Ню Йорк – дом на небостъргачите, но не и на най-високите

Безспирно разрастващият се мегаполис Ню Йорк от години се изявява с иновации в света на високото строителство. Миналото показва, че повече от 80 години поред „бетонната джунгла“ е била дом на най-високите сгради на планетата, докато през 1974 г. не отстъпва мястото си на Sears Tower в Чикаго.

Вече десетилетие обаче първенец в класирането е Burj Khalifa в Дубай със своите колосални 828 м. Същевременно поглед към сърцето на нюйоркските небостъргачи – Манхатън, прави труден за вярване факта, че най-високата сграда там, One World Trade Centеr, достига само 541 м. На какво всъщност се дължи това нито една от четирите най-високи сгради в света да не са разположени в Ню Йорк, ще разберете от следните седем любопитни факта.

Еволюция на сградите по височина през годините | Източник: archdaily.com

1. Отсъствеие на интерес

Начална стъпка за един проект е необходимостта от него. Инвеститорите трудно склоняват да отделят средства за осъществяването на проект от подобен калибър, тъй като има риск вложеното да не им донесе печалба. Мащабните структури предлагат несравним капацитет от офисни и/или жилищни пространства, за които бавно се появяват достатъчно купувачи и наематели. Обяснението се “крие” във високите цени на квадратен метър, резултирали от големите разходи по изпълняването на сложни проекти и правилната селекция на квалифицирани кадри, които да изпипат и най-малкия детайл от планирането до реализацията.

2. Финанси

Дори когато има „глад“ за сграда от този клас, това не означава автоматично, че строежът й  е готов да започне. Основен фактор в осъществяването на един проект е неговото финансиране. Ню Йорк е едно от най-скъпите места за строеж на квадратен метър, надминаващ в пъти места като Дубай и Китай. Град като Ню Йорк притежава солидно реноме, базиращо се на години история и иновации, а забързаният начин на живот и многобройното население изискват прагматично мислене в архитектурата.

Затова е важно да отбележим, че в конструктивен план височината на новоизникващите небостъргачи не е еквивалетна с броя на обитаемите етажи. В днешно време последните метри не представляват полезна площ, а са заети най-често от метален връх (шпил). Той служи да подчертае величието на сградата по вертикалата, да размие грaниците на функционалността и да утежни финансовата стойност на проекта.

3. Въздушни права

Събиране на т. нар. Въздушни права | Източник: theb1m.com

Както в повечето мегаполиси, така и в Ню Йорк има регулации относно строежите, които трябва да се вземат под внимание. Високата плътност на застрояване поражда въвеждането на т. нар. Air rights. Те представляват метри във височина, които се закупуват от собствениците на сградите в непосредствена близост. Може да се каже, че са в облага на по-ниските сгради.  Процесът по добиването на необходимите метри за право на строеж след определена височина е дълъг, тъй като те задължително трябва да бъдат закупени от всички в съседство. Допустимата височина на строежа се равнява на акумулираните метри въздушни права, поставени на куп върху предвидения парцел.

4. Летателна сигурност

Американското правителство е наложило ориентировъчно ограничение на размера, който може да достигне една създадена от човек структура. Този закон има за цел да осигури безопасност при излитането и кацането на летателни обекти. Обикновено препоръчителната граница е до 2000 фута ( около 600 м.) във височина. Изключение са градовете, намиращи се в близост до летища, като Сиатъл, Маями и Ню Йорк. Там ограничението е средно около 1000 фута ( приблизително 300 м.)

5. One World Trade Center – „Кулата на независимостта“

Поглед към One World Trade Center | Източник: aecom.com

Една от причините, поради които в Ню Йорк няма сграда, надвишаваща 600 метра, не се уповава нито на закон, нито на забрана, а на национална гордост. Завършеният през 2014-та година One World Trade Center е висок 541 метра, които са еквивалентни на 1776 фута. Числото има голямо символистично значение за американци, тъй като през 1776 година е подписана Декларацията на независимостта. Така небостъргачът става познат сред населението като „Кулата на свободата“, а приемането на предложение за сграда, надминаваща тези дименсии, е малко вероятно. В допълнение  One World Trade Center е в неразривна връзка с кулите – близнаци и атаката от 11. септември 2001 г. Сградата е част от комплекс от 6, които да овековечат паметта на загиналите.

Любопитен факт е, че One Vanderbilt, намиращ се също в Манхатън, е бил проектиран с шпил, заедно с който да премине 600 метра по вертикалата. След силно изразено негодувание от страна на населението обаче, дизайнът е променен. През 2016 г. строежът е приключен и One Vanderbilt e със 114 метра по-нисък от „Кулата на свободата“.

6. Сянка

Уличната атмосфера в Ню Йорк | Източник: thepresetfactory.com

Борбата за по-добра гледка и максимално оползотворено място в града ражда една след друга все по-високи и по-високи архитектурни структури. Както всяко плътно тяло, така и сградите хвърлят сянка, препречвайки слънчевите лъчи да достигат до улиците. В такъв момент нюйоркчани насочват общественото внимание към правото на всеки пешеходец да „вижда слънцето“.  Гъстотата на застрояване и пропорцията ширина към височина на новите сгради достигат такава степен, до която улиците и по-старите постройки могат да се радват само на минимални откъслеци дневна светлина, ако изобщо имат късмет.

7. Липса на място

Напълно естествено е, че за да има предложение за проект, трябва да има и имот, върху който той да бъде осъществен.  В Ню Йорк е почти невъзможно да се намери незастроено кътче и по-голямата част от останалите такива нямат подходящата почва за фундаментита на такъв тип конструкция.

Сърцето на небостъргачите – Манхатън е достигнал капацитета си. Евентуална възможност остава закупуването на място, на което вече се намира съществуваща сграда с принос към характера и историята на квартала. Това поставя възложителите пред решението да я разрушат или надградят. А който и от двата избора да бъде взет, то той ще бъде съпроводен от дълга и вероятно безплодна борба за извоюване на права за осъществяването му, правейки проекта икономически неизгоден.

За небостъргач трудно може да се каже, че се “вписва” в урбанистичния контекст. Високото строителство прави впечатление, но често превръща градовете от място за хората в туристическа атракция, илюстрираща мощ. Ню Йорк отдавна се е утвърдил като хъб за развитие в разнородни среди и константно привлича нови кадри към себе си. Затова можем да кажем, че темата за небостъргачите звучи някак изчерпана в “бетонната джунгла”. В бъдещ аспект се надяваме за архитектура, отдаваща повече значение на функционалността и устойчивостта.