Skip to main content
search

След нормалността, която възтържествува при раздаването на тазгодишните Български архитектурни награди през миналата седмица, нека се обърнем и погледнем и към вече установената система за отличаване на най-добрата сграда за годината в Обединеното кралство, за да извлечем тенденциите, които съвременната британска архитектура задава. Стърлинговата награда (Stirling Prize) беше присъдена на 13 октомври, а краткият списък с номинации към нея предложи интересен набор от различни по типология и идеи сгради:

Колежанска библиотека, преустройство на 80-тарска офис сграда, комплекс от училище и жилищен блок, нова професионална гимназия, нов жилищен квартал, обществен и културен център. Това са шестте сгради, борещи се за приза.

Библиотеката в Молдин Колидж. Снимка: Nick Kane

Нова библиотека към Модлин Колидж, Кеймбридж

Проектирането на библиотека със сигурност е задание-мечта. Niall McLaughlin Architects умело създават строга и смирена композиция чрез червено-лилави тухли и дървени плоскости. Контекстуалното проектиране е налице – наблюдава се явно вдъхновение от историческите сгради на колежа.

Библиотеката се състои от редуващи се обеми със скатни покриви и прозорци, изнесени на еркери, които са разделени от стройни тухлени комини. Вертикалността в сградата е изявена и в интериора, окъпан от естествена светлина чрез покривните прозорци, а отворените пространства издърпват погледа на посетителите нагоре през процепите в етажните плочи.

Със своята монолитност и обеми сградата създава усещането за принадлежност в средата.

И няма как да е иначе, щом по задание тя трябва да устои на времето за поне 400 години, подобно на историческото книгохранилище до нея. Интересното при новата библиотека освен просторните и приветливи места за учене, са и устойчивите параметри – чрез поредицата от комини се постига естествено вентилиране без каквито и да е механични системи за регулиране на въздухопотоци.

Библиотеката в Молдин Колидж. Снимка: Nick Kane

Офис сграда на „100 Ливърпул Стрийт“, Лондон

Офис комплексът се намира точно до оживената лондонска гара „Ливърпул стрийт“ и представлява цялостна рехабилитация на съществуващата офис сграда, построена през 1980-те. Hopkins Architects трансформират мястото, предоставяйки нови помещения за наем от магазини и ресторанти по протежените на натоварения пътникопоток, който минава през района. По този начин архитектите успяват да обживят локацията и я превръщат в дестинация, а не просто в преходно пространство.

Освен това проектът включва и адаптация на офиса чрез запазване на голяма част от стоманобетонната конструкция, добавяне на три нови етажа и подмяна на розовата гранитна фасада с нова стъклената такава. Определено подобренията в публичните пространства (които всъщност са публично-частни, защото инвеститорът може да прилага собствени правила за поведението на хората и да ги регулира чрез частни охранителни фирми) са драстични и създават отворен мол в параметрите на предишния пасаж през сградата. От своя страна новият атриум в офиса, прокаран през бетонните плочи внася светлина и подобрява качеството на работната среда.

100 Ливърпул Стрийт: Офис сградата на „100 Ливърпул Стрийт”. Снимка: Jack Hobhouse

Претенциите на авторския екип, обаче, че сградата е въглеродно-неутрална заради преизползването на конструкцията на оригиналната сграда и закупуването на въглеродни компенсации в чужбина е трудно да се вземе насериозно предвид размера на повсеместния ремонт. Нима в контекста на пост-ковид обществото и климатичната криза старата офис сграда от 1980-те наистина имаше нужда от такава драстична промяна?

Комплекс от училище и сграда с апартаменти, Хакни, Лондон

Съвместяването на различни типологии като начално училище и жилища в общ комплекс звучи по-скоро нелогично. Но проектът на Henley Halebrown Architects  засяга важен проблем в Обединеното кралство – финансирането на нови училища е ограничено, а тяхната нужда – крайно необходима. Ролята на 11-етажната кула с 68 апартамента е всъщност да спонсорира строежа на началното училище. Кулата е развита във височина и е своеобразна преграда откъм по-натоварения булевард.

Дворът на началното училище част от комплекса от училище и сграда с апартаменти на Henley Halebrown Architects. Снимка: Nick Kane

Иновативното е организацията на училището – около отворен и просторен вътрешен двор, позволяващ редица занятия на открито и от който свободно се влиза в класните стаи. Коридори няма, а до горните класни стаи се стига чрез балкони, обикалящи вътрешния двор. Наситеночервените тухли и хоросан, стройните червени бетонни колони с изявен добавъчен материал, премерените криви задават цялостност и характерната визия на комплекса.

Нова професионална гимназия „Форт Вали“, Фолкърк, Шотландия

Reiach and Hall Architects създават поредната строга сграда към професионалната гимназия „Форт Вали“ в Шотландия. Разположена на брега на река Форт, сградата е разгърната хоризонтално, изпълнена с ръчно-изработените Питърсен тухли и подсилва усещането за околния нисък ландшафт. Впечатляващ момент при този проект е и амбицията на поръчителя – професионалната гимназия. Те целят да създадат работилници от най-висок клас за обучение на специалисти в секторите строителство, хотелиерство и ресторантьорство, спорт, туризъм, фризьорство и разкрасяване.

Нова професионална гимназия „Форт Вали“. Снимка: Reiach and Hall Architects

Reiach and Hall Architects са известни с редицата си сполучливи академични сгради, в които създават просторни отворени пространства и иновативи учебни зали, които подтикват учещите се да прекарват време там, да общуват и да намират нови подходи към разрешаване на зададените им проблеми. В сравнение с последните им три сгради, обаче, присъствали в номинациите за Стърлинговата награда, може да се каже, че тази сграда не успява да надгради предишните творби на авторите.

Жилищен квартал „Орчърд Гардънс“, Елефънт енд Касъл, Лондон

Орчърд Гардънс е нов жилищен квартал в южен Лондон, в който е проявена зрялост и усет към околния контекст, присъщи за Panter Hudspith Architects. Височините на отделните блокове кореспондират сполучливо със съседните сгради, мащабите са успешно раздробени чрез процепи и чрез разнообразен визуален език. Той е създаден чрез няколкото различни архитектурни решения за белите обкови около прозорците.

Подобряването на околната среда включва лоджия към оживения булевард, която създава подслон за магазините, а две от тихите улици са пешеходни с места за отдих. Заслужава си сравнението с друг комплекс с подобна гъстота в същия район – Трафалгар Плейс от drmm, който беше сред номинациите през 2016 г.

Жилищен квартал „Орчърд Гардънс“. Снимка: Enrique Verdugo

Panter Hudspith определено по-добре се справят с намалявнето на мащаба на обемите, но пък тяхното общо пространство в ядрото на комплекса не позволява свободен достъп, а се намира в затворен вътрешен двор, докато през Трафалгар Плейс минават редица споделени улици, които обживяват квартала.

Обществен и културен център „Сандс Енд“, Фулъм, Лондон

Общественият и културен център „Сандс Енд“, дело на Mae Architects се намира на ръба на местния парк и е опит за вдъхване на нов живот на изоставена лятна вила. Центърът е организран около нея и представлява група от павилиони с изявени едноскатни покриви, типология подобна на едноскатните оранжерии, които в Англия се изграждат, така че да опират във високи дувари.

Павилионите образуват два двора в комплекса, а профилът на покривите позволява високи прозорци над съществуващите по периферията тухлени зидове, които внасят светлина в помещенията. Центърът е обживен от зали с различна големина. Подходът към материалите прави впечатление – използваната тухла е специално разработена за този проект и е произведена от рециклирани строителни отпадъци, CLT-структурата улавя въглерод, акустичните покривни панели са от пресована дървесина, избягва се използването на гипсокартон, поради големия му въглероден отпечатък.

Обществен и културен център „Сандс Енд”. Снимка: Rory Gardiner

Културният център е пример за отключване на изоставен ъгъл от парка, вдъхване на нов живот в западналата вила и обживяване на мястото, всичко на фона на много характерна палитра от устойчиви и естествени материали.

Отзиви след обяването на краткия списък

Скоро след обявяването на краткия списък от ACAN (Architects Climate Action Network) излязоха с остра позиция срещу проекти, които са превъплъщение на грийнуошинг (измамно използване на зелени маркетингови политики) или на социално прочистване.

Организацията се обявява срещу Орчърд Гардънс, който е построен върху мащабния следвоенен жилищен комплекс Хайгейт, разрушен през 2008г. Според ACAN: „На мястото на 1,194 жилища, отдавни на социален наем, са построени 2,700 нови жилища, от които само 92 остават за социален наем. 20% от предишните наематели на общински жилища са останали в същата община, а мнозинството от тях са изселени в покрайнините на Лондон.“

Публикация на ACAN в Instagram

Критиката им срещу офисите на „100 Ливърпул Стрийт“ се основават на нереалистичните твърдения за въглеродна неутралност на сградата, както и огромната стъклена фасада, която ще увеличи нуждите от охлаждане и отопление през сезоните, което от своя страна ще доведе до още по-голям въглероден отпечатък на сградата в процеса на нейното функциониране.

Победителят

В очертания вече контекст, изглежда като заслужено присъждането на приза на Niall McLaughlin Architects за библиотеката им към Модлин колидж в Кеймбридж. След три по-ранни номинации през годините, особено през силната 2013г., когато техния храм Bishop Edward King губи почти равна битка с Astley Castle, четвъртата номинация носи заветната награда в студиото на Найл Маклофлин.

Сградата се отличава с отношението си към детайла, усета към създаване на уют и чувство за принадлежност както в топлите интериори, така и в средата на колежа, както и с реалистичните си устойчиви характеристики. А препратките към библиотеката „Екзитър“ от Луис Кан са повече от вдъхновяващи.

Библиотеката в Молдин Колидж. Снимка: Nick Kane

Президентът на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) Саймън Алфорд определи библиотеката като „елегантна, щедра архитектура, построена с цел да устои на времето“. Приемайки поздравленията, в своето обръщение Найл Маклофлин сподели: „Това е първият случай, в който колежанска сграда печели Стърлинговата награда. Похвално е, че наградата отличава приноса, който тези изключителни среди имат за развитието на модерната британска архитектура.“

Новата библиотека към Модлин колидж определено е наситена на детайли, материали и преживявания.

Въпреки превилегията на заможния възложител, архитектите са успели да създадат едно споделено и приобщаващо пространство, което извисява стремежа към учение на все по-разнообразното студентско общество.

Поощряването на качествената образователна архитектура е важна крачка за развитието на едно общество. Подобни сгради определено са дефицит в българската архитектурна реалност, а те имат значимо влияние върху уменията ни да си сътрудничим, да развиваме идеи и да създаваме общност, обогатена от разнообразния ни личен опит. От тази гледна точка, победителят в Стърлинговата награда тази година определено е нормалността.

Вижте тук победителите в наградите на КАБ

Никола Янев

Гост-автор на Stroiinfo. Архитект, практикуващ в Обединеното кралство. Председател на ДОКОМОМО България. Харесва тихата архитектура, която умело отговаря на своята среда, създава нови преживявания и развива усещането ни за приемственост и ритъм.

Остави коментар

Close Menu