Охлаждането на интериорите – бъдещето на вътрешния дизайн?

Проблемът с глобалното затопляне е все по-актуална тема, що се касае до бъдещето на човечеството. Според официални данни на ООН от 2000г. насам са отчетени над 7000 събития, класифицирани като екстремни метеорологични явления. През изминалата година Австралия и западното крайбрежие на САЩ бяха опожарени, а в Сибир отбелязаха тотален температурен рекорд от над 100 градуса по Фаренхайт. Поради това строителната индустрия е изправена пред мисия да допринесе за намаляването на вредата, която човечеството непрестанно оказва върху природата. Оказва се, че един от най-тревожните въпроси пред бранша в бъдеща перспектива е свързан с превенцията на проблема и осигуряване на достатъчно ефективно охлаждане на сградите.

Източник: Wikipedia

Строителната индустрия трябва да поеме отговорността от нанесените дотук щети над природата, които оказва. Около 39% от глобалните емисии на парникови газове са вследствие на строителството на сгради и съоръжения. За да се обърне негативната тенденция, е необходимо да бъде изградена глобална политика за устойчиво развитие, която да бъде достатъчно достъпна, за да се прилага масово. Един от най-предизвикателните аспекти на така належащата промяна в строителния бранш е да се отговори на нарастващите изисквания за охлаждане по естествен начин.

Охлаждането е естествено по-трудно от отоплението.

Това се дължи на факта, че за да се генерира топлина, всяка една форма на енергия би могла да се използва. Телата на живите организми и машините произвеждат топлина дори при тоталното отсъствие на активни отоплителни системи. Охлаждането, на свой ред, не е плод на спонтанно генериране на енергия, което го прави по-трудно постижимо, по-скъпо и по-малко ефективно.

Източник: Archdaily

Контекстът на глобалното затопляне, в който се намираме, само допринася за това проблемът с охлаждането на сградите да се задълбочава. Наблюдава се нарастване на интереса към изкуствени охладителни системи по света, които в настоящия си вид консумират огромни количества енергиен ресурс. Така сградостроителството е изправено пред кръстопът и трябва да намери достатъчно добър алтернативен начин за естественото охлаждане и вентилиране на интериорните пространства.

Потенциалните решения

Добрата новина е, че вече съществуват много потенциални решения на този проблем. Тук обаче ключова се явява ролята на архитектите и инженерите, които трябва да допринесат чрез адаптацията на тези потенциални нови възможности към съществуващия сграден фонд и внедряването им в новопроектираните сгради.

Източник: Archdaily

Приблизително охладителните решения биха могли да се класифицират в две отделни категории – пасивни и активни. Първото се отнася до стратегии, които регулират разсейването на топлината с малко или никакво потребление на енергия. Тези стратегии обикновено се улесняват от различни климатични и природни дадености, характерни за средата. Те се базират на принципа за пасивните сгради, а не на механичните охладителни системи.
В рамките на такова охлаждане архитектите могат да използват превантивни техники или техники за разсейване на топлината: първата предотвратява натрупването на топлина чрез избора на подходящи материали; втората разсейва топлината, след като тя вече е проникнала в сградната сърцевина и се е натрупала, независимо дали чрез вентилация, охлаждане с изпарение или други подобни методи и технологии.

Принципна схема на работата на къща, класифицирана като пасивна | Източник: Passivhaus

За да бъде постигнато ефективно проектиране на пасивна къща, проектантите трябва да разгледат сложна матрица от взаимосвързани условия, вариращи от ориентацията на сградата, през поставянето на прозоречните отвори на правилните места и до подбор на подходящо външно засенчване.

Принципни разлики при обикновена дограма, и дограма, разработена за пасивна къща (дясно); Източник: Passivhaus

Резултатът, който би могъл да се постигне чрез пасивното проектиране е добър, но въпреки това не достатъчно задоволителен. Тук на помощ се явяват добре познатите ни механични средства за охлаждане в лицето на различни климатични инсталации. Основната цел на индустрията в този случай се базира върху намаляване на експлоатационната енергия, необходима за захранването на тези инсталации и системи.

Източник: Passivhaus

Забележително е колко големи резултати биха могли да се постигнат при правилното комбиниране на двата метода. Това е от особено значение, когато имаме предвид, че архитектите могат да комбинират пасивни охлаждащи решения с активни механични системи, като използват последните като допълнение към първите при необходимост. Когато тези механични системи сами са екологични, ползите се увеличават допълнително.

Източник: Archdaily

Поради това е от изключително голямо значение до каква степен архитектите са подготвени чисто теоретично за преодоляването на този проблем. Според редица експерти в областта на климатизацията, липсата на компетенции от страна на архитекти и дизайнери по темата преобладава. Това би могло да се преодолее чрез интеграцията на повече академични дисциплини, посветени на темата, в институциите, изучаващи архитектура, строителство и дизайн.

Тъй като глобалните температури продължават да се повишават, а екстремните метеорологични събития подчертават ескалиращия проблем с прегряването на сградите, пасивното и екологично съзнателно активно охлаждане имат огромен потенциал за развитие. Решенията на тази проблематика трябва да бъдат все по-целенасочено търсени, за да можем както да съхраним хармонията на природата, така и да си подсигурим високи хигиенни стандарти на живот в перспективата на близкото бъдеще. Тази двойна необходимост прави реформирането на индустриалните стандарти за охлаждане едно от най-грандиозните предизвикателства пред архитектите днес. С правилните стратегии и подходящото планиране обаче, казусът би могъл да бъде успешно разрешен.