Зооморфна архитектура

Градовете са пълни с красиви, но някак безлични сгради. Подминаваме ги, без да забавим крачка, без да вдигнем поглед, без дори да запомним цвета им. И после се появява някоя, която обърква окото, кара ни да спрем, да погледнем още веднъж и да се зачудим дали това въобще е сграда. На пръв поглед може да изглежда като архитектурна приумица, шега или нечия прекалено смела фантазия. Но зад нестандартните животински форми често стоят съвсем реални причини сградата да изглежда точно така.

Слонът наблюдателница

Още през 1881 година край брега на днешния Маргейт Сити в Ню Джърси се появява сграда с необичайна визия – шестетажен слон. Той не е част от увеселителен парк и не е построен просто като атракция. Идеята е на предприемача Джеймс Лафърти, който търси начин да привлече внимание към земите, които продава в тогавашния South Atlantic City. Така вместо обикновен рекламен знак той поръчва цяла сграда във формата на слон.

Първоначално постройката се нарича Elephant Bazaar. Конструкцията е дървена и е облечена с метални листове, а вътре има напълно използваеми помещения. До основната част се стига по стълби, скрити в краката, а върху гърба е оформена наблюдателна площадка, наподобяваща седалка за езда, от която посетителите можели да оглеждат земите наоколо. Година след построяването Лафърти патентова самия принцип на сграда във формата на животно, като описва кухите крака, помещенията в тялото и възможността същата идея да бъде приложена не само при слон, но и при други животни.

С времето слонът получава името Lucy и сменя няколко предназначения. Използван е като офис, таверна и лятно жилище, но най-трудният период идва през 60-те години на XX век, когато сградата вече е силно занемарена и е заплашена от разрушаване. През 1970 година местни жители събират средства и преместват цялата конструкция на нов терен няколко пресечки по-далеч, след което започва дълга реставрация. През 1976 година Lucy е обявена за National Historic Landmark.

Днес Lucy се използва основно като историческа туристическа атракция и музейна сграда. Посетителите могат да влизат вътре само с организирана обиколка, която преминава през помещенията в тялото на слона и стига до платформата на гърба му. Освен това сградата се използва за образователни програми, специални събития, частни вечери и благотворителни инициативи.

Lucy се смята за най-стария запазен пример на зооморфна архитектура в света.

Патицата, дала име на архитектурен термин

През 1931 година фермерът Мартин Маурър и съпругата му Джул продават патици на Лонг Айлънд и търсят начин да накарат шофьорите по пътя да спират при тях. Решението е доста буквално. В Riverhead те построяват магазин във формата на  гигантска патица, в който продават отглежданите във фермата птици и други продукти.

The Big Duck е около девет метра дълга и малко над шест метра висока. Под циментовата обвивка има дървена конструкция и телена мрежа, а за очи са използвани задни светлини от Ford Model T, които вечер светели в червено. По-късно цялата постройка е преместена във Flanders, но продължава да изпълнява същата задача и самата сграда се превръща в рекламната табела на магазина.

Няколко десетилетия по-късно точно тази патица влиза и в архитектурните учебници. Робърт Вентури, Денис Скот Браун и Стивън Айзенур използват думата „duck“ за сгради, при които формата сама показва какво има вътре или какво се продава там, за разлика от обикновената постройка, върху която просто е поставена реклама. The Big Duck се превръща в класическия пример за това понятие.

През 1997 година сградата е вписана в National Register of Historic Places. Днес в патицата вече не се продават патици. Вътре има малък магазин за сувенири и туристически информационен център, но ролята ѝ на реклама продължава по свой начин почти век след построяването.

Ракът, който надживя ресторанта

През 1981 година във филипинския град Дагупан отваря Alimango Restaurant. Името означава „рак“, но собствениците не се задоволяват само да го сложат върху табелата. Цялата двуетажна сграда е оформена като огромен рак с масивно тяло, очи и разперени от двете страни щипки.

На първия етаж работи ресторант за морска храна, а на втория има дискотека. По спомени на бивши посетители Alimango е сред най-скъпите заведения в района и за кратко се превръща в едно от местата, които привличат по-заможни посетители. Животът му като ресторант обаче се оказва изненадващо кратък.

Местно журналистическо проучване от 2017 година, базирано на разговори с хора, свързани със заведението, посочва, че Alimango работи само около година и затваря след финансови проблеми, оттегляне на инвеститори и неизплатени заплати. Бизнесът изчезва, но сградата остава и с времето се превръща в разпознаваем местен ориентир. През 2018 година сградата е включена сред обектите, предложени за местно културно наследство, а през 2023-а градската управа води до нея и гостуващи чуждестранни дипломати по време на обиколка на местни забележителности.

Гълъбът с вид на кокошка

На един от хълмовете близо до храма Боробудур в Централна Ява стои огромна птица с отворен клюн и корона върху главата. Местните я наричат Gereja Ayam, или „Църквата-кокошка“, и под това име сградата става известна по целия свят. Само че според човека, който я построява, тя никога не е трябвало да бъде кокошка.

Идеята е на Даниел Аламся, който през 1988 година решава да създаде молитвен дом, отворен за хора от различни религии и националности. Строителството започва през 1992 година, а формата е замислена като гълъб, избран като символ на мира. Хората наоколо обаче виждат в силуета кокошка и прякорът постепенно измества първоначалната идея. Не съвсем точно е и определението „църква“, защото Bukit Rhema е създаден като „Дом за молитва за всички народи“, отворен за хора от различни религии, а не като храм на конкретна религия.

Към края на 90-те години средствата започват да не достигат и през 2000 година строителството спира, но по-късно работата е възобновена. Днес сградата има седем нива с молитвени пространства, изложби и помещения, посветени на историята на мястото, културата и религиозната толерантност. Най-горе посетителите стигат до короната върху главата на птицата, превърната в открита наблюдателна площадка с гледка към околните планини и Боробудур.

Овцата и кучето от Tīrau

През малкото новозеландско градче Tīrau минава State Highway 1, един от основните пътища в страната. Всеки ден през центъра преминават автомобили и туристи, но дълго време много от тях просто продължават нататък, без да спират. В края на 80-те години градчето започва да губи магазини и услуги, а местният бизнес търси начин да привлече поне част от този поток.

През 1994 година Джон и Нанси Дрейк решават да направят точно това със своя магазин за вълна и занаятчийски изделия. Вместо обикновена фасада те изграждат огромна овца от гофрирана ламарина, която се вижда ясно от пътя и трудно може да бъде подмината.

Четири години по-късно до нея се появява и куче. Поводът този път е съвсем практичен, защото градът има нужда от нови обществени тоалетни и туристически информационен център. Семейството предоставя място до овцата при условие, че новата постройка се вписва във вече създадената сцена. Така през юли 1998 година е завършено гигантско овчарско куче, също покрито с гофрирана ламарина.

Кучето и днес приютява туристическия информационен център и обществените тоалетни. Овцата пък поставя началото на нещо по-голямо. След успеха на двете сгради из Tīrau започват да се появяват още животни, фигури и табели от гофриран метал, а материалът постепенно се превръща в запазен знак на градчето.

Не всяка зооморфна сграда е сполучлива и не всяка смела идея издържа изпитанието на времето. Понякога обаче точно формата е причината хората да продължават да я забелязват, снимат и обсъждат години след построяването ѝ.
В България също си имаме такава сграда. Това е къщата „Охлюв“ в София, която според създателя ѝ, инж. Симеон Симеонов, е метафора за българина, който „цял живот мъкне къщата на гърба си“. Охлювът е сред най-разпознаваемите сгради у нас и през годините за него е писано многократно, именно затова този път го оставяме извън разказа.