожденски майстор Никола Фичев (Колю Фичето), съобщава Янтра Днес. Писмото, придружаващо чертежа, е датирано от 1-ви март 1873 и е резюме от османската администрация на молбата от страна на българското население за строителство на нова църква. Находката разкрива и още интересни факти.

Документът представлява проект за ремонт на старата църква в с. Беляковец

В него сградата е с подробно описани размери, брой прозорци и врати. От същия документ, преведен от д-р Николай Тодоров от ВТУ, става ясно, че това е проект на църквата „Св. Параскева“ в село Беляковец. Според арх. Маринов, регионален инспектор към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата, проектът е изработен вероятно през зимата на 1873 – 1874 г. от Никола Фичев.

Чертежът на сградата | Изображение: dnesbg.com

Изследвайки османските архиви в Истанбул, арх. Маринов и екипът османисти от ВТУ с ръководител доц. д-р Гергана Георгиева попадат на преписка, съдържаща проекта на църквата. В тези архиви има цяла група такива, съдържащи редица документи и искания за построяването на храмови сгради в Търново и околността в периода 1860 – 1870 г.

Проектът за пореден път доказва майсторството на Колю Фичето

В исторически контекст се смята, че Никола Фичев е бил самобитен майстор, който работи предимно с макети от восък и дърво. Намереният проект е доказателство за това, че той е имал не по-малки умения от титулованите архитекти по негово реме. Проекти като този са били необходими, за да бъдат указани впоследствие със султанския ферман параметрите на строителния обект – дължина, ширина и височина. При по-големи сгради се е изписвал и броят на вратите и прозорците.

Кoлю Фичето

С тези проекти се е получавало и разрешение за строителство, като те обикновено са били придружавани с още между 7 и 15 на брой документа, наречени вакъвски писма. Досега тази процедура е слабо позната и изследвана. Сега за първи път бива проучен и процесът по искането на строителство на нови църкви, който обикновено отнемал години.

Майсторлъкът на възрожденските строители е налагал изработката на проекти

Според арх. Маринов една от основните причини българските възрожденски майстори да изработват проекти е тази, че са се наемали с много обекти. Това изисква изработката на чертежи и авторския надзор по тяхното изпълнение. Както е съвсем актуално и днес, проектите най-често са били необходими, за да се знае за какво ще бъдат изразходени обществените средства. Вероятно влияние имат и западноевропейските строителни практики.

Сградата днес | Изображение: dnesbg.com

Църквата „Св. Параскева“ съществува и до днес

Храмът може да бъде открит и днес в село Беляковец. Макар и устоял на времето, той е слабо изследван и не е реставриран. Откритият в проекта притвор в момента е затворен, над южния вход към кораба има изграден навес. По покрива се откриват течове, а на места мазилката е нарушена. В интериора все още има запазени оригинални елементи като иконостаса, царските двери и владишкия трон. Любопитно е как в такива на пръв поглед малки обекти може да бъде открита толкова интересна история. Сякаш именно в това се крие красотата на изследването на архитектурното наследство. Надяваме се скоро храмът и много други подобни исторически обекти да посрещнат по-добри дни.

Прочетете още: Реставрират моста на Колю Фичето до Бяла