Skip to main content
search

За строителство на храм в Стария град без законни строителни книжа и без съгласуване с НИНКН в сигнализира по-рано тази седмица общинският съветник от Пловдив Веселина Александрова. Издигащ се в непосредствена близост до Гръцкото училище, той е в разрез със силно изразения исторически силует на Джамбаз тепе, а според Александрова местната власт нехае и съдейства за неговото изпълнение.

Снимков материал показва, че в момента сградата е с почти завършен груб строеж.

Обектът е част от възстановяването на бившето Гръцко училище за целите на пловдивската митрополия. То бе изоставена бетонна черупка на започната преди около 30 години реставрация. Докато самото училище винаги е било част от Стария град, параклис под такава форма не е съществувал.  Очаква се освен него да изникнат още две сгради с височина 4.5 м (при допустими 3 м) под предтекст, че се възстановява съществуващо преди това допълващо застрояване. На място обаче липсва информационна табела, не са посочени инвеститор, изпълнител и строителен надзор.

Сградата е с почти завършен груб строеж.

Съгласно сигнала от Веселина Александрова все още не е влязла в сила заповедта за обединяване на двата имота, в които са разположени сградите, заради обжалване от съседи. Чак след това би могло да се пристъпи към съгласуване със съответните институции. Няма информация дали обектът е бил подложен на археологическо проучване преди започването на грубия строеж. Така се оказва, че той се движи отзад-напред: първо се строи сграда, а след това се търси начин за нейното узаконяване.

Защо се работи без съгласуване с отговорните инстанции?

Досега обясненията за тези действия е било „наличие на обществен интерес, свързан с духовното развитие на жителите и гостите на град Пловдив“. Това, разбира се, не може да бъде изключение пред закона, още повече когато става въпрос за една от най-големите архитектурни и исторически ценности в България.

Доскорошното състояние на Гръцкото училище | Снимка: plovdivnow.bg

В разрез с обществения интерес обаче е потъпкването на историческото наследство на Пловдив, което в последните години виждаме в руините на Тютюневия град и противоречивите проекти за имота с археологическо наследство непосредствено под тепето. Местната митрополия, от своя страна, доказа отношението си към автентичността още преди 10 години, когато облепи с тапети храма „Св. Марина“.

Защо храмът унищожава историческия силует?

Макар и с височина 4.5 м, разположен на върха на хълма, параклисът прекроява историческия силует на Стария град. Досега, погледнато от бул. „Цар Освободител“, основният акцент на Джамбаз тепе винаги е бил гръцкото училище. Днес вече между него, Античния театър и Къщата с кулата намира място храм с неуместна псевдовизантийска архитектура. По думите на пловдивския митрополит Николай, недалеч от мястото е имало храм:

„… Недалеч от Света Марина е имало църква Свети архангели, която е съборена, но Бог така промисли, че малко над нея дари г-н Гергов място за новата Митрополия  и за нова църква, която ще носи името на Светите архангели…“

Джамбаз тепе през 1892 г. Фотограф – Иван Карастоянов. Вижда се, че такъв храм не е съществувал.

Това обаче не е същото място, на което сега се издига параклисът, както е видно и от множеството исторически снимки. Така, без съгласуване, в една от най-големите ни архитектурни ценности се появява сграда, лишена от архитектурна стойност (а за момента и без автор) и не само застрашаваща, но и нарушаваща историческия силует на Стария град. Интересното тук обаче е, че храмът е изобразен в черно (като съществуващ) още в края на 2019 г. в проекта за имота непосредствено под тепето. С това архитектурната графика явно е прогледнала в бъдещето.

Проект с дата ноември 2019 г. показва параклиса в черно, като съществуващ.

Предстои въпросите по незаконното строителство да бъдат обсъдени на предстоящата сесия на Общински съвет Пловдив. Надяваме се отговорите да дадат адекватно решение на проблема. Върху плещите на управата на един от най-старите градове в света лежи голяма отговорност, а един музей на епископската базилика не може да компенсира за множеството нанесени щети върху историческото му наследство. Необходими са конкретни стратегии, ясни процедури и върховенство на закона, за да опазим архитектурното и историческото си наследство и да го предадем в автентичен вид на бъдещите поколения.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu