Palais Idéal: Пощальонът и неговият дворец

 В малкото френско градче Отрив има сграда, която не е проектирана от архитект и трудно се побира в познат архитектурен стил. Неин автор е селският пощальон Жозеф Фердинан Шевал, който в продължение на 33 години събира камъни по маршрута си и след работа ги превръща в Palais Idéal, своя „Идеален дворец“. Строежът започва през 1879 година, когато Шевал е на 43, и приключва едва през 1912 година.

Камъкът, от който тръгва всичко

Шевал няма нищо общо със строителството. Роден е през 1836 година в бедно селско семейство, учи само до 12-годишна възраст, работи като хлебар, а по-късно става пощальон. Всекидневната му обиколка около Отрив е дълга приблизително 30 километра и минава по селски пътища, където на 19 април 1879 година той се спъва в необичайно оформен камък. Взема го със себе си, на следващия ден намира още и скоро започва да носи находките първо в джобовете си, после в кошница, а накрая с количка.

Идеята за необикновена постройка вече е стояла в главата му от години. Природата, пощенските картички и илюстрованите списания, които разнася, му дават образи от далечни страни и епохи – образи, които по-късно се появяват в двореца.

Строеж без архитект

Най-интересното в историята на Palais Idéal е, че той съвсем не представлява купчина красиво подредени камъни. Шевал се учи в движение, наблюдава местните зидари и изпробва познатите по това време материали по свой начин. Използва камъни, чакъл, черупки, вар и различни свързващи вещества, сред които и естествения бързосвързващ цимент, познат във Франция като ciment prompt. Той не е съвременен материал – използва се във Франция още през XIX век и е особено подходящ за оформяне на декоративни детайли.

За по-сложните орнаменти Шевал използва желязна тел, с която предварително задава и укрепва формата, а след това около нея моделира разтвор от пясък, вар и ciment prompt. Именно реставрационните проучвания години по-късно разкриват колко разнообразни са били строителните му похвати. Без инженерно образование и без готов проект той постепенно намира практични решения, които му позволяват да прави фигури, растения и релефи, каквито само с каменна зидария трудно биха могли да бъдат изпълнени.

Работата върви след края на пощенския ден, често и вечер, когато той се връща за камъните, които предварително е забелязал по маршрута. В началото предпочита да ги събира по тъмно, защото количката му и странното занимание предизвикват подигравки сред околните.

Фасада, строена двадесет години

Шевал започва от източната страна с фонтан, наречен „Изворът на живота“, а около него постепенно се появяват пещери, египетска гробница, индийски храм, странни животни и трима гиганти, представящи Цезар, Архимед и Верцингеторикс. Само тази фасада му отнема около двадесет години. След нея идват останалите страни, вътрешната галерия и терасата, докато постройката достигне около 26 метра дължина, 14 метра ширина и височина между 8 и 10 метра.

Западната фасада показва най-добре света, който пощальонът познава от печатните изображения. Там се появяват швейцарска хижа, индийски храм, средновековен замък, джамия и други малки архитектурни сцени, събрани на няколко метра една от друга. Вътрешната галерия представлява дълъг коридор, покрит с релефи на животни, а три стълбища отвеждат посетителя към терасата.

Palais Idéal никога не е проектиран като жилище и няма обичайното функционално разпределение на обитаема сграда. Шевал строи място за разглеждане, пълно с ниши, пещери, фигури и тесни пространства, в което почти всяка свободна повърхност получава собствен детайл.

Посетители още преди строежът да е завършен

Любопитството към строежа се появява още приживе на автора му и през 1905 година Шевал вече приема посетители организирано. Той ги развежда, продава фотографии и пощенски картички и поддържа книга за гости, а част от тези приходи отиват обратно в продължаващия строеж.

Пощальонът първоначално планира в двореца да бъде и собствената му гробница, но не получава необходимото разрешение за това. Затова две години след завършването на Palais Idéal той отново започва да строи, този път в гробището на Отрив, където създава своята „Гробница на тишината и безкрайния покой“. Работата продължава около осем години и приключва през 1922 година, две години преди смъртта му.

От местна странност до исторически паметник

След смъртта на Шевал дворецът привлича сюрреалисти, фотографи и други художници, а по-късно авторът му започва да бъде разглеждан и като предшественик на art brut, но държавното признание идва доста по-късно. През 60-те години част от френската администрация е категорично против защитата на постройката като културна ценност, докато министърът на културата Андре Малро защитава обратната позиция. На 23 септември 1969 година Palais Idéal официално е обявен за исторически паметник.

Тази защита се оказва важна и по чисто строителни причини, защото водата, замръзването и атмосферните влияния постепенно рушат тънките релефи, циментовите повърхности и откритите декоративни елементи.

Palais Idéal е направен без архитектурно образование и без строителна фирма, но зад него стоят 33 години наблюдение, проби, грешки и натрупване на практически знания. Пощальонът започва с камъните, които намира край пътя, а накрая оставя постройка, която се превръща в исторически паметник.