Skip to main content
search

Какво е общото между стара плевня, каменна мелница, малка еднофамилна жилищна сграда и   нестандартна мащабна “рамка за снимки”? И четирите места са ситуирани в село Кърпачево, имат различни функции, но притежават сходен подход в проектирането им. Те стават добри примери за адаптация на стара сграда и съвременна намеса в природна среда. Преди да ви разкажа повече за Кърпачево и архитектурните постижения там, нека първо да проследим развитието на селата в България. 

Кратка история на българското село

В миналото, когато основният поминък е бил селското стопанство, голяма част от населението на страната е живеело в селата. С преминаването на икономиката от стопанско към промишлено и технологично ориентирана, както и поради редица други причини, през последните години наблюдаваме обезлюдяване на селата. С развитието на индустриализацията, урбанизацията става все по-масов процес. Това довежда до изоставяне на голяма част от сградния фонд в селата, състоящ се предимно от жилищни и стопански сгради. 

Гледка от с. Кърпачево

Все по-ясно се вижда, че селата няма да бъдат това, което са били. Въпреки това съществуват много нови възможности за бъдещото им развитие. Днес те се превръщат в малки оазиси, притеглящи хората предимно с туристическия си потенциал, което създава предпоставки за развитието на малкия и среден бизнес. От своя страна това създава нови възможности пред архитектите да интерпретират в уникалния контекст на старото българско село и творят в него. 

ИМА ЛИ МЯСТО ЗА РЕГИОНАЛНА АРХИТЕКТУРА В СЪВРЕМИЕТО? 

Началото на архитектурното съживление в село Кърпачево е поставено преди 8 години, посредством практики за студенти и архитекти, в това число и чуждестранни, организирани съвместно от „Деветашко плато“, Университета по архитектура, строителство и геодезия и английската организация Great Yarmouth Preservation Trust . Те се състоят от едноседмични работилници, свързани с изучаване и заснемане на стари сгради, реставрация и адаптация на такива, както и практикуване на традиционни строителни техники.

Четете тук интервю с арх. Джагаров, който избра да живее на село и да реставрира стара къща

Кадър от старата плевня преди намесите.

Трансформиране на стара плевня в къща за гости

От многобройните къщи за гости в селото, една се отличава с неповторимия си чар и автентичен облик, съчетан със съвременни технологии и материали. В миналото каменно-кирпичената постройката е била използвана за плевня. Днес тя живее своя втори живот благодарение на деликатната трансформация. Проектът на българското студио I/O архитекти запазва съществуващото положение на старата сграда, като с минимални намеси разширява площта ѝ, за да осигури максимален комфорт на обитателите. 

Новият озеленен покрив на старата плевня.

Един от най-интересните моменти в сградата е нейният покрив. Вдъхновени от старите извити дъбови греди на плевнята, архитектите решават да ги използват отново за покривната конструкция. В зоната на разширението отново избират дървото като материал, но използват съвременни технологии. За да не бъде натоварвана конструкцията, архитектите от I/O правят покритието от термопанел в бял цвят. Върху него изграждат система за дренаж и отводняване и засаждат сукулентни растения. 

Това прави новия покрив на старата плевня първия в България зелен скатен покрив.

Интериора с гредите на покрива и старата стена, които носят автентична атмосфера.

Многофункционален център в каменната мелница

Друга забележителна постройка е старата мелница в селото, чиято реставрация и адаптация е проектирана от студио NADA и реализирана от сдружение „Деветашко плато“. Стремежът на архитектите при реализирането на този проект е да запазят автентичността на сградата в най-голяма степен.

В интериорното пространство архитектите разграничават нови и стари елементи като всички нови намеси са решени в цвят бял, а съществуващите такива са запазени естествени и без обработка. Така се получава своеобразен хармоничен цветови код, който разказва за историята на мелницата, включвайки глава „Съвремие“.

Старата мелница след проекта на студио NADA.

Съвременна архитектура на село

Да разгледаме и една изцяло нова къща в селото, стремяща се да запази духа на традициите и старата архитектура. В концепцията на постройката е вплетена интерпретация на глината като характерен материал за къщите в района. За градежа ѝ е използван специфичн детайл с керамични тухли, които остават непокрити и са ключов елемент както в интериорното, така и в екстериорното решение. Включвайки шперплата като втори материал, архитектите изграждат съвременни вътрешни пространства, които осигуряват комфорт и творческо вдъхновение за своите обитатели.

Новата къща.

В изграждането на къщата са се включили близки и приятели на обитателите, което е било характерно за общността в миналото. Така архитектите препращат към стария начин на живот и го третират като нематериално културно наследство.

Нестандартна инсталация в природен контекст

Най-скорошната инициатива за намеса в контекста на село Кърпачево е изграждането на рамка за снимки на погледно място “Каньона”. Проектът за мястото отново е разработен от студио NADA и реализиран от сдружение „Деветашко плато“ с помощта на доброволци – студенти по архитектура.

В рамките на едноседмична работилница те създават малка инсталация, която рамкира неповторима гледка към Дунавската равнина и природата наоколо. Те е изграден от четири дървени рамки, облечени с мрежа, в която се вплитат дървени клони. 

Снимки от процеса по конструиране на “погледното място”.

В търсене на баланса между старо и ново

Съвременните намеси в село Кърпачево се характеризират с минимални намеси, със съвременни материали и строителни техники, интегриране на местни обичаи и техники за строителство и създаване на хармонична среда, която въздейства с чистотата на пространствата и малък на брой визуални елементи. Тези примери показват, че е възможна симбиоза между традиция и новаторство и дават добра посока за развитие на архитектурата в българските села. 

Повече за работата на студентите в село Кърпачево, четете в интервюто с арх. Металкова

Финалната визия на погледното място.

Плевня: Copyright 2020 www.plevnya.ch, Мелница, къща, стари снимки на плевня: Тодор Тодоров, Инсталация: Антония Косева

Антония Косева

Дипломант към катедра Обществени сгради в УАСГ. Вярва, че архитектурата отразява взаимоотношения между хора, пространства, идеи, и се стреми да я изследва през призмите на философията, критиката, историческия контекст. Обича да пие чай, докато навън вали, и прекарва свободното си време сред природата.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu