Skip to main content
search

Main photo: dezeen.com

Бетонен павилион с двойна кривина бе открит в столицата на Мексико миналата седмица. Той се откроява не само с формата си, но и с използваната иновативна технология за неговото реализиране, а именно 3D-изплетения кофраж. Проектът е разработка на Заха Хадид Архитекти и Федералното висше техническо училище в Цюрих (ETH Zurich).

Photo: dezeen.com

Обектът, наречен НитКандела (KnitCandela), е построен чрез технологията НитКрийт (KnitCrete, от англ. “knit”- плета и “concrete” – бетон). Тя представлява триизмерно плетене на текстилни платна за създаването на извити бетонни структури и избягва употребата на скъпите и времеемки конвенционални кофражи. Името на иновативната структура е вдъхновено от творбите на испанско-мексиканския архитект и инженер Феликс Кандела, който създава експресивни и извити бетонни черупки в сградите си. Един от примерите е ресторантът Лос Манантиалес (1958 г.)

Кофражът на структурата бива пренесен в куфари на самолет.

В изплитането на четирите платнища с размери между 15 и 26 метра са вложени повече от две мили прежда. То се случва за 36 часа посредством дигитална производствена техника. Текстилните изделия са пренесени в куфари на самолет от Швейцария до Мексико. След пристигането в латиноамериканската столица, те биват окачени на дървена рамка чрез мрежа от напрегнати кабели в Университетския музей за съвременно изкуство. Върху тях се поставят 1000 моделиращи балона, които да създадат желаната форма, както и още един слой текстил. Циментова паста втвърдява структурата преди нанасянето на бетона.

Ресторантът Лос Манантиалес от Феликс Кандела. | Photo source: rkett.com

Допълнителни елементи във външния текстил са предвидени така, че да оставят отвори за вмъкването на балоните, които да контролират формата. Така въздушните елементи спомагат за оформянето на касетирана черупка, наподобяваща вафлени кори. Самият бетон бива излят на ръка, което прави НитКрийт метода хибриден – той комбинира дигитална иновация и традиционни строителни техники. Вътрешният слой текстил се остава съвсем открит под бетоновата черупка и по този начин създава жизнена повърхност, покрита с различни цветове. Структурата му подчертава извивките на павилиона, а в него е „вплетен“ и допълнителен контекст – платнището напомня за традиционната мексиканска рокля от Халиско.

Скелетът на павилиона тежи само 55 килограма.

Забележителна е лекотата на кофража – текстилът тежи само 25 килограма, а кабелите – 30. Самата бетонова обвивка има тегло от 5 тона. Тази нова система опростява процеса по създаване на структури с двойни кривини и позволява лесно транспортиране на кофража, което съответно намалява значително цената за изпълнение.

Павилионът НитКандела е част от първата изложба на Заха Хадид Архитекти в Латинска Америка. Групата по изчисления и проучвания на студиото работи съвместно с блоковата проучвателна група на Федералното висше техническо училище в Цюрих за създаването на системата, а компанията Architecture Extrapolated (R-EX) спомага за изпълнението на проекта в мексиканския музей. Други скорошни строителни иновации на университета включват бетонен таван, изграден чрез 3D пясъчно принтиране и метална фасада, направена от 3D-принтирани матрици във формата на мозъчни гънки. Заха Хадид Архитекти, от своя страна, създават версия на класически дизайнерски фотьойл 1963 CH07 на Ханс Вегнер от камък и карбонови нишки.

Повече за друга разработка на ETH ZurichMesh Mould, можете да прочетете тук.


Източник: dezeen.com


 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu