Новата експозиция “Врачански съкровища” и силата на добрия изложбен дизайн

Във всеки областен град в България ще откриете регионален исторически музей – обикновено повод за гордост на областта и не би било учудващо да ви споменат, че това е „първата сграда, проектирана и построена специално за музей“. Случаят във Враца не е по-различен, а тази година именно там бе открита новата експозиция „Врачански съкровища“, която показва положителна тенденция в развитието на музейната култура у нас. Но нека започнем с контекста, в който тя е разположена.

Многото лица на Враца

Напластяването на историческите слоеве разкрива пред жителите и посетителите на Враца различни архитектурни истории: от античността, през средновековието и възрожденските сгради, и следосвобожденските неостилове. Но може би най-доминиращият слой датира от втората половина на XX-ти век, когато развитието на градовете в България е динамично и съвсем в крак със световните тенденции.

Културният комплекс взаимодейства с околната среда и интерпретира историческата кула | Снимки: Георги Мърхов, Зекие Емин

В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век се поставят нови насоки в устройственото развитие на града, а през 1974 г. там е реализирана първата у нас пешеходна зона. Днес тя намира своята кулминация в пл. „Христо Ботев“, където е разположено културното ядро на града – исторически музей с художествена галерия, библиотека и театър. Именно всички тези пластове трябва да бъдат преживени, за да може човек да възприеме музейната експозиция в нейната пълнота.

Врачански съкровища в архитектурните съкровища на Враца

За незапознатото око централният културен комплекс може би банално носи характера на областния град от времето на социализма. Съвсем в духа на времето си, той се опитва да събере амбициозна функционална програма в централизирано ядро – същевременно практично, но и лесно за управление. Тук обаче архитектурният подход работи качествено с даденостите на средата – културният комплекс участва в живописно и запомнящо се взаимодействие с врачанския Балкан. А още навън посетителят открива архитектурните връзки с намиращата се в съседство Куртпашова кула, която датира от 17-ти век. Прозорците на музейната сграда са превърнати в експресивни обемни елементи, които препращат към нейната архитектура.

Сградата на музея и галерията работи с пространствата на всички нива – от мащаб до детайл | Снимки: Георги Мърхов, Зекие Емин

Как да си направим музей за съвременно изкуство?

Всичко това се утаява в съзнанието, когато човек стъпи в музейната сграда. Той попада във фоайе с няколко стълбищни рамена, водещи в различни посоки. Всяка от тях повежда по начупена ходова линия, която се развива нагоре в различни периоди от историята ни. Съвсем логично тук своето място древната история и археологическите находки откриват на нивото на сутерена, където е разположена и експозицията “Врачански съкровища”.

Оригиналната архитектура (арх. Хаджистойчевски и колектив) “режисира” музейния разказ в своеобразна историеска спирала

Добре решената сложна задача

До 2021 г. постоянната експозиция „Тракийски съкровища“ в музея представя не само тракийски артефакти, а богатство от скъпоценности от различни периоди. Арх. Кристина Кирилова, част от екипа на “Ателие 3”, спечелил конкурса за реконструкция на залата, ни запознава отблизо с проекта на място. Посланието на тяхното конкурсно предложение е силно и цели да провокира посетителя по нов, различен начин:

„Тук ще видите, чуете, дори помиришете и докоснете множество истории, които тези съкровища разказват.“

Конкурсното предложение на Ателие 3

Този цитат откриваме в представеното за проекта портфолио, което в процеса, споделят авторите, се превръща в истински наръчник, който стои зад всяко следващо проектантско решение. А колкото и учудващо да изглежда, проектантските решения в една изложбена зала са трудни, особено когато целта й е да разказва време чрез пространство:

„Това е място, в което няма пространство. Тук има време. Прекрачвайки прага, посетителите усещат смяна на температурата – знак за нещо различно. Залата е тъмна, без да се подчертава пространството и формата. Посетителите не могат да доловят нито колко е голяма залата, нито колко е висока. Потопени са в мистичната вселена на Времето. Препратка към времето е само един стабилен светещ „хоризонт” сред космическата атмосфера на залата. Той е времевата линия на експонатите.“

Детайли на новия експозиционен дизайн на зала “Врачански съкровища” | Ателие 3

Ела зад вратата…

Всъщност цялата тази картина се разкрива пред посетителя, след като той трябва да заобиколи голямата черна врата. Тя същевременно действа и като основа за въвеждащия кураторски текст. Обърнатият подход не е случайност – освен всичко друго експозиционната зала е и трезор, който трябва да гарантира сигурността на опазваните съкровища.

Вратата има двойна функция – защита и кураторско табло | Снимки: Станислав Димитров

Встъпването в залата създава изцяло ново усещане. Стъклената врата се отваря, а тъмнината на мига преминава в преливащата цвят времева линия, върху която експонатите сякаш левитират. Музика. В центъра изплуват двата най-впечатляващи артефакта. Времевата линия разказва чрез експонатите богатото историческо наследство на региона. Подходът действително е холистичен – историите доляваме не само с текст, но и с допир, звук и картина. Редом с историческите артефакти, видео материали разкриват пред нас тракийски ритуали и майсторски занаяти. Релефните отливки ни докосват до съвършената филиграност на съкровищата.

Експозицията се разкрива със своите два най-силни артефакта и времевата линия | Снимка: Станислав Димитров

В центъра на времевия хоризонт пред нас без скромност се появяват най-ценните съкровища – златният лавров венец и сребърният наколенник. Майсторството на тяхната изработка и тяхната значимост налагат появата им в центъра на малката вселена на експозицията. А желанието ни да ги изпитаме с очи ни оставя в безвремието на време-пространството. Но спирам дотук – Врачанските съкровища трябва да бъдат изпитани от първа ръка, а преразказът не прави добра услуга на добрите истории.

Снимки: Станислав Димитров

Детайлите, които ни привличат

Зад добрия експозиционен дизайн не стои само силната концепция, а и набор от големи и малки детайли, които създават цялостно преживяване. Едно от предизвикателствата, които проектантският екип среща, е невъзможността експонатите да бъдат разположени паралелно със своите исторически периоди в музея. От една страна това би означавало времеемко реорганизиране на цялостната експозиция, а от друга – оставяне на изключително ценни експонати извън трезора.

Посетителите изследват експозицията чрез допир и игра | Снимки: Станислав Димитров

Как се проектират съвременни изложби?

Този проблем обаче бива решен чрез различните игри – предизвикателства, чрез които могат да се учат и забавляват малки и големи посетители. Те отиват на лов за съкровища – веднъж в музея и втори път – в града. По този начин не само преживяването на цялата сграда става по-пълно. Разказът е завършен чрез откриването на различни пластове на града – чрез музея, Могиланската могила и етнографско-възрожденския комплекс.

Тук трябва да се допълни, че въпреки нов, експозиционният дизайн на зала “Врачански съкровища” не зачерква оригиналния замисъл на музейната сграда. Времевата линия зад висококачественото антирефлексно стъкло може да бъде разглеждана и като идейно и технологично развита форма на оригиналните експозиционни елементи. Отношението и уважението към детайла е високо – дори използваният шрифт се стреми да се доближи до този на оригиналните музейни надписи.

Поглед през пространствата разкрива връзката между стар и нов дизайн | Снимка: Георги Мърхов

Стъпка към подобряването на музейната култура у нас

В какво се крие тайната на добрия резултат? От една страна, това е организирането на конкурс – през 2021 г. фондация „Америка за България“ обявява такъв за създаване на съвременно художествено-пространствено оформление и представяне на залата с постоянната експозиция в партньорство с Община Враца и РИМ – Враца. Разбира се, такъв конкурс става в известна степен “бутиков”, тъй като обектът е силно специфичен.

Триъгълната кула на Сердика – проектът на Ателие 3 със специално отличие

Създаването на експозиционен музеен дизайн изисква не само добри познания в архитектурното и художественото оформление, а и специализация в работата с културно-историческо наследство. Опит, какъвто авторският екип има. Важното в случая е, че оригиналната конкурсна идея е осъществена последователно, а печелившият дизайн се превръща в ръководна книга за нейната реализация. Интеграцията на музея и града с експозицията я прави изключително характерна и подходяща за местния контекст. Не бива да се забравя и отношението към детайла – архитектите споделят, че те сами са участвали в подреждането на експонатите, така че всичко да отговаря на първоначалния замисъл.

Игрите, също по дизайн на Ателие 3, водят посетителя на места като Могиланската могила – на пешеходно разстояние от музея

Във всеки областен град в България ще откриете регионален исторически музей – обикновено повод за гордост на областта, но и често почти без посетители. Този проблем е комплексен и се крие не само в патриотично подредените наративи отпреди над 40 години, а и в нашата собствена неспособност да разпознаем необятността на културно-историческото наследство, което сме наследили. Музеят във Враца показва, че има добър начин то да бъде експонирано пред нас и пред света – по интригуващ и съвременен начин. Затова ви приканвам да го видите сами. А ако вече сте – отбийте се отново и със сигурност ще го видите с “други” очи.

Авторски колектив зад експозицията “Врачански съкровища”:

„Ателие 3“ Архитекти