Въпреки че техно музиката пуска първите си корени на презокеански териотори – в студения Детройт, нейният епогей и създаването на клубната култура се случва в една от най-нагорещените локации в Европа, а именно Берлин. Тези новосъздадени и непознати ритми бързо печелят сърцето на публиката и малко след падането на Берлинската стена през 1989-та година, десетки изоставени пространства и сгради, гравитиращи по протежението на така наречената „ничия земя“ около стената, биват обживени от духа на новото време.

А какво ли се крие отвъд стената? / Източник: Google Images

В тази статия ще ви разкажа възникването на най-свободотърсещата култура, като следствие на историческите предпоставки на ключови локациив Берлин, допринесли за големия взрив на клубната култура. Както и за инициативата на Dr. Motte (основател на Rave the World) да присъедини техно движенито към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

 Berghain

Несъмнено Berghain е не само на най-известният и най-емблематичния клуб в Берлин, а и начин на живот, принадлежност и идентичност. В действителност първоначалното му име и локация не са съвсем същите като настоящите. Разположен във внушителна бивша електроцентрала, той се появява през 2004 г. като феникс от пепелта, напомнящ на легендарния си предшественик Ostgut, който става жертва на огромни инфраструктурни градски преустройства.

Светлинните ефекти са основната дизайнерска намеса в индустриалния интериор на техно клубовете. / Източник: Google Images

Историята на клуба започва през 1992-ра година в бункер, построен през 1943-та година, (Reichsbahnbunker), където двама приятели – Norbert Thormann и Michael Teufele започват да организират тайни партита, предназначени само за мъже.

Бункерът, в който първоначално се заражда културния феномен, съществува и до днес. / Източник: Google Images

През 1999 г  се премества сграда на бивше влаково депо, попадащо на граничната територия между източен и западен Берлин. Там клубът просъществува до 2003-та година, когато градското управление го обяваява за негоден и насрочва дата за неговото разрушаване.

Berghain в светлите часове на деня и стотици, чакащи да бъдат допуснати вътре. / Източник: Google Images

Berghain е кръстен на местоположението си близо до границата между кварталите Кройцберг ( Западен Берлин) и Фридрихсхайн (Източен Берлин).  Клубът днес се намира в бивша отоплителна централа, построена през 1953 г. като част от водещите Сталинистки следвоенни планове за развитие, изоставена през 1980 г. Основната зала с 18-метрови тавани има пещерообразна форма и е изградена от стоманобетон. Дизайнът на интериора на клуба, както и по-късните вътрешни и външни разширения на залата, са проектирани от берлинското студио Studio Karhard, въпреки това към момента се използва само половината от обема на сградата.

Политика на техно клубовете е да не се снима вътре, така че посетителите да могат да се отпуснат и освободят максимално. / Източник: Google Images

През 2016 г. германският съд официално определи Berghain за културна институция.

Стилово архитектурата на сградата се присъединява към така наречения „сталинистки класицизъм“ (Социалистически реализъм), чиято идея е да подчертава реалността, да насърчава изграждането на социален строй и възвеличаване на нацията. Самият стил се характеризира с масивност, статичност, симетрия, а орнаменталността е сведена до минимум. За да демонстрират блясъка на империята, проектантите интегрират елементи от класическата архитектура като колони със сложни капители, арки и корнизи.

Автентичността на сградата е непокътната и се използва такава каквато е. / Източник: Google Images

Намирам за изключително ценен феномен контрастът между строгата архитектурна обвивка и начина, по който тя бива изпълнена със съдържание отвътре. Силното желание, породено от ограниченията наложени в следвоенна Европа и разкъсаната градска тъкан на Берлин, пораждат манифестирането на пръв поглед на безгранична свобода, която намира своя израз все пак във рамките на сграда със строг произход. Това означава ли, че всъщност никога не достигаме тоталността, към която се стремим и изобщо дали когато си мислим, че сме най-свободни, в действителност не сме най-контролирани от собствените си несъзнавани аспекти?

Tresor

В центъра на Берлин, на Köpenicker Straße, се намира бившата електроцентрала Mitte – част от индустриалната история на Берлин. Построена приблизително по същото време като Берлинската стена, целта му е да захранва бившите източногермански региони на Берлин.

Снимка на типична вечер пред TRESOR. / Източник: Google Images

В продължение на много години сградата стои изоставена, докато през 2006 г. Димитри Хегеман я възкресява и част от пространството се отваря отново като неговия техно клуб Tresor.  Днес тази някога заглушена електроцентрала в Берлин, е едно от най-оживените места за изложби и събития. Пространство, изпълнено с автентична енергия и музикален талант.

„Техно, Берлин и голямата свобода“

Източник: Google Images

Това е заглавието на изложбата, посветена на 31 години от  създаването на клуба. Тя се простира на територията на самия клуб през деня, а вечер в него отново зазвучават алтернативни техно ритми. Идеята за изложбата се появява още преди две години, по време на пандемичната обстановка. Самите собственици решават, че е удачно пространството да бъде показано на широката публика, но в друга светлина – като своеобразен музей на музикалния и социален феномен.

Източник: Google Images

Филми, скулптури, предмети и фотографии изслледват и контекстуализират зараждането му в началото на 90-те години на 20-ти век, именно на това място и в това време. Изложбата проследява и приключенията на бара през годините, акцентирайки върху специфичните икономически и социални условия на Западен Берлин до превръщането му в съвременен космополитен град. Творбите са дело само на местни жители и хора, допринесли активно за зараждането на това артистично и социално движение, интерпретирайки техните лични истории и гледни точки.

Salon Zur Wilden Renate

След Втората световна война през центъра на Берлин бива изградена километрична стена, която обаче довежда до обезлюдяване, тъй като зоната около стената отблъсква жителите и от двете и страни и така центърът се превръща в периферия, където се заселва най-бедното население. След падането на стената обаче тази нежелана зона скорострелно отново се прввръща в географския център на градската структура на обединен Берлин.  Така стотици изоставени места се оказват под носа на младите любопитни жители на столицата и се превръщат в обект на силен интерес.

В една от многобройните стаи, изпълващи жилищната сграда. / Източник: Google Images

Изведнъж „периферията“ отново става център и  с това – перфектното място за културен подем. Така група ентусиасти откриват Salon Zur Wilden Renate в обема на изоставена четириетажна жилищна сграда.

Дворното пространство около сградата е превърнато в своеобразен бар на открито. / Източник: Google Images

По неписано правило сградите се превръщат в техно клубове със съвсем леки светлинни намеси. По този начин Salon Zur Wilden Renate се превръща в перфектен лабиритнт. Посетителите могат да се носят от стая в стая, съпроводени от техно бийтове, докато не се изгубят случайно или пък съвсем нарочно. На четирите етажа обикновено звучи различна музика, така че никога не може да ти стане скучно. А тези, които искат да се освежат, могат да се насладят на прилежащата градина с по-лека музика.

Ще се припознае ли техно движението за недвижимо културно наследство?

На 12 юли тази  година близо 200 хиляди човека посетиха знаменития парад Rave The Planet Paradе. Dr. Motte – ключова личност за берлинската техно сцена и основател на парада в началото на 90-те години, наскоро започна сериозна инициатива. Неговата идея е да добави техно движението, както и съпътстващите го ежегодни събития към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Една от основните причини за това желание е и защитата на култови клубни локации, намиращи се в изоставени сгради, от разрушение поради нарастващата глобализация и мащабност на инвестиционните планове в космополитния Берлин.

Снимка от тазгодишния парад, който се проведе на 12-ти юли. / Източник: Google Images

Интересно ми е да разбера дали инициативата ще осъществи желания резултат. Но още по-интересен е въпросът дали ако физически „зоната“ изчезне, невидимият дух, който и придава смисъл и я превръща в поле за себеизява, ще оцелее и ще се манифестира някъде другаде. Предстои да разберем, а междувременно ви предлагам да прочетете някои от предишните ни статии, посветени на германската столица.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Реките на София наградени от Европа Ностра
Още едно признание за развитието на градската среда в столицата

Преди около две седмици “Наградите на европейското наследство” на Europa Nostra към Европе…