Във връзка с изграждането на новите пешеходни надлези над околовръстното в столицата, се срещам с част от проектантския екип на „Иркон“. Поканихме ги да отговорят на нашите въпроси, свързани с тенденциите в строителството на стоманените пътни съоръжения. Екипът, воден от д-р инж. Цветан Георгиев, беше представен още от арх. Светла Трендафилова – водещият архитект на проекта, инж. Румен Митов – ръководител на проекта, и арх. Радой Мянков.

Още в началото бихме искали  да споделим на читателите, че интервюто бе проведено, като приехме регламент на всеки въпрос да отговарят всички,  по ред от май-младия към най-опитния. Така може да се видят различните гледни точки или различните акценти на представителите на две генерации застъпени в този проектантски колектив.

  • Бихте ли ни запознали повече с пешеходния надлез над Околовръстното в столицата?

Арх. Мянков: Пешеходният надлез е съоръжение състоящо се от два стоманобетонни подхода за достъп, посредством стълби или асансьор и пешеходен мост, осигуряващ свързването на двете страни от новия Околовръстен път и облекчаващ пешеходния трафик. Основната ни цел в разработката бе да постигнем едно елегантно решение, което да не е натрапчиво и в същото време да е достатъчно комфортно за въпросната цел.

Пешеходният надлез | Снимка: „Иркон“

Инж. Митов: Аз бих допълнил относно архитектурните детайли. Подовата настилка е декинг, което я прави модерна, устойчива и красива. Тя представлява композитна смес от дървени частици и смола, а парапетите са стъклени и много ефирни. Стоманената конструкция, естествено, е “черешката на тортата“, с изключително елегантни диагонали, с комплименти към инж. Цветан Георгиев. Основната идея за решетката бе негова, а аз имах честта да я доразвия.

Арх. Трендафилова: Преди четири години Столична община направиха анонимен конкурс за изграждане на пешеходни надлези над Софийския околовръстен път с цел да се създаде нещо като типов проект, който може да се изгради и над други големи пътни артерии. Ние създадохме пешеходен надлез, който е с композиция от иначе два еднакви обема, тип опори, разположени двустранно на съоръжението. Между тях развихме една елегантна стоманена конструкция с размери както следва: 48м. отвор за премостване, 4 м широчина и 5,5 м светъл габарит от пътното платно.

Инж. Георгиев: При нас работата е екипна, а това е ядрото на екипа, който е създал този проект. Диагоналите са плод на творчески обмен на идеи между архитекти и инженери в случая на арх. Мянков, арх. Трендафилова и мои, когато създавахме концепцията. Това е явно доказателство, че

СЪВРЕМЕННОТО ПРОЕКТИРАНЕ Е ЕКИПНА РАБОТА.

Относно пешеходните надлези, те са три на брой и общината има амбиции те да станат много повече. Вероятно сте усетили в общественото пространство, че сега се дискутира – „Къде са тези пешеходни надлези насред нищото?“. Нищо е в момента, но след време ще се застрои и мостовете ще са си точно на мястото. Искам тук да похваля всички планиращи – много по-добре да се направи инфраструктурата в аванс и след това да се развие жилищната или индустриална част към нея, отколкото обратното.

Монтаж на съоръжението | Снимка: „Иркон“

Освен нас, в създаването на надлеза участваха активно инж. Мартин Генчев, инж. Мустафа Каларев, инж. Петя Тинчева и инж. Станимир Георгиев. Работната фаза е дело на нашия CAD BIM отдел, ръководен от Благой Николов. Отговорен BIM инженер бе Симеон Нанев. Не бива и да забравяме, че това е дело и на главния проектант в лицето на  „Пътпроект – 2000“ ООД, с който работихме чудесно и е дело на Строителя в лицето на „Главболгарстрой Инфраструктурно Строителство“ АД, които създадоха една прекрасна организация и повярваха в този вид строителство. Да не забравим и отличната работа на производителя и монтажника на стоманената част. Това е фирма „Металик“ АД от Стара Загора.

Силно се надяваме пешеходните надлези да бъдат разпознати като нещо по-различно, по-съвременно и те да станат типовото решение по целия Софийски околовръстен път.

  • С какво вашият проект спечели конкурса за неговото проектиране?

Арх. Мянков: Според мен това е едно рационално решение с елегантен дизайн и подходящо ценово ориентирано. Предимство е и времето за самото му изграждане. Не се наложи спиране на трафика за дълго. Ние имаме един окончателен монтаж, който продължава 45 минути. Това е времето в което трафикът се спира.

Инж. Митов: Успяхме да намерим баланса между рационално, икономично, естетически издържано решение, в същото време надеждно, сигурно, ефирно и създаващо впечатление. Разбира се, в един конкурс винаги има авантюристични решения, които са трудни за изпълнение и скъпи. Ние успяхме да намерим баланса между елегантното и прагматичното, възможно за изпълнение спрямо българските възможности на индустрията.

арх. Светла Трендафилова, арх.Радой Мянков,  арх. Георги Добрев | Снимка: „Иркон“

Арх. Трендафилова: Журирането беше на точкова система. Освен условията за безконфликтно преминаване на пешеходното движение, журито оцени също и постигането на съвременен и адекватен за средата архитектурен образ, който да води до благоприятно естетическо въздействие и постигане на хармонично единство с околния ландшафт. Тези неща са от гледна точка на самото задание, според което нашето решение е било оценявано. Смятам, че ние успяхме да се справим и, доколкото си спомням, успяхме да излезем с няколко точки пред останалите конкуренти. Може би превъзходството ни беше по-елегантната визия, с по-уедрен модул и всичко бе пресметнато и опростено като конструкция.

РЕШЕНИЕТО НИ ИЗЛЪЧВА ТЕКТОНИЧНОСТ.

Инж. Георгиев: Нашето предложение спечели с онова, което не се вижда в явяването на един конкурс – с професионалното натрупване в екипа с годините, което води до зрялост на решенията.

Всичко това, разбира се, не се вижда, защото е в „кухнята“ на Иркон, но рефлектира в естетично, но семпло решение, бих го нарекъл прагматично и рационално. Също така, е изпълнимо и е по силите поне на 4 или 5 строителни компании у нас. Смятам, че всичко това бе оценено от журито и заради това ние бяхме излъчени на първо място.

  • Имахте ли трудни моменти и как се справихте с тях?

Арх. Мянков: Аз бях най-младият член на този екип, когато стартирахме работата по конкурсния проект и като такъв всяка една стъпка беше предизвикателство и нещо ново за мен. Работя в изключително сплотен екип с опит, професионализъм и висока компетентност, като това рефлектира и върху крайния резултат, а именно че нямахме непреодолими трудности. Лично за мен, като най-труден момент беше, това че трябваше да канализирам развихрените идеи, които се мотаеха в главата ми, за да мога да предложа нещо рационално, което би могло да бъде обсъдено.

Процес на монтаж | Снимка: „Иркон“

Инж. Митов: Всеки проект има трудности, малко или много. Конкретно тук не мога да изведа някоя конкретна трудност или пречка, все пак ние сме професионалисти с дългогодишен опит и 50м. отвор за една стоманена конструкция не е сериозно предизвикателство за нас.

Арх. Трендафилова: Вие виждате, така както сме се подредили един след друг в нашите изказвания, как се редуват постъпателно идеите и самото развитие на проекта. Виждате как нашата архитектурна идея е овладяна от инженерите със своя професионализъм. Лично аз като архитект не съм срещала трудност. Всъщност ние имахме една идея, която искахме да реализираме, тя беше 50 м премостване без междинно стъпване.

Инж. Георгиев: Технически трудности не сме имали на този мост. Проектът, да не звучи нескромно, не е нещо трудно за нашия екип. Обаче сме имали трудности в два аспекта, може би аз съм ги усетил най-много, защото съм контактната част между нашия екип и външния свят.

Първата трудност ще я облека в думата „доверие“. Развитието на стоманените мостове в България силно закърня и всички се насочиха към едни тривиални стоманобетонни мостове. В резултат, когато трябва да проектираме стоманен мост, това поражда недоверие в изпълнителите. Коствало ми е известно време, нерви и сили да генерирам това доверие от главния проектант, през главния изпълнител, за да видят, че нещата могат да се случат от български фирми така, както са планувани.

Детайл от конструкцията | Снимка: „Иркон“

Едни, в моите очи, млади но и много перспективни инженери от екипа на  строителя Главболгарстрой Инфраструктурно Строителство, видяха „ строителната поезия“ в стоманените конструкции и аз вярвам, че това няма да е последният проект с тях. Технически трудности или по-точно предизвикателства имахме с новите материали, с които се захванахме, става въпрос за довършителните работи за предпазните стени. Трябваше да навлезем малко по-надълбоко в теорията и механиката на стъклото, като това бе полезно за нас, защото в бъдеще стъклото ще става все повече и повече прилаган и предпочитан строителен материал. Така че се наложи да учим в движение.

  • Какви според вас са тенденциите за изграждането на стоманени пътни съоръжения в бъдеще у нас?

Инж. Митов: Надявам се то да бъде светло и че те ще навлизат все повече. За последните 20-30г. стоманените конструкции на практика не присъстват в пътните съоръжения, което за мен е минус, гледайки какво се случва в Европа. Те дават едно много по-голямо разнообразие на решенията, както и възможност за по-големи премоствания.

СТОМАНАТА ПРИДАВА ПО-ДОБРА ВИЗИЯ И УЛЕСНЯВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

Арх. Трендафилова: В наши дни стоманата е станала материал, на който можем да се доверим, благодарение на нейните качества. Видяхме как в рамките на около час може да се монтира цяло пътно съоръжение – безконфликтно, бързо и удобно.

Инж. Георгиев: Често говоря за това в последните години. Това е част от визията в нашето бюро. Българското мостостроене преживя период на застой в технологиите с изключение на един, два по-различни проекта. Ние рутинно произвеждахме и монтирахме решения със стоманобетонови греди, които са на възраст, като концепция, от преди около 40 г т.е една чисто рутинно инженерно решение. Този застой, от моя гледна точка, вече се преодолява и новите поколения инженери започват да поглеждат към това, което прави Европа и света.

В този ред на мисли, очаквам завръщане на познатото, а именно по-масово навлизане на комбинирани стомано – стоманобетонни пътни мостове и стоманени мостове. Българската индустрия е изключително узряла за производството на стоманени конструкции и елементи за такива съоръжения.

През изминалите 20г. има няколко такива решения със стомана, включително градския пътен мост, по проект на Иркон, който е на кръстовището на булевардите „Андрей Сахаров“ и „Ляпчев“ във София. Вярваме, че този мост, значително се отличава от масовата сивота, скучност и рутинност на мостовете в българските градове.

Това, което ние изповядваме като екип, е не просто да проектираме съоръжения, които да вършат работа, а да проектираме с послание към поколенията. Мисля, че нещо подобно постигнахме със съоръженията на Софийски околовръстен път.

  • Какво бихте посъветвали младите специалисти в областта на строителното инженерство?

Арх. Мянков: Преди всичко, да не спират да мислят, да следят какви са тенденциите в световен мащаб и не просто сляпо да ги следват, а да премислят какво би могло да бъде приложено в строителството в България като цяло.

Инж. Митов: Аз ще пожелая на строителните инженери да не стават IT- специалисти, понеже има една такава тенденция. Виждам завършили строителни инженери, изкушени от тази индустрия, като по този начин изоставят строителството, което е наистина интересно и предизвикателно. И най-важното е, че остава нещо за обществото, носещо удовлетворение на авторите му.

Арх. Трендафилова: Не се страхувайте да мечтаете бъдете трудолюбиви, последователни и търпеливи. Мечтите се сбъдват, вярвайте!

Инж. Георгиев: Мога да кажа на младите специалисти да се учат. Първо да се учат в университетите. Естествено, ако се чудят къде да учат строително инженерство в България, да се запишат в УАСГ, да нямат никакви колебания по темата. След като завършат, да не си въобразят, че са се научили, а да знаят че това е следващата фаза от тяхното развитие и съответно на трупането на знания. Да си намерят хубаво място, където да работят, където има екипност и възможност за равитие. След това да се учат, от това което са постигнали, защото всяка реализация носи удовлетворение, носи и поуки за това как можем да го направим по по-добър начин. Моето послание към тях е – учете се!

ПРОФЕСИЯТА НА СТРОИТЕЛНИЯ ИНЖЕНЕР Е ПРЕКРАСНА И ТЯ ЩЕ ВИ СЕ ОТБЛАГОДАРИ!

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станислав Ангелов
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Системи за събиране на дъждовна вода, вдъхновени от традицията
Завръщане към древните методи за справяне с водната криза

Архитектурно бюро NUDES са изработили идеен проект за извисяващо се съоръжение, наподобява…