Светлината и нейната сила като архитектурен похват

Когато чуем думата „архитектура“ вероятно всеки от нас си представя, сгради, помещения, зидове – нещо до което може да се докоснем. Но какво би била архитектурата без светлината? С няколко примера ще си обясним как тя позволява на заобикалящия ни свят да стане видим, както за очите, така и за душата, подтиквайки ни да преразгледаме връзката на човека със заобикалящия го свят, но и с вътрешния му мир.

Ema Peter Photography

В архитектурата и пространствата светлината освен естествена може да бъде и изкуствена, но днес ние ще се съсредоточим върху начините на обуздаване на слънчевите лъчи.

„Пространство и светлина и ред. Това са нещата, от които човек се нуждае толкова, колкото се нуждае от хляб, или място за сън.“

Льо Корбюзие, 27 Август 1965

Светлина, архитектурно пространство и възприятие

Както подсказахме, светлината е в основата на архитектурното пространство, но неколцина са архитектите, които боравят с нея майсторски, поставяйки я в сърцето на своите произведения. Ако зрението е основният способ, чрез който „преживяваме“ архитектурата, то светлината е средството, което ни разкрива формите, текстурите и цветовете. Още повече – променливостта на естествената светлина я прави жива и може да провокира неочакван (но вероятно неслучайно постигнат) емоционален отговор в нас, създавайки невидим мост между реалността и нашето възприятие.

Изминавайки своя дневен път, слънцето и създадените от него сенки извайват масивните структури, карат ги да изглеждат така сякаш са в движение, докато формите им пулсират с преместването на облаците. Помещенията са дефинирани от светлината, от този силен контраст между нея и тъмнината. Минавайки през отворите на сградата, светлината може да фокусира вниманието ни върху нещо, да принесе драматизъм, или пък да донесе спокойствие и въздушност. Така в анализа ни своебразно се появяват три категории на въздействието на светлината – определяща, подчертаваща и подсилваща.

Определящата сила на светлината

„Църква на светлината“, Осака, Япония, Тадао Андо

Когато светлината определя помещението, тя го прави това което е и е основния елемент, посочващ целта на дизайна. В повечето случаи носейки драматизъм. Често не виждаме друго освен източника на светлина, а лишавайки се от него пространството става бездушна черупка.

“Църква на светлината“ / източник на изображението: metalocus.es

Такъв е и случаят с един от най-култовите проекти на Тадао Андо „Църква на светлината“ (Church of light). Като един от майсторите на овладяването на този елемент, проектите на Андо са изключително минималистични и монохромни, позволявайки на светлината да е водеща. „Църква на светлината“ не прави изключение. Конструкцията се състои от шест стени от лят бетон, които сами по себе си не са нищо повече от безжизнено заграждение.

Решението на Андо да разчлени източната фасада с формата на кръст, позволява на светлината да се излее в пространството през ранните часове на деня, с което се постига един почти дематериализиращ ефект на интериора, трансформирайки тъмния обем в кутия от светлина.

“Църква на светлината“ / източник на изображението: metalocus.es

Този единствен, но основен елемент, създава чувство на мир и допълва духовното преживяване на поклонника. Лъчите светлина, идващи отвън, менейки се с всеки изминал час, променят и възприятието на обитателя и допринасят за драматизма на сградата.

Подчертаващата сила на светлината

„Подслон за Римски руини“ на Питър Зумтор

Подчертаващата сила на светлината е като комплимент към атмосферата на обекта, върху който е приложена. Пример за това е „Подслон за Римски руини“ („Shelter for roman ruin”) в Швейцария на архитект Питър Зумтор, където акцентът е физически обект. Този похват е използван, за да се вдъхне живот на старинните конструкции, чрез подчертаването им с естествена светлина. Така се цели да се наблегне на историята, която носи всяко парченце от структурата, постигайки се почти сценографска постановка.

„Подслон за Римски руини“ на Питър Зумтор / източник на изображението atlasofspaces.com

Дизайнът на подслона с всичките си елементи позволява на светлината да облее артефактите, насочвайки вниманието към тях. От друга страна, използването на идващата отдолу светлина придава чувство за левитация на посетителите, позволявайки им да са над обектите, които наблюдават.

„Подслон за Римски руини“ на Питър Зумтор / източник на изображението atlasofspaces.com

Освен „тайно“ прокрадващата се светлина от фасадата, над всяка от трите структури е поставен по един оберлихт, който поставя светлинен фокус върху руините по въздействащ начин.

Подсилващата роля на светлината

Реставрацията на старата църква на Корбера д’Ебре в Испания

При някои архитектурни решения е възможно ролята на светлината да не е основна. Въпреки това тя може да стане ценен елемент, подсилващ архитектурното въздействие на една сграда. Такъв пример е Реставрацията на старата църква на Корбера д’Ебре (Corbera d’Ebre) в Испания. Целта тук е да се възроди функцията на църквата и тя да стане безопасна за посещение и в същото време да не бъде нарушен характера й.

Църква на Корбера д’Ебре / източник на изображението divisare.com

За да се постигне това, проектантите избират напълно да покрият останките с огромен оберлихт, допускайки естествената светлина свободно да навлиза в интериора. В резултат на тази намеса се постига усещането, че посетителят е навън, въпреки, че вече практически е прекрачил прага.

Църква на Корбера д’Ебре / източник на изображението divisare.com

Свободният танц на светлината по зидовете на църквата създава почти романтична връзка между вътре и вън, същевременно позволявайки на посетителя да види много повече от красотата на зданието, отколкото би могъл да види ако сградата бе напълно възстановена в оригиналния си вид. Още едно доказателство, че наличието на специфична светлина може да промени, а дори и да подобри атмосферата в една сграда.

Това, което различава трите категории една от друга е начинът, по който светлината е допусната в помещението – размерът и видът на отворите (перфорирани, геометрични, линеарни или всеобхватни), както и количеството и начинът й на разпръскване. Въпреки това общият резултат е, че светлината ни разкрива целта на дизайна, а променливостта й кара мястото да заживее, дава му душа и задава ритъм. Така освен естествената физиологична човешка нужда от светлина, архитектурата ни позволява да усетим и емоционалната и сила.