Как познатият силует на „Славянска беседа“ на улиците „Раковска“ и „Славянска“ може да привлече вниманието на работещите хора в София? Двама инвеститори виждат ниша в купуването на пространства в центъра на града и превръщането им в споделени офиси за работа. Погледът им е привлечен от сградата на хотел „Славянска беседа“.

Сградата е построена през 1935г.

Комплекс „Славянска беседа“ е построен от строителния предприемач Яким Цветанов и скулптора Георги Киселинчев. Архитектурата му е рационална, типична за София в това време, следваща стила на модернизма. През 1978 г. сградата е обявена за недвижима културна ценност от категория „местно значение“.

Построена е на мястото на разрушената през 30-те години на миналия век сграда със същото име, дело на архитекта Хайнрих Майер. Тя е помещавала едноименното читалище. Причината за разрушаването е решението на читалищното настоятелство, че за дейността си има нужда от нова и по-голяма сграда, след което обявява конкурс за проект.

Старата сграда на „Славянска беседа“/Истории от Царство България

Сградата е една от малкото в центъра на София, останали незасегнати след бомбардировките и поради тази причина през 1945г. там първоначално се установява новата власт. Превърната е в пространство с канцеларии, в които според някои версии през 50-те години на миналия век се е помещавала Държавна сигурност. По-късно обектът преминава към Балкантурист до 1992г., когато е реституиран.

Архитектурата на сградата

Построената през 1935 нова сграда „Славянска беседа“ представлява ансамбъл от разнородни взаимно допълващи се дейности, които дават интересно функционално решение. Този тип постройки са самодостатъчен организъм във функционален смисъл, събирайки в себе си театър, ресторант, хотел, магазини и залата на читалището. Събрани в една сграда, те спомагат за изместване на търговския и духовен център на града в посока площад „Славейков“ — Двореца — Военния клуб — ул. „Раковски“.

„Славянска беседа“ малко след построяването ѝ/stara-sofia.blogspot.com

Постройката съдържа сутерен, партер, два мецанина и пет етажа, един от които терасовиден. Фоайето създава удобна връзка със сутеренните и партерния ресторант, за удобство на публиката по време на антракта или след края на представлението. В партера към улицата се помещават магазини и входовете към ресторантите, хотела, театъра и офисите.

Външният вид на сградата и интериорът ѝ са образ на истинския смисъл на модернизма в архитектурата – лишени от празен лукс и разточителство откъм материали и форми.

Това се налага както от актуалния по това време стил, така и от необходимостта от икономичност на инвестицията и вместване на сложната задача на сградата в оскъдно за целта пространство. Ненатрапващият се външен вид на комплекса е наложен и по градоустройствени съображения, с цел да не нарушава общия силует на ул. „Раковска“.

Сградата в момента/vesti.bg

Преобразяване

Дългата и разнообразна история на сградата я водят до сегашния момент, когато е избрана за да започне нов живот като едно от новите пространства за споделена работа в София. В началото на годината двама френски предприемачи, Ксавие Марсеняк и Кристоф Кота, купуват партер и пет етажа от сградата на „Раковски“ 127. Първият и вторият етаж (мецанин 1 и 2) са собственост на читалище „Славянска беседа“ и се използват от него. Площта на новите офиси е около 10% от разгънатата застроена площ на комплекса, имат и самостоятелен вход, който е бившият официален вход на сградата. Те ще се разполагат на мястото на оригиналната хотелска част.

Част от интериора на сградата/Aedes studio

Желанието на инвеститорите е да създадат привлекателни офис пространства в централната градска част. След собствено търсене те установяват, че такива липсват. Новите офиси ще предлагат около 250 места за работа.

Архитектите, заели се със задачата за преустройството, са арх. Пламен Братков от Aedes Studio и арх. Андрей Ходкевич. Целта им е да поставят сградата в контекст – да запазят усещането, че си на „Раковска“, в центъра на града, в близост до театъра. Стремежът им е да вградят идеята за театъра в новия дизайн на вътрешните пространства посредством светлина, огледала, отражения, дори дълги театрални завеси, възможни поради запазените двойни височини между етажите. Предвижда се и почистване на фасадата, за което вече е получено разрешение. Желанието е да бъде почистена и от „визуалния“ шум – климатици и реклами, за да се покаже с цялото си достолепие.

Новият интериор на „Славянска беседа“/Aedes studio

 

Източници:

http://stara-sofia.blogspot.com

www.capital.bg

http://io.morphocode.com/sofia/

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Гергана Ковачева
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Свръхтуризмът и влиянието му върху градовете
Трима архитекти разказват за прекъснатата връзка между град и хора

В днешния свят, където достъпността и до най-отдалечените точки по света е сравнително лес…