Защо крепостта „Кракра“ продължава да разделя перничани

Когато над старите каменни зидове на крепостта „Кракра“ се появиха полимербетонни пана, метални конструкции и нови обеми, част от перничани видяха опит миналото да бъде съхранено, а други – скъп и кичозен декор, който засенчва автентичните останки. Така спорът се съсредоточи не върху това дали крепостта трябва да бъде опазена, а дали реконструкцията помага историята ѝ да бъде разбрана или я превръща в сценография. 

Крепостта преди полимербетона

Крепостта е известна днес като „Кракра“ по името на болярина Кракра Пернишки, който управлявал Перник и околните укрепления в началото на XI век. В историческите и археологическите източници обектът се среща и като Пернишката крепост. Тя лежи върху скалисто плато в югозападната част на града, където са открити следи от укрепление още от VI–V век пр.н.е., а запазените очертания показват многоъгълна система със стени, следващи естествения релеф. Средновековната крепост се свързва с времето на хан Омуртаг, а най-силният пласт в местната памет остава отбраната срещу Василий II и преданието за 88-дневната обсада през 1016 г.

Археолозите са разкрили близо 700 метра крепостни стени, останки от 30 антични и средновековни сгради и седем църкви, както и ценни находки, сред които сребърен печат на цар Петър I. Затова всяка съвременна намеса върху „Кракра“ засяга не просто няколко стари зида, а цял исторически пласт от развитието на Перник.

Какво всъщност включва проектът

Срокът на европейския проект, посочен в ИСУН, е от 11 януари 2012 г. до 11 януари 2014 г., а строителният старт е даден на 16 април 2013 г. Първоначално публично обявената му обща стойност е 4 362 149 лева. В официалната система ИСУН са записани дейности по реставрация, консервация и експониране, заедно с дребномащабна инфраструктура, обучение на екскурзоводи и маркетингов анализ. 

Още в обществената поръчка от 2012 г. е записано монтирането на декоративни пана от полимербетон, а при обявяването на строителните дейности се предвижда възстановяване на части от крепостната стена, кула и порта. Това е важна подробност, защото показва, че днешният спорен образ не е неочаквано отклонение на строителната площадка, а част от предварително одобрената концепция. 

Комплексът е открит на 9 януари 2014 г. с визуализирана югозападна порта, два бастиона, осемметрова дървена кула, метални стълби, посетителски център и обновени алеи. При намесата най-вероятно е търсен и силуетен ефект, тъй като новите обеми са проектирани така, че да се виждат от железопътната линия и пътя София–Гюешево. 

Откъде започна кавгата

За част от перничани новият облик на крепостта нямаше нищо общо със съвременна интерпретация на миналото и приличаше по-скоро на „пластмасов декор“. В репортажите от септември 2013 г. звучат думи като „еклектика“ и „кич“, но зад тях стои съвсем конкретно разочарование: хората очакват камък, тежест и патина, а получават панели, метални рамки и повърхност, която изглежда по-близо до сценография, отколкото до зидария, преживяла векове. Наред с критиките има и по-прагматично мнение, че поне обектът най-после се благоустроява.

Обяснението на общината и проектантите е, че първоначалната идея за надграждане с камък е отхвърлена, понеже старите основи са плитки и не бива да бъдат претоварвани, а новото трябва ясно да се различава от автентичното. Обсъждани са стъкло, метал и олекотени материали, като стъклото е отхвърлено заради цената и риска от вандализъм, а избраният вариант е защитен с аргумента, че създава ясно различим и съвременен слой. По-късно специалисти от дружеството „Архитектурно наследство“ към Съюза на архитектите в България защитават решението с аргумента, че новите елементи ясно се различават от старите и при необходимост могат да бъдат премахнати. 

Тук професионалният спор става по-интересен от обикновеното противопоставяне между „старо“ и „ново“. Венецианската харта, един от основополагащите документи в съвременното опазване на културното наследство, постановява, че реставрацията трябва да спира там, където започва хипотезата, а новите части трябва да носят белега на съвременността и да се различават от оригинала. Следователно използването на модерен материал само по себе си не е грешка. Проблемът възниква, когато новият слой е толкова натрапчив, че вместо да помогне на посетителя да придобие представа за автентичния вид на крепостта, доминира над нея. 

Естетически спор

След медийния шум Министерството на културата разпорежда спешна проверка през септември 2013 г. Според публикуваното впоследствие от Община Перник становище три проверки не установяват нарушения, основания за финансови корекции или отклонение от одобрената документация. В становището се посочва, че подходът с интерпретация чрез съвременни материали е допустим и че строително-монтажните работи съответстват на проекта. 

Това решава административния въпрос, но не и архитектурния, защото един проект може да бъде съгласуван, законосъобразен и изпълнен според одобрената документация, без непременно да бъде убедителен като образ. 

Дванадесет години по-късно спорът около реконструкцията все още не е утихнал. Част от перничани и гостите на града продължават да не приемат новия облик на крепостта, в който не виждат възстановяване на историческия ѝ силует, а съвременна конструкция, засенчваща автентичните останки.