Нидерландското UNstudio завърши първата фаза на проекта за метро мрежата, която се състои от 3 линии – червена, зелена и златна и 37 нови спирки. Технологията за придвижване е една от най-бързите в света, като скоростта достига до 100 км/ч и е изцяло „driverless“ – влаковете нямат нужда от шофьор. Самият проект е част от инициативата за окуражаване на обществото да използва обществения транспорт в град, където употребата на частни превозни средства сериозно надделява.
Идеята
Проектът е състои от общо 4 линии, като предстои да бъдат изградени още 40 метростанции по време на фаза 2. Вдъхновението произтича изцяло от контекста на средата, изпълнена с множество исторически търговски пътища, прекосяващи цяла Азия, сред които е и известният „Път на коприната“. Важна част от тези маршрути били т. нар. Caravanserais, които били най-различни постройки и служели на пътниците за почивка от дългото пътешествие, за комуникация, обмяна на стоки и информация.
Използвайки елементите на архитектурата на региона, проектът интерпретира пространствата по съвременен начин. Екстериорите на станциите „демонстрират монолитната сила на старата катарска архитектура, докато интериорните пространства създават усещането за преходност и флуидност“. Всъщност чрез употребата на характерни материали и катарска орнаментика са обособени интериорните пространства, пешеходните потоци са разделени и насочени.
Идентичност
Дизайнът на мрежата не само свързва бъдещето и миналото на Катар, но и успява да предложи поглед към бъдещето. В мащаба на големия град отделните станции проявяват своята идентичност. Повтарящи се елементи или мотиви спомагат да се създаде отличителен образ на мрежата на метрото в градската тъкан на Доха. Oсвен това, всяка от отделните линии репрезентира специфична атмосфера и носи свой собствен дух. Четирите линии са разделени на историческа линия, брегова линия, градска линия и образователна линия, като всяка от тях – чрез различна орнаментика и материали, навигира пътниците през тяхното пътуване.
Към по-устойчива среда
Светът се променя с всяка изминала минута, както и начините за придвижване и задоволяване на ежедневните ни нужди. За да се окуражи устойчивият транспорт, тези станции не само би трябвало да осигуряват урегулирането човекопотоци – или с други думи да са също функционални, но и да се харесват на хората дотолкова, че те да искат да минат отново от това място. По този начин жителите на града биха се чувствали, че релсовият транспорт всъщност е надежден, удобен и бърз, а идеята за използването на градския транспорт би станала още по-близка до тях.
Освен предназначени за пътниците, метростанцииите са и безопасни пасажи, планирани като алтернатива за преминаване над опасни пресечни точки в градската транспортна мрежа, с цел да се повиши общественият стандарт на живот.
Опазването среща съвременността
Традиционните характеристики на арабската архитектура от района на Доха са реинтепретирани, но освен това са добавени и нови, кореспондиращи със съвременните нужди, качества на станциите. Дневната светлина е уловена и насочена в интериорните пространства, като създава усещане за въздушност и лекота на атмосферата вътре.
Засводените елементи задават препратка към историята на архитектурата по тези земи и едновременно създават мост към бъдещето и са символ на иновация и просперитет. Същевременно са организирани т. нар. „бавни пространства“ – ключови зони, предназначени за почивка и комуникация, отговарящи на Caravanserais от древността, но чрез съвременен прочит.
В глобален мащаб все повече страни насочват усилията си към трансформиране на средата, така че да отговаря на условията за устойчиво развитие, заложени от Обединените нации. Тук е моментът да припомним, че третата линия на софийското метро беше пусната съвсем скоро, а предстои и дострояване на метростанции, така че София да се превърне в модерна европейска столица, отговаряща на всички стандарти.
Прочетете повече за третия лъч на софийското метро тук.