Skip to main content
search

Тази статия разказва за едно мое съвсем неочаквано пътуване до слънчева Португалия в края на изминалия месец януари. Вярвам, че пътуванията, особено в архитектурната професия, са най-добрия източник за вдъхновение и придобиване на нови знания.

Поради факта, че   акостирането ми на португалска земя беше напълно непредвидено, нямах никакви предварителни нагласи или лист от задължителни архитектурни репери, които да посетя. Така архитектурната ми обиколка ме отведе в Parque de Serralves, който, оказа се, криеше изумителни съкровища.

Озовах се на мястото  в два следобед. Силно препоръчвам да прекарате там цял ден – ще разберете защо.

Паркът „ Сералвеш“ е уникален, защото включва в себе си сграда, представителка на съвременната архитектура от началото на века, дело на португалския архитект Алваро Сиза Вейра, която помещава експонати на съвременното изкуство, вила в стил Арт Деко; водни площи и огромен парк – всички те – важна част от архитектурния пейзаж на своето време. Освен това Фондацията „Сералвеш“ е сред най-посещаваните арт музеи в света, нареждаща се гордо до първенеца в класацията – „Лувъра“ в Париж, “Ватикана“ в Рим и „Метрополитен музей на изкуствата“ в Ню Йорк.

Музейната сграда

Още от входа на парка белите начупени хоризонтални и вертикални стени сякаш ме поглъщат и ме отвеждат през поредица от пулсиращи пространства към вътрешен двор, постлан с дребни сивкави камъчета и огромно дърво в средата. Входната врата ме озадачава със скромността си, а дръжката е толкова фина, че създава усещане за символично присъствие. 

В творчеството на Сиза ( нещо, което по-късно ще осъзная) се срещат множество характерни елементи, които се появяват в повечето му проекти. В действителност предишния ден бях посетила архитектурния факултет в Порто – отново дело на Сиза, и така с изненада отбелязах, че дори знаците, обозначаващи мъжката и женската тоалетна, са негови лични графики, които той поставя навсякъде. 

Влизам и попадам в светло, не много високо помещение, а навсякъде е мрамор – един също често срещан елемент в архитектурния език на Сиза. Мраморните плочки засилват още повече играта на светлината из пространството, създавайки причудливи отражения и внушаващи най-различни текстури.

А светлината е уловена от огромни прозорци, лентовидни или огромни квадратни „картини“, които запечатват пейзажа и го добавят като един вечно променящ се експонат, част от музейната колекция.

Алваро Сиза е един от онези архитекти, чието феноменологично разбиране за архитектурната същност и създаването на емоционално натоварена атмосфера в сградата няма как да не предизвика силни усещания:oстрите ъгли и причудливи пространства, сякаш образували се съвсем спонтанно, неочакваните обрати в иначе насоченото движение из сградата, динамиката във височините.

И разбира се стълбите или по-скоро пространството под стълбите. Тази основна градивна частица е видяна не само като функционална – тя дефинира пространството и предоставя различни преживявания. Понякога те отвеждат от отворено в затворено пространство, понякога човек попада в затворено и тясно пространство, където може просто да се спуска или да се изкачва, понякога те обвързват визуално различни нива и пространства в сградата и много често те водят  към огромни прозорци, рамкиращи специфични гледки.

Розовата вила

Излизам от основната музейна сграда и се потапям в зеленината, обляна от магичното португалско следобедно слънце, за да открия там някъде една розова вила, която един огромен паяк, напомнящ ми веднага за този в Билбао, брани умело.

Минавам под склуптурата – паяк, дело на Луиз Буржоа, посветен на нейната майка, репрезентиращ двойнствената същност на майчинството – сътворяваща и хищническа – готова да нападне, за да защити. И очевидно съм точно пред централната част, но не виждам вход. Затова заобикалям отстрани и виждам един доста скромен вход в сравнение с цялата театралност, която лъха от розовата арт деко вила.

Влизам и попадам на малък параклис и звукова инсталация от композиторката Кристина Кубиш, която се занимава с пърформанси, използвайки музика, за да въздейства и провокира. Оказва се, там още преди реконструкцията на старата сграда до привеждането и в сегашния й вид се намирал параклис от 19-ти век, който наследниците на фамилията Кабрал не искали да разрушат и затова решили да го интегрират към новия дизайн.

Уви обаче, от там нямаше директна връзка към основната част на сградата. И така най-накрая съм вътре, в епицентъра на еклектизма, дело на няколко различни мебелисти, дизайнери и архитекти. Към градината са насочени огромни витражи, преминаващи през всички височини, а вертикалната връзка е осигурена по два начина – визуално и физически. Веднъж чрез огромно атриумно пространство, минаващо през всички нива, което в горната си част прилича на гръцки храм, и втори път чрез доста по-непретенциозно стълбище, преди което обаче трябва да премина през елегантна решетка от черна стомана.


Интериорите съчетават различни мебели, мраморни и дървени подове, огромни, а понякога и извити стени, прозорци и огледала.

Излизам в 17 следобед от там и буквално тичам към следващата недопустима за изпускане точка от парка. Обаятелната атмосфера е толкова омагьосваща, че аз съвсем нарочно искам да изгубя представа за времето.

Паркът

А паркът е огромен. Организиран по проект на Жоао Гомеш да Силва, върху площ от близо 18 хектара, той съдържа редица специфични за португалската флора видове. В него се реят най- различни скулптури, инсталации и градски мебели на хора като Клаес Олденбург, Дан Греъм, Фернанда Гомес, Ричард Сера и Вейт Стратман.

Първоначално „розовата вила“ била уникален пример за времето си на интернационалния стил  Streamline Moderne – арт деко направление, зародило се през 30-те години на миналия век, вдъхновено от аеродинамичния дизайн, включващ извити повърхнини, дълги лентовидни отвори, тънки решетки и някои елементи на корабния дизайн.

Treetop walk

Мигове преди края на работното време успявам да хвана последните слънчеви лъчи върху конструираната съвсем скоро дървена платформа, която се вие между дървета на височина от 30-40 м над земята.

Тишина, хармония, красота.

Въпреки хоризонталността на дървената пътека, се отдалечавам все повече и повече от земята, а под мен е ту езерце, ту път, отиващ незнайно къде, ту растителност. Продължавам да вървя и пред мен се разкрива малък амфитеатър, издаващ се от платформата и откриващ гледка към фермата за животни и океана.

Съоръжението е изградено едва през 2019-та година за честването на 30 години Фондация Serralves. Тази разходка сред короните на дърветата позволява на посетителите да се докоснат до природата и парка като го погледат под различен ъгъл. Така пред тях се разкрива огромното биоразнообразие, което паркът предлага, както и интересни места и перспективи, които иначе не биха забелязали.

Тази „въздушна разходка“ е част от многото инициативи на Фондацията да създаде повече предпоставки за образователни посещения за малки и големи. Ежегодно на територията на парка се провеждат редица фестивали и инициативи, имащи за цел да допринесат за обогатяването на културния живот в Порто, и не само.

Станимира Гетова

Студент по архитектура в Унивеситета по архитектура строителство и геодезия в гр.София. Обичам да се занимавам с всевъзможни проявления на архитектура и дизайн, четене, история, изкуство, танци и рисуване. Пътуването за мен е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

Остави коментар

Close Menu