Skip to main content
search

Дори и днес, когато производството се стреми да бъде все по-икономично и изгодно, обзавеждането се като явява скъпа необходимост. Въпреки големия избор на мебели на пазара, забелязваме тенденция за използване на рециклирани мебели. Това представлява възстановяване на изгубилото първоначалния си блясък обзавеждане. Среща се предимно в Западна Европа и Северна Америка, като „реставраторите“ често са просто любители. Смятайки, че тази тенденция ще започне да се среща по-често и у нас, бихме искали да Ви споделим повече за това как се случва рециклирането на мебели и в кои случаи то е обосновано.

Защо рециклираме стари мебели?

Дори и непрофесионално око може да различи стая, обзаведена от един-единствен магазин. Макар и интериорният дизайн да не е само аранжимент на мебели, не може да се отрече, че техният избор има голямо влияние върху цялостната визия. Напоследък имотният пазар генерира все повече обяви за жилища за продан и отдаване под наем, в които виждаме еднакво обзаведени стаи. Тези интериори оставят у нас общо усещане за еднообразност и липса на индивидуалност.

Тъмният фурнир придава доста мрачен и неприветлив вид на този бюфет. Покритието в един цвят кара детайлите да изпъкнат, но и същевременно прави предмета по-актуален. | Image: thriftdiving.com

Основната причина, поради която рециклираме вехти мебели, е тяхната ниска стойност. Тук не става въпрос за реставрация на ценни антики, принадлежали на историческа личност или с висока художествена стойност. Рециклирането на мебели дава нов живот на вече изчезнал от пазара продукт, който става характерен елемент от нашия интериор.

Почти всеки от нас може да намери подобна мебел в жилището на бабите и дядовците си. Тук се запазва част от оригиналното покритие, но се придава и изцяло нов характер. | Image: Les Jolis Meubles

Какво представлява рециклирането на мебели и как се прави?

Английският термин за това е “reclaimed furniture”, което означава „рекултивирана мебел“, тоест възстановяване на нейната функция. В най-общия случай тя може да се намери на битака или в обяви от частни лица. Нейната цена рядко надвишава няколко десетки лева, а понякога е дори безплатна. След това тя преминава през процес на ремонт, през който добива нов характер.

Рециклирането на мебели е на границата между реставрацията и приложното изкуство.

Тъй като не е историческа или художествена ценност, обектът може да бъде обновен по много начини. Най-често това се случва първо с разглобяване и повторно залепване за нова якост, сваляне на замърсявания и финишни покрития, шкурене и полагане на нов завършващ слой. Тук се отваря и прозорецът за лично творчество. Дървените мебели могат да бъдат потъмнявани, боядисвани, лакирани или покривани с апликации. Ако състоянието го позволява, обектът може да бъде частично или цялостно пребоядисан без предварителна подготовка. В това се крие и новият живот на старата мебел. Именно цветът и новият детайл като обков или ръкохватка придават контраст и съвременен характер.

Обемен стар гардероб, разделен на две части и пребоядисан в бяло, придобивайки изцяло нов характер. За преживяването разказва българска блогърка. | Източник: nevibivalici.blogspot.com

Конфликт в случая е това, че често масивни дървени елементи и естествени фурнири биват покрити с боя. Това се приема с недоверие от масовите потребители, тъй като естествените материали са харесвани повече. Трябва да се има предвид обаче, че не всеки може да отстъпи по качества на доброто цветово решение. Важен е правилният усет за това коя дървесина ще обогатява облика на интериора и коя – не.

Не всяка мебел може да бъде рециклирана.

Не бива да смятаме, че всяка вехта вещ може да се превърне в шедьовър. Обикновено обекти на рециклирането са маси, скринове, тоалетки. Не е разумно да се рециклират дивани, фотьойли и мебели, които имат голямо количество тапицерия и меки части. Освен, че са замърсени и крият опасност от вредители, тяхната реставрация би била сложно и скъпо начинание, именно заради претапицирането.

Друг възможен подход е подчертаването на възрастта на рециклирания обект. | Image: fairbanksinstitute.org

Рециклирането на мебели не е ново явление. То прилича на колекционерството на антично обзавеждане, което не е било особено одобрявано през миналия век, известен с подема на продуктовия дизайн. В известна степен то би могло да се определи като спирачка на съвременното производство, тъй като би намалило нуждите за по-голямо количество ново обзавеждане. От друга страна, това е едно от неговите преимущества – то е начин за ограничаване на човешкия отпечатък върху околната среда. Освен това, рециклирането на мебели представлява вид консервация на материалните следи на дизайна на най-базово ниво, която ни дава възможност да оценим миналото и да пренесем част от опазването на културното наследство дори и в ежедневието си.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu