Индийско училище решава климатични и социални проблеми чрез архитектура

Разположено сред пясъчните дюни на индийската пустиня Тар в Раджастан, се намира девическото училище Раджкумари Ратнавати. Проектът е носител на награда „Проект на годината“ на A+Awards за 2021 г. за прилагане на съвременни принципи за устойчиво проектиране без да прави компромис с архитектурата. От емблематичния блясък на местния камък – пясъчник, до извитите стени на овалната структура, които напомнят за известни местни крепости, училището е забележително отражение на традициите на региона и на околния пейзаж.

Фотограф: Виная Панджвани

Проектът е подкрепен от CITTA – организация с нестопанска цел, която подкрепя развитието на някои от най-затруднените в икономическо отношение, географско отдалечени или маргинализирани общности в света, и е проектиран от нюйоркската архитектка Диана Келог.

Значението на комплекса за общността

Комплексът, наречен GYAAN към момента е в процес на реализация. Състои се от три сгради: девическото училище “Раджкумари Ратнавати”, построено през 2021 г., и обслужващо повече от 400 момичета от девет годишна възраст до 10-ти клас, живеещи под прага на бедността в района на пустинята Тар, където грамотността на жените достига едва 35% (най-ниската за цялата страна); Меда – пространство за представления и изложби на изкуството с библиотека и музей, и Женски кооператив, където местни занаятчии ще обучават жените от региона на техники за тъкане и бродиране, характерни за околността. Центърът GYAAN ще предостави на младите жени инструменти за по-нататъшно образование и независимост и ще повиши осведомеността относно проблемите, с които се сблъскват жените в Индия и в световен мащаб.

“Ефективното проектиране е процес, изискващ дълбоко разбиране на историята на дадено място – неговата култура, топография и местен бит. Исках да създам сграда за общността – структура, която резонира с душата на своя народ”
-Диана Келог-

Фотограф: Виная Панджвани

Концепция

При започване на процеса на проектиране Келог разглежда женските символи в различните култури – по-специално символите на силата, като се спира на структура от три овала, които представят силата на женствеността и безкрайността. Спиращата дъха елипсовидна структура се слива безпроблемно с равнините на пясъчните дюни в района на Джайсалмер, напомняйки известните крепости на Раджастан. По този начин проектантът успява умело и хармонично да съчетае съвременните форми с архитектурното наследство. 

“Целта ми беше да избегна намесата ми да наруши безграничността на дюните като природни произведения на изкуството, а да се вдъхновя от природата, създадена от ветровете и номадските култури, които са се движили през него. Пустинята по своята същност е загадъчна и вечна. Исках да пресъздам този метафизичен израз и да прегърна първичното съществуване.”
– Диана Келог –

Фотограф: Виная Панджвани

Локалност

Устойчивостта е от изключителна важност за проектантите и изпълнителите, които работят изцяло с местни занаятчии, мнозинството от които са бащите на самите ученички. Първата реализирана постройка, а именно девическото училище, е изградена изцяло от местния дялан камък пясъчник, като са използвани рециклирани керамични керемиди за покрива и варова мазилка за интериора на класните стаи. 

Устойчивостта на сградата не се състои само от използването на местни материали и занаятчии. Формообразуване на сградата играе ключова роля в постигането на екологично издържана сграда.

Фотограф: Виная Панджвани

Архитектура

Екстериорът е изработен от фурниран камък Дабри (Dabri) и камък Джодхур (Jodphur), които се предлагат в Джайсалмер за изграждането на каменни елементи като басейни, козирки, декоративни елементи, вградени осветителни тела и водосточни тръби, които са издълбани на място с техниката за зидане на камък с редуващи се курсове. Традиционните архитектурни детайли и строителни техники, използвани в проекта, са в основата на автентичността на сградата в средата, в която се изпълнява намесата. 

Фотограф: Виная Панджвани

При влизане в училището посетителите се посрещат от широко стълбище и стена, украсена с дии – малки каменни медальони с цветя, обозначаващи всяка класна стая. Криволичещи коридори водят до класни стаи, компютърен център и обширна тераса, обзаведени с мебели, изработени на място от палисандрово дърво с класически тъкани седалки от чарпай. Представена е и парапетна стена, която е преосмислена версия на джалисите – преградни стени, които традиционно се използват за скриване на жените, за да пазят уединение. Пространството между стената и фасадата на сградата е оформена така, че да “захваща” ветровете и да създава въздушен поток, който естествено охлажда сградата.

Фотограф: Виная Панджвани

Постигане на устойчивост чрез архитектурни форми

Проектантският екип е следвал местните древни техники за събиране на дъждовна вода през сезона на мусоните, което осигурява на училището течаща вода през цялата година, както и да я рециклира за повторно използване за нуждите на ползвателите. Въпреки че сградата е ориентирана така, че да използва максимално преобладаващия вятър и да предпазва максимално от директна слънчева светлина, екипът е използвал и слънчеви панели, които допълнително да захранват осветлението и вентилаторите в сградата. Соларният навес на покрива с метална рамка също така служи и за публично пространство с люлки, клатерушки и маймунски скамейки за момичетата. Както навесът със соларни панели, така и джалките задържат топлината навън. 

Елипсовидната форма на конструкцията насочва топлия външен въздух и чрез формата си позволя циркулация, която да го охлади. 

Фотограф: Виная Панджвани

По този начин самата архитектура спомага за намаляването на вътрешната температура без да разчита на допълнителни механизации и изолации. Външната стена позволява на въздуха да преминава през сградата като задържа силните слънчеви лъчи и пясъка навън. Централната структура вплита в себе си Момичешкото училище “Раджкумари Ратнавати” и Женския кооператив, представяйки смесването на поколенията.

“Тъй като сградата е построена от организация с нестопанска цел в подкрепа на образованието на момичетата, бяха положени всички усилия за икономично проектиране. Беше наложително да включим автентични културни елементи, така че центърът да бъде истинско представяне на региона и неговите членове.”

Фотограф: Виная Панджвани

Проектното предложение успешно отразява занаятчийското наследство на региона като използва съвременни форми, които подчертават красотата на местността, както и да осигури по-добро усещане за общност. Заедно с това ни дава пример за преосмисляне на начина на проектиране още в начална фаза. Успешните архитектурни решения не са просто въпрос на технологични иновации, а по-скоро на балансирано съчетание на формата, структурата, функционалността и материалите с околната среда. Тази практика предлага значително по-успеваем подход в стремежа ни да постигнем унисон с природата и да намалим/премахнем изцяло вредния ни отпечатък. Същевременно с това се създава обновен подход към архитектурното творчество, което гарантира подобряването на средата, която обитаваме чрез екологично и естетически издържани сгради.