Строителни грешки с тежки последици

Собственик на Ягуар паркира автомобила си, а когато се връща малко по-късно, открива деформирано странично огледало, повредени панели и разтопена емблема.  Няма пожар, вандализъм или техническа повреда. Какво е причинило щетите?

Историята звучи като загадка с повишена трудност, но всъщност е напълно истинска. И е един от по-леките случаи, при които лошо обмислен строителен проект е довел до реални щети. 

Небостъргачът Walkie Talkie в Лондон

Небостъргачът на 20 Fenchurch Street, проектиран от Рафаел Виньоли и известен като Walkie Talkie, е замислен с разширяващ се нагоре обем, който осигурява повече площ на най-скъпите горни етажи, но именно тази търговски изгодна геометрия оформя вдлъбната южна фасада, способна да събира и насочва слънчевата светлина към улицата като гигантски рефлектор. През 2013 г., още преди окончателното завършване на сградата, концентрираното отражение поврежда части от паркиран Ягуар, а собственици на околни обекти съобщават за нагорещени настилки, повредени материали и обгорени повърхности, поради което лондончани бързо прекръстват сградата на Walkie Scorchie.

Проблемът е, че вдлъбнатата стъклена фасада действа като параболично огледало и концентрира слънчевата светлина към улицата. Отстраняването на този ефект налага допълнителна намеса по вече почти завършената сграда. През 2014 г. по южната фасада, между третия и тридесет и третия етаж, са монтирани алуминиеви слънцезащитни ламели, които ограничават количеството светлина, достигащо до стъклото, и намаляват отражението към улицата. 

Hyatt Regency в Канзас Сити

На 17 юли 1981 г. атриумът на хотел Hyatt Regency е пълен с хора, дошли на танцова вечер, когато окачените пешеходни галерии на втория и четвъртия етаж рухват една върху друга и падат върху множеството, като отнемат живота на 114 души и раняват повече от 200. Красивият многоетажен атриум, който е трябвало да бъде сърцето на хотела, за секунди се превръща в капан от бетон, стомана и стъкло, оставяйки след себе си една от най-смъртоносните конструктивни катастрофи в историята на Съединените щати.

Причината се оказва сравнително проста. По първоначалния проект двете галерии трябвало да бъдат окачени към покривната конструкция с непрекъснати стоманени пръти, така че всяка да носи собственото си тегло. При изработването обаче детайлът бил променен и долната галерия била окачена към горната. Така връзката на горната галерия се оказала натоварена с тежестта и на двете, а натоварването върху нея почти се удвоило. Промяната била одобрена, без новото решение да бъде изчислено и проверено достатъчно внимателно, което по-късно превръща случая в един от най-известните примери за провал в инженерния контрол и комуникацията между проектанти и изпълнители. 

Ronan Point в Лондон

На 16 май 1968 г. газова експлозия в апартамент на осемнадесетия етаж на 22-етажния блок Ronan Point разрушава част от носещата външна стена. Плочите на горните етажи остават без опора и падат една върху друга, а ударът предизвиква верижно срутване по цялата височина на единия ъгъл на сградата. Четирима души загиват, седемнадесет са ранени, а осемдесет семейства остават без дом. Случаят разтърсва британското строителство, защото показва, че нов и официално одобрен блок може да претърпи мащабно срутване след повредата само на един носещ елемент. Така става ясно, че проблемът не е единствено в Ronan Point, а и в нормите, по които по онова време са проектирани и одобрявани подобни високи сгради. 

Ronan Point е изграден по система от големи сглобяеми панели, при която устойчивостта зависи силно от връзките между отделните елементи, а недостатъчната конструктивна свързаност позволява разрушението да се разпространи далеч отвъд мястото на взрива. След катастрофата Великобритания въвежда проверки и изисквания срещу непропорционално разрушаване.

Rana Plaza в Бангладеш

На 24 април 2013 г. осеметажната сграда Rana Plaza край Дака рухва за около деветдесет секунди и убива 1134 души, предимно работници в шивашки фабрики, а хиляди други са ранени или остават с трайни физически и психически последици. Пукнатините са били видими още преди катастрофата, хората са се страхували да влязат, някои търговски обекти са затворили, но работниците във фабриките са били върнати вътре.

Тук архитектурният абсурд е пълното разминаване между предназначение, конструкция и реална употреба, защото сграда, проектирана за търговски и офис функции, е използвана за фабрично производство с тежко оборудване, а към първоначалната конструкция са добавени и неразрешени етажи, които допълнително увеличават натоварването.

Тези случаи ни напомнят, че безопасността в строителството не свършва с разрешението за ползване, тъй като всяка промяна на функцията, натоварването или конструкцията трябва да бъде проверена със същата строгост, с която се проектира нова сграда.