Микро домове в макро среда

Япония, една от най-развитите страни в света, все по-трудно се справя с катастрофалната липса на жилищна площ. Пренаселеността на островната държава (125 821 957души), недостигът на свободна площ за застрояване и сеизмичната нестабилност правят пазара на недвижими имоти един от най-скъпите в света. Именно това е причината сградите и апартаментите значително да се различават от жилищата в други страни.

Маломерният дом не е ново явление в Япония. Причината за избора му рядко се дължи на модерната обсесия за минимализъм или личната отговорност за отпечатъка върху околната среда (или поне не основно). Освен многобройната популация (държавата e сред 10-те най-населени в света), 70% от сушата на страната е планинска, което допълнително усложнява проблема с обитанието. Oграниченото свободно пространство в градските центрове превръща проектирането на нови жилищни сгради в истинско предизвикателство.

O House, Hideyuki Nakayama Architecture | Изображение: archdaily.com

„Архитектурата на запълването“

Неусвоените пространства са обект на голям интерес в островната държава, превръщайки се в поле за провокация и градска инициативност. Привлекателността на малките домове се дължи на комбинацията от неблагоприятни местни условия (високата стойност на имотите и недостигът на площ). При тези обстоятелства експериментирането с неподходящи за повечето видове конвенционално строителство имоти, надхвърля представите за жилищно проектиране отвъд познатите измерения. „Забравени места“ от градската тъкан се превръщат в плодородна почва за архитектурна изобретателност. Скритият потенциал на неусвоени ъглови парцели, задънени улички и странно оформените пространства между съществуващи сгради разгръща нови възможности за градско развитие.

House in Nada, FujiwaraMuro Architects | Изображение: archdaily.com

Японската иновативност в проектирането е типичен пример за липсата на задръжки, когато става въпрос за извличане на максимума от една хиперкондензирана градска среда. Проекти като Love2 House от архитект Takeshi Hosaka, House in Nada от FujiwaraMuro Architects или O House на Hideyuki Nakayama Architecture са само няколко примера за архитектура, която внимателно максимизира потенциала на всеки сантиметър останала площ.

Запълвайки празнината между две съществуващи сгради в рамките на градската тъкан, проектите илюстрират общите черти на „тесните къщи“ (tiny houses). Те се характеризират с плавното преливане на отделните жилищни пространства и придаване на допълнителни функции към стълбищната клетка, но не за сметка на достатъчната осветеност.

Love2 House, arch. Takeshi Hosaka, Tokyo | Изображение: archdaily.com

Aрхитект Такеши Хосака и съпругата му напускат дома си в Йокохама, Япония и се преместват в Токио, заменяйки досегашния си маломерен дом с още по-малък. Проектът за ново жилище е развит на 18 кв.м застроена площ, разположен в имот с големина – 38 кв.м. Едноетажната къща е “вмъкната” между две съществуващи сгради, а в площта й са поместени дневна зона, кухня, баня и спалня, обединени в едно общо пространство. Два различни по височина извити покрива решават проблема със засенчването от околните жилищни сгради. Образувалият се покривен отвор допуска пряката слънчева светлина във вътрешността на обема. Външното покритие е решено с поцинковани алуминиеви панели, а вътрешната стоманобетонова конструкция е видима, с цел постигане на еднородно пространство. За дизайна на Love2 House архитектът се вдъхновява от принципи, напомнящи архитектурата на древноримските вили. Те се характеризират със специално отношение към значението на зоните за учене, къпане, драма и музика. В основата им е епикурейството – философия за постигане на удовлетворение чрез водене на скромен живот.

Love2 House, arch. Takeshi Hosaka, Tokyo | Изображение: archdaily.com

Максимално уплътняване в минимална площ

Умелото усвояване на пространството е характерно и за интериорните намеси в японския дом. Жилищата се измерват в татами (джо). 1 татам е с размери 90×180 см (1,62 кв.м площ). При изграждането на „удобните жилища“, според японските стандарти, на един човек се полагат 6 татами (10 кв.м площ), но не отсъстват и примери извън нормите.

Маломерен апартамент “Ququri”, Токио | Изображение: Japntimes.co.jp

Aпартамент с големина 9,45 кв.м, развит в усвоено таванско помещение, напомя на офис кабина. Това е типичен пример за популярния избор на обитание сред младежите в Япония. В рамките на жилището е развит втори етаж с височина около 1,50 м, достъпен посредством стълба. В тази площ остава място за организиране на зона за кухня, почивка и сън, като това несъмнено демонстрира креативен подход при усвояване на пространството.

Маломерен апартамент “Ququri”, Токио | Изображение: Japntimes.co.jp

Нарастващата плътност на населението и високата стойност на имотите са стимули за използването на неконвенционални методи в пренаселените градове. Съвременните архитектурни решения, произтичащи от тези ограничения, поставят въпроси за качеството на обитаване и съвременните стандарти на живот, рамкирани от забързания град. Необходимостта от разширяване на градската тъкан изисква по-гъвкаво и динамично планиране. Темата за „архитектурата на запълване“ има много нюанси, но с цялото си изобилие от форми и размери, несъмнено си струва да бъде дискутирана.