Ценността на архитектурното наследство е неоспорима както за архитекти, така и за неспециалисти. Дори и у нас, където все още правим малки крачки към големи и качествени реставрации, обществото ревностно защитава историческите сгради. Все повече внимание се обръща на качествените намеси, защото всички ние искаме да има повече такива. Историческите сгради ни впечатляват с богата пластика, ниска етажност и плътност на застрояване, но и със схема на обитаване, която не е присъща на нашето време. И ние трябва да търсим начини не само да съживим материята за пълноценно съществуване, но и да я адаптираме към изискванията на съвремието. Погрешно у много хора се корени схващането, че пристрояването на исторически сгради непременно е лош подход. Затова днес ще ви разкажа за пет примера, които показват как и кога подобен сценарий е възможен и успешен.

Gatti House / Adam Knibb Architects / Photo by Martin Gardner

Gatti House се сдобива със съвременно разширение, отворено към просторна веранда. Намесата е ясно видима и създава интересна взаимовръзка с автентичната структура.

West Tytherley Cottage / Stephen Marshall Architects / Photo by Liz Eve

Намесата в West Tytherley Cottage е по-драматична като размер, контрастът – също. Рустикалната къща с надребнено остъкляване, превзета от плъзналия бръшлян, провокира с  нов стъклен обем. Той вкарва много светлина в интериора и създава интересни пространства.

 Elfort Road House / Amos Goldreich Architecture / Photo by Rory Gardiner

Elfort Road House e проект за пристройка, надстройка и вътрешно преустройство на викторианска къща. Архитектите описват трасформацията като „превръщане на пространството от тъмно и претъпкано в светло и просторно.“

Edinburgh Pavilion / Archer + Braun / Photo by David Barbour

Edinburgh Pavilion е допълнение към изящна викторианска къща с богат детайл. Именно затова новата намеса е по-приглушена и обобщена. Пристройката от стъкло физически разширява пространството, като същевременно с това е най-деликатната възможна промяна.

Terraced-House Renovation / Edouard Brunet + François Martens / Photo by Dennis De Smet

Terraced-House Renovation е проект за реновация на за редова къща в Брюксел, която е с по-семпъл облик. Архитектурната намеса тук е по-свободна, тъй като историческата ценност не е толкова голяма. Нов обем обновява архитектурния облик отвън и добавя интригуващи пространства отвътре.

Средата се променя, ние – също.

Теорията на реставрацията и адаптацията се разпростира далеч отвъд ревностното възстановяване на най-малкия детайл на оригинала. Намесата зависи от степента на съхраненост на обекта, подробното изучаване и оценяване къде се крие неговата ценност, както и от промените в сложния градски контекст. Реставрацията укрепва и възстановява, но може да включва добавки и художествена намеса. Важното условие за тях е да бъдат съобразени с оригинала и намесата да бъде сигнирана. Именно затова диалогът старо-ново често пъти се постига чрез контраст. Така и окото на неспециалиста би различило докъде свършва оригиналният обем и започва интерпретацията на съвремието.

Ако говорим за София…

Би било чудесно, ако столицата ни беше успяла да съхрани богатата смесица от стилове, бързащи да наваксат архитектурното развитие на другите европейските столици. В търсене на наш собствен стил ние строим един цял нов град, който трябва да стане представителен за новоосвободената родина. С тази нелека задача се заемат първо чуждестранни архитекти, впоследствие и наши, получили образованието си в чужбина. Изграждат се забележителни сгради, на част от които се възхищаваме и днес. А малко повече от век по-късно се питаме какво точно е станало, за да се загубим съвсем.

Снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Градската тъкан на София сякаш е отражение на цялата ни история – изпълнена с резки обрати и нови посоки, които затрудняват нещата да работят съвместно.

Днес у нас наблюдаваме смайващи контрасти както в силуета на застрояване, така и в стиловата принадлежност. За разкош, добавяме крещящи реклами по партерите (и не само). Дупчим безогледно фасадите, защото непременно този климатик трябва да е точно там. Остъкляваме балкони, оцветяваме парченца от фасади, мислейки си, че това е саниране, вдигаме капандури или защо не пък цял етаж, за да усвоим пълноценно подпокривното пространство. Българският гений не познава граници, що се отнася до индивидуализиране на парченцето собственост, което притежава.

Манастирски ливади – Изток | Снимка: Градът Медия Груп

И неусетно бутаме поредната ценна сграда, за да построим многоетажен паркинг.

Имаме крещяща нужда от разбиране на ценността на наследството и спешна грижа за неговото опазване и интегриране в съвременния контекст. Бих се радвала всички къщи от 20-ти век да бъдат реставрирани до последния корниз и интегрирани в хомогенен исторически център. Но за огромно съжаление, у нас понякога единственият икономически възможен сценарий за възстановяването на една сграда е нейното надстрояване или пристрояване. С други думи – тя да може да се изплати впоследствие, за да оправдае вложената инвестиция.

Реставрацията е изключително скъпо начинание.

И много собственици не стигат до него не защото не оценяват сградата, която притежават, а защото е непосилно да вложат подобна сума. Затова е редно да преосмислим сценарии, които дават повече шансове за живот на тези сгради. Но и да се учим от, за съжаление, немалкото неуспешни примери у нас, които смачкват и принизяват недвижими културни ценности. Разширенията на исторически сгради са възможни. Но само когато са съпътствани от подробен анализ на ценността и подбиране на най-правилния подход. 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Вижте кои са победителите в конкурса на STROIINFO
И още за гласовете на архитектурата, за които ни разказвахте

През изминалите три седмици се проведе конкурсът „Гласът на архитектурата“ на …