Skip to main content
search

Image: Archinect

Бурж Ал Бабас е името на комплекс от луксозни жилища в провинциален регион на севернозападна Турция. Поглед към него ни оставя с впечатлението, че виждаме декор от филм на Дисни – алгомерация от няколкостотин еднакви замъци. Всъщност те са празни и не могат да се нарекат приказки за инвеститорите си.

Image: YouTube

Политическата и икономическата ситуация в Турция в момента се запътва към прекъсване на строителния бум и възможна рецесия догодина. Това, от своя страна, оставя много нови жилища незавършени и без собственици. Ситуацията сякаш ни е позната. Гледайки снимките на редиците еднакви замъци се замислихме дали причините за това са само финансови и колко всъщност зависимо е строителството от качеството на финалния продукт, което предлага.

На пръв поглед, комплексът Бурж Ал Бабас представлява буквална интерпретация на израза „Моят дом е моята крепост.“ От архитектурна гледна точка обаче, трябва да бъдем категорични, че жилищен комплекс от еднакви, много разположени един до друг мини замъци не добре по редица причини. Оставяме настрана копирането на готическата архитектура, което дори не е патриотичен кич, защото готиката няма много допирни точки с турската история. Нека вникнем в другите причини, които ни карат да се съмняваме в качествата на тези жилища.

Градоустройство

Градоустройствен план на комплекса. | Image: Burj Global Group

Сякаш принципът е сбъркан още на устройствено ниво. Поглеждайки плана, откриваме сходства с така нареченото „килимообразно“ застрояване, което представлява струпване на множество еднофамилни жилища, разположени гъсто едно до друго и често допрени. Те целят намаляване на уличната мрежа и повишаване на интимитета на жилищата, като същевременно заемат по-малка площ в сравнение със свободно стоящите в имота жилища. Тук случаят е по-различен. Много от имотите тангират с улици и от двете си страни – нещо, което е предпоставка за нарушено спокойствие по ред познати причини.

Разпределение

План на малък замък.

План на отделна къща ни показва разпределение с нормални площи на стаите за обикновено жилище, но имайки предвид, че говорим за замък, сякаш трябваше да са малко по-големи. Тоест дневната с кухня следва да е около 30 кв.м, а спалните – над 16. Интересен момент е печката, намираща се почти в средата от вътрешната страна на фасадна ниша и доста притеснената трапезна маса. Планът ни подсказва, че вероятно замъците представляват двуфамилни къщи с апартамент на всеки етаж. Дали идеята за самостоятелен замък не е компрометирана?

Облик

Image: Reddit

Не мога да не се върна на образа. Проблемът може би не се корени толкова в бутафорните дворцови фасади, колкото в повтаряемостта им. Архитектурата на миналото се характеризира с еднакви елементи, използвани в различни комбинации и носещи отпечатъка на отделния майстор. Нейното мултиплициране е странно и винаги изглежда изкуствено. Точно това води до липсата на един от най-ценните елементи на дома – неговата индивидуалност, неповтаряемост, усещането за „лично“.

Ситуацията за множество неудобни и малки жилища е добре позната и у нас. Немалко от произведенията на строителния бум останаха незавършени или непродадени. Лошото качество на жилищата от този период доведе частично и до доста завишените цени на имотния пазар.

Какво всъщност е истинският дом?

Обратното на всичко казано по-горе. Той трябва да ни дава достатъчно пространство за нуждите ни, да се отличава, дори и с нещо малко. В него трябва да се чувстваме спокойни, без шум от съседи или преминаващи автомобили и от двете страни на имота ни. Той трябва да ни приканва да оставим частица от себе си в него и да ни „зарежда“, когато сме там. Само такива домове оцеляват в рецесии, финансови кризи и социални катаклизми.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu