понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Сгради

Мистериозната Девическа кула в Баку

На ръба на Стария град стои кула, за която не се знае нито кога е построена, нито защо, нито как е получила името си.

STROIINFO
· 1 мин. четене

В Баку има сгради, които трудно остават незабелязани. Новият град е пълен със стъкло, светлини и архитектура, която привлича внимание, но една от най-разпознаваемите му постройки е далеч по-стара и почти лишена от украса. Масивен каменен цилиндър, обърнат към Каспийско море, стои в края на Ичеришехер и пази история, в която сигурните факти са изненадващо малко.

Това е Девическата кула, Qız Qalası, един от символите на Баку. За нея има легенди, археологически хипотези и няколко напълно различни версии за предназначението ѝ, а повече от век изследвания все още не са дали окончателен отговор на трите най-прости въпроса. Кога е построена, за какво е служела и защо се нарича Девическа?

Кула без рождена дата

Постройката е висока между 28 и 31 метра заради наклона на терена, диаметърът ѝ достига 16,5 метра, а стените при основата са дебели около пет метра. Изградена е от каменна зидария с местен сив варовик, а масивните ѝ стени постепенно изтъняват във височина. Вътрешността е разделена на осем нива, свързани със стълбище, прокарано в дебелината на стената. В нея има и кладенец, издълбан на около 21 метра в скалата. От източната страна към цилиндричното тяло е долепена необичайна масивна издатина, чието първоначално предназначение също остава неясно.

На около 14 метра височина върху фасадата има каменна плоча с куфически надпис, който споменава Масуд ибн Давуд и се отнася към XII век. На пръв поглед това би трябвало да даде сравнително точна дата на строежа, но плочата е поставена необичайно в зидарията и няма сигурно доказателство, че отбелязва първоначалното изграждане на кулата.

Затова предложените датировки се раздалечават с векове. UNESCO свързва сегашната кула с XII век, но посочва, че тя е изградена върху значително по-ранни структури, които може да достигат VII–VI век пр.н.е. Други изследователи предлагат различни периоди и допускат, че сградата е строена на няколко етап

Крепост, храм или обсерватория

Не по-малко спорно е предназначението ѝ. Една от най-разпространените версии е, че Девическата кула е била част от отбранителната система на Баку. Петметровите стени, тесните отвори, защитеният водоизточник и позицията ѝ край укрепения град подкрепят подобно предположение, а през Средновековието кулата действително е използвана за отбрана и наблюдение. Това обаче не доказва, че именно за тази цел е била построена първоначално.

Други изследователи виждат в нея древен храм, свързан с култа към огъня и предислямските вярвания в района. Появява се и версията за зороастрийски храм, както и предположения, че ориентацията на някои от отворите е свързана със Слънцето. Съществува и хипотеза за древна обсерватория, но нито една от тези версии не е доказана достатъчно убедително, за да бъде приета като окончателно обяснение за първоначалната функция на кулата.

Коя е девойката?

Около името на кулата също няма еднозначно обяснение. През вековете около нея се натрупват множество легенди, в които често присъстват любов, море и трагичен край. В една от най-разпространените владетел иска да принуди дъщеря си да се омъжи против волята ѝ. За да отложи брака, тя поискала да ѝ бъде построена висока кула край морето, надявайки се дотогава баща ѝ да промени решението си. Когато строежът бил завършен и сватбата трябвало да се състои, девойката се качила на върха и се хвърлила в Каспийско море.

Днес между кулата и Каспийско море има площад, алеи и широка крайбрежна ивица, но в миналото водата е стигала почти до основата на кулата. Именно в такъв пейзаж се развива и друго предание за дъщерята на шаха, която се влюбила в рибар. Той идвал по морето, за да я вижда, но един ден лодката му попаднала в буря и започнала да потъва. Девойката се хвърлила от кулата, опитвайки се да стигне до него, но самата тя се удавила. 

Съвсем различна е легендата за девойка воин с огнен меч. Според нея Баку бил обсаден от шах Нуреддин, когато от свещения огън се появила млада жена, която повела защитата на града и убила нападателя. След победата обаче тя сложила край и на собствения си живот, а свещеният огън угаснал. Именно с нея някои предания свързват името на кулата.

Едно от обясненията е, че думата „девическа“ е използвана в смисъл на непокорена или непревзета, каквото значение се среща и при имената на други укрепления в региона. Ако тази версия е вярна, названието може изобщо да не е свързано с жена, въпреки всички легенди, натрупани около него.

Когато кулата станала фар

За по-късната история на Девическата кула има доста повече сигурни сведения. През XIX век старото съоръжение получава нова функция и на 13 юни 1858 година на върха му започва да свети фар, който насочва корабите в Каспийско море.

С разрастването на Баку градските светлини постепенно започват да пречат на видимостта му. През 1895 година върху горната част на кулата е нанесена широка бяла ивица, за да се различава по-лесно, но и това не решава проблема. През 1907 година фарът е преместен на остров Бьоюк Зиря.

През следващите десетилетия кулата преминава през няколко реставрации, при които част от елементите ѝ са променени. От 1964 година тя функционира като музей, а днес посетителите могат да преминат през осемте ѝ нива и да стигнат до горната площадка, откъдето се виждат покривите на Стария град и крайбрежието на Баку.

Загадката остава

През 2000 година Девическата кула, заедно с Ичеришехер и Двореца на ширваншахите, е включена в Списъка на световното наследство на UNESCO.

Изследванията продължават, но най-важните въпроси около кулата все още нямат окончателен отговор. XII век присъства в каменния надпис, под сегашната постройка има следи от много по-ранни структури, а различните особености на сградата позволяват тя да бъде свързвана с отбрана, религиозни обреди и наблюдение на небето. Затова и днес Девическата кула остава една от онези постройки, за които знаем много подробности, но все още не знаем със сигурност защо са се появили.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.