Новината за продажбата на две емблематични къщи – недвижими културни ценности в Малко Търново предизвика смесени обществени реакции. Основното притеснение сред обществото е, че това се прави поради недоимък и цялостен недостиг на средства, не само по поддържане на сградите. Позицията на местната община е, че продажбата цели да се намери добър стопанин, който да опази техния възрожденски характер. Но нека вместо емоционално, нека да подходим разумно над ситуацията и да се замислим – защо да не си купиш къща-паметник на културата?

Макар и частна собственост – недвижимото културно наследство е за всички

Вероятно останало като спомен от Народната република, в съзнанието ни сякаш е закотвена идеята, че сградите-архитектурни ценности трябва да бъдат собственост на държавата, която изцяло да се грижи за тяхното опазване. В страна с планова икономика и огромен, целеви бюджет за поддържане на интернационален културен имидж това в известна степен става възможност. Пример от Великобритания ни показва, че такава система не е валидна или необходима. Дворецът Бленъм, с вече почти 300-годишна история, се притежава от частни тръстове, въпреки че е част от списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство.

Дяковата къща | Снимка: NOVA Телевизия

В условия на пазарна икономика изглежда, че такъв финансов ресурс не може да бъде заделен. И преди 1989 г., както и днес има множество недвижими културни ценности и у нас, които са частна собственост. За съжаление, единственият стимул за обитателите им в момента е премахването на данък „Сгради“, което не може да им позволи заделянето на достатъчно средства за поддръжка на сградите спрямо високите изисквания на архитектурната реставрация. От друга страна, у нас има достатъчно заможни инвеститори, които могат да си позволят да притежават паметник на културата и да го поддържат. Това не означава, че архтектурното наследство не остава на всички – то се съхранява за нас и за идните поколения.

Ако правилата се спазват, частната собственост може дори да подобри състоянието на архитектурното наследство

Целта на Община Малко Търново е да продадат Дяковата къща и къщата на Дико Русев – Махони не за да могат да изплащат заплати, а за да „може наистина, ако дойде някой добър стопанин да може да ги стопанисва и да запази този възрожденски дух“. Дяковата къща е типична двуетажна късновъзрожденска черноморска къща от XIX-ти век със салон и симетрично разпределение. Тя е реставрирана последно през 1985 г. от тогавашния Национален институт за паметниците на културата (днес НИНКН) и е културна ценност с категория „местно значение“. От 2005 г. насам е необитавана, а опитите на общината да я реставрира с пари по европейски проекти не са могли да сработят.

Къщата на Дико Русев – Махони | Снимка: NOVA Телевизия

Къщата на Дико Русев – Махони е била закупена от общината през 1984 г. за нуждите на детската асамблея „Знаме на мира“, като през 1990 г. е разрушена и изградена наново от НИПК. Доскоро в нея се е помещавал Районният съд в града. Реставрациите от миналия век са целяли съхраняване на автентичността на сградите основно по отношение на тяхното планово разпределение и облик. Нови реставрационни работи също биха изисквали проекти, съгласувани както с местните органи, така и с Националния институт за недвижими културни ценности. Това означава, че инвестицията в тях определено може да подобри състоянието им и да ги съхрани. Разбира се, тук се изискват освен финансите, така и добрата съвест на инвеститора, както и ангажираност от страна на отговорните съгласувателни и контролни органи.

Кой не би искал красива стара къща на час от морето?

На пръв поглед да си купиш стара къща в Малко Търново не звучи толкова привлекателно. От друга страна, малкият исторически град се намира само на час от популярните морски дестинации Лозенец и Царево, както и съвсем близо до Турция – също предпочитана от българите дестинация за пътувания. Днес историческите сгради стават все по-предпочитани, а реставрираните преди 30 – 35 г. къщи предполагат по-малка инвестиция в укрепващи работи по конструкцията и покрива, и биха освободили бюджет, който да се фокусира по инсталациите и „изпипването“ на екстериора и интериора. Възможностите за адаптация са много – от луксозна частна вила до приветлива къща за гости (все пак очакваме скоро отново да можем да пътуваме безпрепятствено) или обществена сграда. Необходими са действително добър стопанин, много желание и голям бюджет.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Бетон от миди – възможно ли е?
Sea Stone – материалът, направен от отпадъчни мидени черупки

Екологично устойчив материал, наподобяващ цимент и направен от отпадъчни мидени черупки, с…