Третокурснички по Архитектура в УАСГ с международно признание

Срещам се с Биляна Апостолова и Славена Тодорова, студенти трети курс в Университет по архитектура, строителство и геодезия със специалност „Архитектура”. Преди месец те бяха отличени с второ място в международния архитектурен конкурс MICROHOME 2019. Конкурсът с мото “Small living, huge impact” поставя на фокус проекти „с малък мащаб, но с голяма идея”. Гордост е възпитаници на нашия университет да отвоюват призово място сред подобна конкуренция. Биляна и Славена ми разказват повече за проекта…

• Поздравления за наградата в международния архитектурен конкурс MICROHOME 2019! Разкажете ми малко повече за него.

Биляна: Заданието на конкурса беше да се проектира жилище, което има разгъната застроена площ до 25 кв. м. Имаше изискване то да бъде природосъобразно – да прави предложения за производство на зелена енергия, съхранение на вода и т.н., без да се влиза в детайл. Трябваше да се имплементират иновативни решения. Следвайки напътствията на арх. Мирослав Гюнелиев, ние се обърнахме към историята на маломерните жилища – иглута, юрти, първобитни дървени палатки. Оттам извлякохме обща идея за плановото разпределение и за геометрията на цялото пространство. Така стигнахме до идеята за кръгло планово решение.

Славена: Преминахме през доста форми, като изследвахме функционалността на всяка една от тях. Искахме да създадем пространство, което не се възприема като 25 кв. м, а дава усещане за отвореност. Опитахме се да наместим минималните функции за живот в различни форми, буквално в геометричните фигури.

• Защо решихте да участвате?

Биляна: Намерих конкурса в Archdaily, където се публикуват такива задания за студенти и професионалисти. Търсех целенасочено. Оттам разбрах за организацията, която периодично открива нови конкурси и е позната из цял свят. В техните конкурси участват както студенти, така и професионалисти.

Тази тема ни се стори най-интересна и по възможностите ни.

Впоследствие конкурсът се оказа доста предизвикателен, подценихме го в началото (смее се).  Решихме да участваме, защото университетът не предлага много разнообразни задания и нещата, които се проектират тук, не предлагат големи предизвикателства.

Славена: Когато имаш желание да правиш нещо по-различно, обикновено е голяма борба.

Mikado | Биляна Апостолова и Славена Тодорова

• Какво е маломерна архитектура и защо темата ви е интересна?

Славена: В днешно време се наблюдава пренаселване на планетата и смятаме, че в бъдеще маломерната архитектура би била много ценна.

Биляна: Освен това, ако говорим за разпределение на функциите, е много по-лесно да събереш това, което ти трябва, и да имаш излишно пространство в едно средно или голямо жилище. Доста по-трудно е да се справиш със същата задача в толкова ограничено пространство. Това беше едно от най-големите предизвикателства – да поберем всичко и едновременно с това да не изглежда притиснато. А пространството наистина е малко – това грубо е една голяма стая. Опитахме се да го организираме по такъв начин, че да има единност и в същото време зониране, степенуване на пространството. Това е и другата причина да изберем кръглата планова форма, защото тя дава интимитет, но и отваря пространството навън.

Mikado | Биляна Апостолова и Славена Тодорова

Славена: Тъй като няма как да заложим пълноценно всички зони в това пространство, разположихме по няколко функции в една зона, които могат да се променят. Например в кухнята масата се отваря и тя може да се използва както за хранене, така и за две работни места. От друга страна, имаме living space, което може да се превърне и в спалня.

Пространството се променя спрямо потребностите.

В заданието е посочено, че трябва да отговаря на тези функции, които са нужни на младо семейство от двама души. Ние си представихме работещи млади хора, които живеят по модерен начин и могат да работят от вкъщи.

• Какво отличи вашия проект от останалите предложения?

Славена: Може би начинът на мислене, тъй като в повечето случай финалният резултат се тълкува буквално като къща. Ние искахме нашето решение да бъде подходящо за всякакъв климат и терен. Оттам идва и името – “Mikado”.

Проектът е като кутийка с клечки – може да бъде построен само от дървени талпи.

Клиентът взима кутийката и създава структурата сам. Друга особеност е, че нашата „сграда“ е покрита с три кожи – стъклена, текстилна и плътна, които се модифицират спрямо клиента и локацията. Съчетанието между кожите отговаря на определен тип климат. Например, ако имаме плътна част и отвън стъкло, тя е за по-студен климат. Чрез пречупването на светлината през стъклото плътният елемент акумулира топлина и я отдава навътре вечер. Този подход е подходящ за резки температурни амплитуди, например в пустини.

Биляна: Както каза и Славена, целият подход, дори и самият анализ, който направихме, обръща поглед към миналото. По този начин намираме правилният подход и форма.

Хилядолетия назад всеки сам е нагаждал спрямо потребностите си формата и това какво има вътре в жилището.

Може би това ни насочи към кръглата форма като най-подходяща. Колкото до самата конструкция и талпите, донякъде почерпихме вдъхновение от лекцията на Кенго Кума. Самият подход е за използване на малки по размер еднотипни модулни елементи, които могат да бъдат произвеждани на местно ниво. Това може да се случи от какъвто и да е дървен материал във всяка част на света.

Mikado | Биляна Апостолова и Славена Тодорова

• Трудна ли беше за вас работата в екип?

Славена: Както вече споменахме, Биляна намери конкурса и ме попита дали искам да участваме. Преди това не сме общували много, въпреки че сме в една група. Останах доста приятно изненадана и се съгласих. Беше доста интересна работата и определено се сработихме. Тя има едни качества, а аз имам други и така се допълвахме.

• Също така, имахте ли ментори, които ви насочваха?

Биляна: Две-три седмици преди да приключи срока за записване обмисляхме да работим изцяло сами. В последния ден за записване осъзнахме, че от самия конкурс изискват всеки студент или студентски отбор, в който няма завършил архитект, да има тютор от университета. Основната му задача беше както да ни напътства, така и потвърди чрез служебния си телефон или мейл, че действително сме студенти.

Арх. Гюнелиев ми беше водил упражнения по Сградостроителство през предишния семестър. Винаги сме се разбирали като процес на работа, като коментари и корекции. Обърнах се към него, а той доста се ентусиазира и откликна. Колкото до самия процес на работа, арх. Гюнелиев наистина само ни насочваше, не е имал някаква директна намеса в това какво сме избрали. По-скоро гледахме нещата заедно и той ни даваше идеи и предложения, които ние да анализираме и да опитаме. Имаше момент, в който работехме над 20 варианта на решение като планово решение. Това беше най-трудният избор. След това работата започна да протича много по-плавно, докато надграждахме решението.

Славена: Благодарни сме на арх. Гюнелиев, че ни отдели време и внимание.

Биляна Апостолова, арх. Мирослав Гюнелиев и Славена Тодорова.

• Желая ви успех занапред и още много награди! А вие, арх. Гюнелиев, можете ли да ми разкажете как проследихте процеса и как се включихте?

Мирослав Гюнелиев: Момичетата откриха конкурса, бяха амбицирани да участват и да работят здраво. Познавам ги и с удоволствие приех да им съдействам, защото знам, че няма да си губим времето. За мен самия малките пространства са предизвикателство и в практиката. Занимавам се много с оптимизиране и проектиране на интериори, проблемни жилища и пространства като цяло. В момента проектирам къща в 38 кв. м на два етажа, която е почти готова. Като чух за заданието от 25 кв. м, доста сериозно ми смъкна границата (смее се). Реших, че мога да им бъда полезен.

Има много добри студенти в нашия университет като цяло. Който има интерес и желание, открива възможностите и пробва. Това е естествен подбор – има определена група от хора, някакъв малък процент, които се вълнуват от това. Нивото на университета ни е много добро. А ние, преподавателите, се опитваме да им бъдем максимално от полза в образователния процес.