Въпреки че техно музиката пуска първите си корени на презокеански териотори – в студения Детройт, нейният епогей и създаването на клубната култура се случва в една от най-нагорещените локации в Европа, а именно Берлин. Тези новосъздадени и непознати ритми бързо печелят сърцето на публиката и малко след падането на Берлинската стена през 1989-та година, десетки изоставени пространства и сгради, гравитиращи по протежението на така наречената „ничия земя“ около стената, биват обживени от духа на новото време.
В тази статия ще ви разкажа възникването на най-свободотърсещата култура, като следствие на историческите предпоставки на ключови локациив Берлин, допринесли за големия взрив на клубната култура. Както и за инициативата на Dr. Motte (основател на Rave the World) да присъедини техно движенито към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Berghain
Несъмнено Berghain е не само на най-известният и най-емблематичния клуб в Берлин, а и начин на живот, принадлежност и идентичност. В действителност първоначалното му име и локация не са съвсем същите като настоящите. Разположен във внушителна бивша електроцентрала, той се появява през 2004 г. като феникс от пепелта, напомнящ на легендарния си предшественик Ostgut, който става жертва на огромни инфраструктурни градски преустройства.
Историята на клуба започва през 1992-ра година в бункер, построен през 1943-та година, (Reichsbahnbunker), където двама приятели – Norbert Thormann и Michael Teufele започват да организират тайни партита, предназначени само за мъже.
През 1999 г се премества сграда на бивше влаково депо, попадащо на граничната територия между източен и западен Берлин. Там клубът просъществува до 2003-та година, когато градското управление го обяваява за негоден и насрочва дата за неговото разрушаване.
Berghain е кръстен на местоположението си близо до границата между кварталите Кройцберг ( Западен Берлин) и Фридрихсхайн (Източен Берлин). Клубът днес се намира в бивша отоплителна централа, построена през 1953 г. като част от водещите Сталинистки следвоенни планове за развитие, изоставена през 1980 г. Основната зала с 18-метрови тавани има пещерообразна форма и е изградена от стоманобетон. Дизайнът на интериора на клуба, както и по-късните вътрешни и външни разширения на залата, са проектирани от берлинското студио Studio Karhard, въпреки това към момента се използва само половината от обема на сградата.
През 2016 г. германският съд официално определи Berghain за културна институция.
Стилово архитектурата на сградата се присъединява към така наречения “сталинистки класицизъм” (Социалистически реализъм), чиято идея е да подчертава реалността, да насърчава изграждането на социален строй и възвеличаване на нацията. Самият стил се характеризира с масивност, статичност, симетрия, а орнаменталността е сведена до минимум. За да демонстрират блясъка на империята, проектантите интегрират елементи от класическата архитектура като колони със сложни капители, арки и корнизи.
Намирам за изключително ценен феномен контрастът между строгата архитектурна обвивка и начина, по който тя бива изпълнена със съдържание отвътре. Силното желание, породено от ограниченията наложени в следвоенна Европа и разкъсаната градска тъкан на Берлин, пораждат манифестирането на пръв поглед на безгранична свобода, която намира своя израз все пак във рамките на сграда със строг произход. Това означава ли, че всъщност никога не достигаме тоталността, към която се стремим и изобщо дали когато си мислим, че сме най-свободни, в действителност не сме най-контролирани от собствените си несъзнавани аспекти?
Tresor
В центъра на Берлин, на Köpenicker Straße, се намира бившата електроцентрала Mitte – част от индустриалната история на Берлин. Построена приблизително по същото време като Берлинската стена, целта му е да захранва бившите източногермански региони на Берлин.
В продължение на много години сградата стои изоставена, докато през 2006 г. Димитри Хегеман я възкресява и част от пространството се отваря отново като неговия техно клуб Tresor. Днес тази някога заглушена електроцентрала в Берлин, е едно от най-оживените места за изложби и събития. Пространство, изпълнено с автентична енергия и музикален талант.
„Техно, Берлин и голямата свобода“
Това е заглавието на изложбата, посветена на 31 години от създаването на клуба. Тя се простира на територията на самия клуб през деня, а вечер в него отново зазвучават алтернативни техно ритми. Идеята за изложбата се появява още преди две години, по време на пандемичната обстановка. Самите собственици решават, че е удачно пространството да бъде показано на широката публика, но в друга светлина – като своеобразен музей на музикалния и социален феномен.
Филми, скулптури, предмети и фотографии изслледват и контекстуализират зараждането му в началото на 90-те години на 20-ти век, именно на това място и в това време. Изложбата проследява и приключенията на бара през годините, акцентирайки върху специфичните икономически и социални условия на Западен Берлин до превръщането му в съвременен космополитен град. Творбите са дело само на местни жители и хора, допринесли активно за зараждането на това артистично и социално движение, интерпретирайки техните лични истории и гледни точки.
Salon Zur Wilden Renate
След Втората световна война през центъра на Берлин бива изградена километрична стена, която обаче довежда до обезлюдяване, тъй като зоната около стената отблъсква жителите и от двете и страни и така центърът се превръща в периферия, където се заселва най-бедното население. След падането на стената обаче тази нежелана зона скорострелно отново се прввръща в географския център на градската структура на обединен Берлин. Така стотици изоставени места се оказват под носа на младите любопитни жители на столицата и се превръщат в обект на силен интерес.
Изведнъж „периферията“ отново става център и с това – перфектното място за културен подем. Така група ентусиасти откриват Salon Zur Wilden Renate в обема на изоставена четириетажна жилищна сграда.
По неписано правило сградите се превръщат в техно клубове със съвсем леки светлинни намеси. По този начин Salon Zur Wilden Renate се превръща в перфектен лабиритнт. Посетителите могат да се носят от стая в стая, съпроводени от техно бийтове, докато не се изгубят случайно или пък съвсем нарочно. На четирите етажа обикновено звучи различна музика, така че никога не може да ти стане скучно. А тези, които искат да се освежат, могат да се насладят на прилежащата градина с по-лека музика.
Ще се припознае ли техно движението за недвижимо културно наследство?
На 12 юли тази година близо 200 хиляди човека посетиха знаменития парад Rave The Planet Paradе. Dr. Motte – ключова личност за берлинската техно сцена и основател на парада в началото на 90-те години, наскоро започна сериозна инициатива. Неговата идея е да добави техно движението, както и съпътстващите го ежегодни събития към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Една от основните причини за това желание е и защитата на култови клубни локации, намиращи се в изоставени сгради, от разрушение поради нарастващата глобализация и мащабност на инвестиционните планове в космополитния Берлин.
Интересно ми е да разбера дали инициативата ще осъществи желания резултат. Но още по-интересен е въпросът дали ако физически „зоната“ изчезне, невидимият дух, който и придава смисъл и я превръща в поле за себеизява, ще оцелее и ще се манифестира някъде другаде. Предстои да разберем, а междувременно ви предлагам да прочетете някои от предишните ни статии, посветени на германската столица.