Параклис на звука в Китай променя представите за концертна зала

Сгушена в долина на север от Пекин, Chapel of Sound или „Параклис на звука“ създава усещането, че винаги е била там, тъй като е изградена изцяло от скали. Освен специфичната тектоника, на която залага, Open Architecture преосмисля и вече установената типология на концертните зали, предлагайки нов прочит и създавайки прогресивен тип среда. Сградата е  сред номинираните десет проекта за наградите Progressive Architecture (P/A) Awards, които се фокусират върху иновативни конструктивни и концептуални решения, насърчаващи нови начини и посоки на мислене в архитектурата.

Формообразуване и материалност в унисон със средата

“Параклисът на звука”, разположен сред зеленината на китайската долина. / Източник: Google Images

„Параклисът“, разположен сред зелените хълмове на Джиншанлинг, в провинцията североизточно от Пекин,  е изцяло в унисон със заобикалящата го среда, а обемното му решение изхожда от типологията на формообразуване на скалите в района. Сградата е прибавена ненатрапчиво към зеления пейзаж на долината, подобно на огромен камък, закотвен към земята, към която принадлежи от хилядолетия. Геометрията е достигната чрез принципа на наслояването на пластове, аналогично на заобикалящите я седиментни скални образувания.

Създателите на гигантското скално образувание – Ли Ху и Хуан Венджинг, проектират сградата като концертна зала на открито, а различните отвори в бетонната обвивка я обвързват с обкръжаващите я хълмове, небето и руините на Великата китайска стена от епохата на династия Мин. Архитектите споделят, че да създадат нещо, което наистина принадлежи на тази много специална земя, е била основната цел от началото на дизайна до изпълнението на неговите последни детайли.

Концептуален макет, изразяващ връзката на природната среда с обемното решение на сградата. / Източник: Google Images

Бруталистичният вид на сградата е подкрепен от съвкупността от местни, богати на минерали скали, свързващи го физически, както и концептуално със заобикалящата го среда. А цветът на бетона, затъмнен до въглен, подсилва допълнително симбиозата със скалистия пейзаж. Kонструкцията на сградата също крие своите особености. Обемът е издълбан, така че да се стеснява към основата и да гарантира минимално въздействие върху естествената природна среда. Същевременно без наличието на каквото и да било отопление, Параклисът на звука консумира и отделя минимално количество енергия.

Акустика

Тъй като сградата е перфорирана с отвори в стените и покрива, това позволя „изливане“ на звуци и светлина в залното пространство, което обаче носи своите предизвикателства. Затова в процеса на проектиране се използва софтуер, който да определи и оптимизира формата на интериора, и да съзаде възможно най-добрите условия за качеството на звука по време на музикални изпълнения. След този цифров анализ се взима решението стените да бъдат оформени като кухини, подобни на резонансните такива, открити в природата под формата на черупки, дървени инструменти или дори в човешкото ухо.

Изображение на интериора на основната музикална зала, на което може да видите отворите в стените и проникващата светлина. /Източник: Google Images

Функционалното решение включва полуоткрит амфитеатър, открита сцена, насочена навън, платформи за наблюдение, репетиционна стая и обслужващи пространства. За финал посетителите също биха могли да се изкачат по криволичещите стълби на структурата, за да открият платформа на покрива, предлагаща впечатляваща гледка към зелената долина.

Различно преживяване

Ли Ху и Хуанг Венджинг черпят вдъхновение от идеите за духовността и връзката между музиката и човечеството. Мястото на изпълнение обаче също има ключова роля особено когато то функционира като жив организъм само по себе си. Така изненадите и неочакваните процеси, които биха могли да възникнат по време на действието, разиграващо се в него, биха могли да придадат загадъчни качества на пространството . Това са например начинът, по който светлината, природните звуци, вятърът и дъждът биха могли да си взаимодействат във вътрешността на сградата.

Покривът на сградата. На него е обособена малка тераса, която позволява панорамна гледка към цялата долина. / Източник: Google Images

В духа на източните култури, архитектурата е видяна като „сила, способна да свърже както хората един с друг, така и с природата, която ги обгражда. Когато няма насрочен концерт, няма хор или свирещи инструменти, залата все още остава дестинация, в която човек може да се наслади на своеобразен природен концерт – звуците на птички, чуруликане на насекоми, лек бриз или дъждовни капки, докосващи мелодично пода. Природата демонстрира своето изящество, дирижирайки непрекъснато променящата се симфония от звуци.