Село Кърпачево – където историческите сгради живеят втори живот | Stroiinfo

Какво е общото между стара плевня, каменна мелница, малка еднофамилна жилищна сграда и нестандартна мащабна “рамка за снимки”? И четирите места са ситуирани в село Кърпачево, имат различни функции, но притежават сходен подход в проектирането им. Те стават добри примери за адаптация на стара сграда и съвременна намеса в природна среда. Преди да ви разкажа повече за Кърпачево и архитектурните постижения там, нека първо да проследим развитието на селата в България.

Кратка история на българското село

В миналото, когато основният поминък е бил селското стопанство, голяма част от населението на страната е живеело в селата. С преминаването на икономиката от стопанско към промишлено и технологично ориентирана, както и поради редица други причини, през последните години наблюдаваме обезлюдяване на селата. С развитието на индустриализацията, урбанизацията става все по-масов процес. Това довежда до изоставяне на голяма част от сградния фонд в селата, състоящ се предимно от жилищни и стопански сгради.

Гледка от с. Кърпачево

Все по-ясно се вижда, че селата няма да бъдат това, което са били. Въпреки това съществуват много нови възможности за бъдещото им развитие. Днес те се превръщат в малки оазиси, притеглящи хората предимно с туристическия си потенциал, което създава предпоставки за развитието на малкия и среден бизнес. От своя страна това създава нови възможности пред архитектите да интерпретират в уникалния контекст на старото българско село и творят в него.

ИМА ЛИ МЯСТО ЗА РЕГИОНАЛНА АРХИТЕКТУРА В СЪВРЕМИЕТО?

Началото на архитектурното съживление в село Кърпачево е поставено преди 8 години, посредством практики за студенти и архитекти, в това число и чуждестранни, организирани съвместно от „Деветашко плато“, Университета по архитектура, строителство и геодезия и английската организация Great Yarmouth Preservation Trust . Те се състоят от едноседмични работилници, свързани с изучаване и заснемане на стари сгради, реставрация и адаптация на такива, както и практикуване на традиционни строителни техники.

Четете тук интервю с арх. Джагаров, който избра да живее на село и да реставрира стара къща

Кадър от старата плевня преди намесите.

Трансформиране на стара плевня в къща за гости

От многобройните къщи за гости в селото, една се отличава с неповторимия си чар и автентичен облик, съчетан със съвременни технологии и материали. В миналото каменно-кирпичената постройката е била използвана за плевня. Днес тя живее своя втори живот благодарение на деликатната трансформация. Проектът на българското студио I/O архитекти запазва съществуващото положение на старата сграда, като с минимални намеси разширява площта ѝ, за да осигури максимален комфорт на обитателите.

Новият озеленен покрив на старата плевня.

Един от най-интересните моменти в сградата е нейният покрив. Вдъхновени от старите извити дъбови греди на плевнята, архитектите решават да ги използват отново за покривната конструкция. В зоната на разширението отново избират дървото като материал, но използват съвременни технологии. За да не бъде натоварвана конструкцията, архитектите от I/O правят покритието от термопанел в бял цвят. Върху него изграждат система за дренаж и отводняване и засаждат сукулентни растения.

Това прави новия покрив на старата плевня първия в България зелен скатен покрив.

Интериора с гредите на покрива и старата стена, които носят автентична атмосфера.

Многофункционален център в каменната мелница

Друга забележителна постройка е старата мелница в селото, чиято реставрация и адаптация е проектирана от студио NADA и реализирана от сдружение „Деветашко плато“. Стремежът на архитектите при реализирането на този проект е да запазят автентичността на сградата в най-голяма степен.

В интериорното пространство архитектите разграничават нови и стари елементи като всички нови намеси са решени в цвят бял, а съществуващите такива са запазени естествени и без обработка. Така се получава своеобразен хармоничен цветови код, който разказва за историята на мелницата, включвайки глава „Съвремие“.

Старата мелница след проекта на студио NADA. Фотограф: Тодор Тодоров

Съвременна архитектура на село

Да разгледаме и една изцяло нова къща в селото, стремяща се да запази духа на традициите и старата архитектура. В концепцията на постройката е вплетена интерпретация на глината като характерен материал за къщите в района. За градежа ѝ е използван специфичн детайл с керамични тухли, които остават непокрити и са ключов елемент както в интериорното, така и в екстериорното решение. Включвайки шперплата като втори материал, архитектите изграждат съвременни вътрешни пространства, които осигуряват комфорт и творческо вдъхновение за своите обитатели.

Новата къща. Фотограф: Тодор Тодоров

В изграждането на къщата са се включили близки и приятели на обитателите, което е било характерно за общността в миналото. Така архитектите препращат към стария начин на живот и го третират като нематериално културно наследство.

Нестандартна инсталация в природен контекст

Най-скорошната инициатива за намеса в контекста на село Кърпачево е изграждането на рамка за снимки на погледно място “Каньона”. Проектът за мястото отново е разработен от студио NADA и реализиран от сдружение „Деветашко плато“ с помощта на доброволци – студенти по архитектура.

В рамките на едноседмична работилница те създават малка инсталация, която рамкира неповторима гледка към Дунавската равнина и природата наоколо. Те е изграден от четири дървени рамки, облечени с мрежа, в която се вплитат дървени клони.

Снимки от процеса по конструиране на “погледното място”.

В търсене на баланса между старо и ново

Съвременните намеси в село Кърпачево се характеризират с минимални намеси, със съвременни материали и строителни техники, интегриране на местни обичаи и техники за строителство и създаване на хармонична среда, която въздейства с чистотата на пространствата и малък на брой визуални елементи. Тези примери показват, че е възможна симбиоза между традиция и новаторство и дават добра посока за развитие на архитектурата в българските села.