Skip to main content
search

Вчера главният архитект на София Здравко Здравков представи програма „Културно наследство“ на среща, инициирана от експерти от дружество „Архитектурно наследство“. Тя целеше да изясни част от въпросите, възникнали около пилотната инициатива на Столична община.

Какво представлява програмата?

Планирана е сума от 300 000 лв за 2019 г., с които да бъдат подпомогнати собственици на недвижими културни ценности за извършване на необходимите дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията на обектите. Предвижда се одобрените обекти да бъдат облекчени чрез изработване на проект, придвижване на документите през отговорните институции и осигуряване на авторски надзор при изпълнение на проекта. Срещу тази помощ собствениците са задължени да реализират инвестиционния проект в срок от 3 години.

САМО НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЦАТА НИ ИМА НАД 1400 НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ.

Част от тях са в сериозно предаварийно състояние. Арх. Здравков сподели, че вече има голям интерес от страна на собствениците за включване. Програмата стартира със сума от 300 000 лв., като се търсят възможности за увеличаване на финансирането. Арх. Здравков добави, че множество детайли все още са в процес на прецизиране.

Мнението на специалистите

Арх. Валентина Едрева отбеляза, че проектът сам по себе си е най-евтината част от цялостния процес. Извършването на реставрацията представлява голямото перо, често пъти непосилно за собствениците. Нееднократно се е говорило, че следва общината на подпомогне финансирането на подобно възстановяване, което влияе не само на частната собственост, но и на целия облик на града ни. Беше дадено сравнение със средствата, изразходвани по Националната програма за енергийна ефективност. На фона на обновяването на панелните комплекси, стотици недвижими културни ценности задълбочиха аварийното си състояние.

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова отбеляза необходимостта от внимателно локализиране на обхвата на намеса. Също така, тя напомни, че финансирането трябва да обхване и  сериозна проучвателна дейност. Съставянето на комплексна оценка на ценността и изготвянето на режими за опазване са неотменна част от работата с недвижимо културно наследство. Само на база на изводите от тях може да се подходи към конкретно архитектурно решение. Недвижимите културни ценности трябва да бъдат включени успешно в цялостната градска тъкан и да спомогнат за нейното ревитализиране.

Борис Бонев от “Спаси София” предложи програмата да бъде подложена на експертна дискусия преди внасяне за гласуване. Проф. д-р арх. Тодор Булев отбеляза проблема с липсата на квалифицирана работна ръка, която да поеме работата с тези обекти. Той напомни, че трябва да се направят стъпки и по отношение на подготовка на кадри.

Състоянието на къщата на Гешов на бул. “Патриарх Евтимий” отново беше напомнено. | Снимка: dnevnik.bg

Един от най-съществените детайли, който интересуваше присъстващите, беше как точно ще бъдат избирани експерти. Оценката на заявленията ще се прави от Програмния съвет, който ще бъде назначен. Арх. Здравков сподели, че за да влезе в сила програмата, е необходим е огромен административен ресурс. Той увери, че тя ще е отворена както към собствениците, така и към експертите по опазване на архитектурното наследство.

Междувременно обаче официалният срок за подаване на „Писмени консултации“ (становища, мнения и коментари) на заинтересованите страни е изтекъл на 15-ти този месец. Инициаторите на срещата се обединиха около мнението, че начинанието е изключително важно начало за устойчивото опазване на културното наследство в София. Те поискаха срокът за подаване на писмени становища да бъде удължен поради многобройните градивни предложения на специалистите и необходимостта от по-задълбоченото им обсъждане. Предстои сформиране на Програмен съвет и приемане на Критерии за кандидатстване. Продължаваме да следим темата.


Повече за програма „Културно наследство“ на Столична община можете да прочетете в презентацията.

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu