Skip to main content
search

Промяната на отношението към затворниците от насилствено към възпитателно е тенденция, която набира сила не само в Северна Европа, но и по цял свят. Дори страните с най-висока престъпност и бедност като Бразилия например, започват да въвеждат нов модел затвори, наречени хуманни. Архитектурата е неделима част от възпитателната реформа в затворите. Именно тя е и основен фактор в пристъпването към престъпност на първо време. Блестящият филм на Акира Куросава „Ад и Рай“ ни представя в картини раждането на криминалното съзнание, предизвикано от мизерията. Филмът си служи с архитектурата, като противопоставя гетата и къщите на по-заможните хора и изследва нравите на обитателите им. Мястото, в което живеем, влияе до голяма степен на нашето възприятие. Ето няколко примера за това как мисълта за подобряване на сградния фонд в затворите играе основна роля в промяната на мисленето на затворниците.

Затворът Халден image: archdaily.com

Затворът „Халден“ в Норвегия

Говорейки за филми, тук е мястото да споменем и документалната поредица „Катедрали на културата“. Филмът разказва под формата на няколко епизода историята на едни от най-емблематичните сгради в света. Всъщност не филмът, а самите сгради представят себе си, тъй като сценарият ги дарява с човешки гласове. Режисьорите поместват затвора „Халден“ сред катедрали на културата като Берлинската филхармония, Операта в Осло и др., като това съвсем не е случайно. Сградата не помещава събития на изкуството, но определено може да се нарече дом на културата, тъй като бележи началото на една революционна обществено-културна реформа, която наричаме „хуманност“.

Сградата на „Халден” представлява кацнал сред гората ансамбъл от няколко малки постройки, всяка от които различна. Използвани са местни естествени материали. Дворовете са обширни и зелени. Има игрища за баскетбол, в които пазачите играят съвместно със затворниците. Всяка къща е оборудвана с работилници, отворени кухни на всеки осем килии, звукозаписно студио, библиотека, стена за катерене, фитнес зала и др. В двора пък има специална къща за помещения, в която затворниците могат да остават със семействата си по 24 часа.

image: pinterest.com

Ако надникнем в „килиите“ на „Халден“ ще открием, че всяка от тях гледа към външното пространство през големи и дълги вертикални прозорци. Освен че се наслаждават на светлина и гледки, връзката с външния двор дава възможност на затворниците да не губят представа за времето, което отминава, наблюдавайки смяната на сезоните. Тази мярка е от особено значение, твърдят отговорниците. Стъклото, разбира се, е обезопасено и това премахва необходимостта от решетки. Стаите имат площ 12 кв. м, обзаведени са съвременно, с телевизори, бюра, кухненски уреди и самостоятелна баня. Въпреки екстрите, които предлага интериорът на килиите, затворниците не прекарват много време в тях, тъй като са насърчени да се занимават с хоби или обучение през почти цялото време.

image: www.thestoryinstitute.com

Сградата на затвора през 2010 г. е избрана за една от най-красивите в света през годината. Обликът й по-скоро наподобява музей, отколкото затвор. Условията, в които живеят затворниците, са доста по-луксозни, отколкото повечето от тях могат изобщо да си представят. Идеята на тази тактика е не да бъдат разхищавани пари, с които Швеция така или иначе не знае какво да прави, тъй като са й в повече. В съзнанието на шведите няма непоправим грешник. Вместо да наказват, те дават положителен пример, като насърчават затворниците да живеят така, както биха искали да живеят, след като излязат от институцията. Сградният фонд може да бъде приветлив и без много средства, а промяната в отношението е напълно безплатна.

image: http://www.thestoryinstitute.com

АPАС в Бразилия

Бразилия е известна с високата си престъпност. Тя една от страните, които помещават в затворите си най-много престъпници в света. Известна е също и с най-бруталните затвори, с най-лоши условия и поведение, които съществуват.

Именно в Бразилия обаче се за полагат и основите на едни от най-хуманните затвори в света. Валдеси Фереира основава неправителствената организация Асоциация за защита и подпомагане на осъдените (APAC). Затворите АPAC надхвърлят дори норвежките по либералност, като предоставят на затворниците ключовете от стаите им. Статутът на затворника тук не е на „престъпник“, а на „възстановяващ се“. Специфичното за този тип затвори е, че имат градини, в които обработват земята и произвеждат най-различни култури. Заниманията на осъдените са готвене, всякакъв тип майсторене, професионално обучение, молитви и градинарство. Връзката със земята и природата е в основата на архитектурната концепция на този тип институции.

image: www.ibj.org

Център за справедливост в Австрия

В градчето Леобен, Австрия намираме сградата на един особено специфичен затвор, който по-скоро ни прилича на културен център. Фасадата му към „публиката“ е напълно остъклена, прозрачна и с нищо не напомняща на затвор. Отделните единици са проектирани като общежития, като всяка къща е с капацитет 15 човека. Между отделните единици, както и до развлекателните и спортни съоръжения затворниците могат да се придвижват сами по ясно означени пътеки. Освен с вътрешните дворове, съоръжението разполага и с градина на покрива. Австрийците също залагат на хуманния подход в превъзпитаването на затворниците. На входа е изписан цитатът „Всички задържани трябва да бъдат третирани с човечност и уважение към човешкото достойнство.“

image: duniadigest.com

Архитектурата неотлъчно съпътства обществените промени. Тя е безмълвния съмишленик на новите подходи в поведението. Как трябва да изглеждат затворите на бъдещето и как трябва да се държим със затворниците е тема, съпътствана от много противоречия. Иновативните затвори на ни дават повод за размисъл.

Източници: www.thestoryinstitute.com, www.world-architects.com, www.bbc.com

Михаела Икономова

Архитект и любител на пътешествията, природата и дизайна за хората. Вярва, че писането за архитектурата е неделимият аналитичен елемент, който задълбочено осмисля дизайнерския процес.

Остави коментар

Close Menu