Skip to main content
search

Строителните обекти се класифицират по много признаци и обхващат цялото разнообразие на застроената среда, която наблюдаваме около себе си. През жилищно и промишлено строителство, до хидротехническо и транспортно – всички те имат нещо помежду си. Изграждането и на най-сложния строителен обект започва с подбор от строителни материали и системи, които го пренасят от концептуалния архитектурен проект до реалната тъкан на сградата.

Като толкова значителен по размери, размах и продукция отрасъл, строителството носи след себе си и редица предизвикателства. За да не се те превърнат в проблеми, професионалистите в сектора анализират процесите и търсят начини за оптимизиране на слабите звена. Като основна негативна тенденция се отчита влиянието на строителния сектор върху околната среда.

Строителството изразходва 50% от природните ресурси.

То е отговорно и за 35% от парниковите газове в атмосферата, около 40% (по маса) от общото количество отпадъци и е основен ползвател на енергията по време на жизнения цикъл на сградите.

Но това не означава да спрем да строим, нали?

Не, разбира се. Но трябва да изграждаме сградите си по начин, по който да не намаляваме възможностите на бъдещите поколения да посрещат своите нужди. В това се крие същността на устойчивостта. За да се съхранят природни ресурси, които имат нужда от определен период, за да се възстановят, и за да се намали цялостното замърсяване, се въвеждат редица мерки във всички нива.

Нека се върнем на материалите

Днес ще разгледаме гипса като предпочитана суровина в строителството. С него се произвеждат гипсови строителни плоскости (сред най-познатите са гипскартон и гипсфазер), саморазливни замазки и мазилки. Има два вида гипс – природен и технически.

Природният гипс се добива от открити или подземни рудници, като чистотата на природния гипс варира между 70 и 90% в зависимост от находището. След това той се почиства от видими примеси, смила се и се пече при температура 150-165°C. Така се получава печен гипс, който има свойството да свързва. При смесване с вода се втвърдява, образувайки отново гипс. Този процес може да се повтаря почти неограничено и е важна предпоставка за рециклирането на гипсовите продукти.

Техническият гипс (среща се още като FGD gypsum) е вторичен продукт, получен от сероочистването на димните газове от топлоелектрическите централи, използващи кафяви или лигнитни въглища. Серните диоксиди в газовете реагират химически с добавения смлян варовик или хидратна вар и се получава технически гипс.

Наблюдава се разбиране, че използвайки природни материали, живеем „по-екологично“.

На практика, не е точно така. Техническият гипс, образуван по химичен път, е идентичен с природния, но с много по-голяма чистота (над 95%). Той е създаден, за да ограничи замърсяването на околната среда от отпадните продукти на електроенергетиката. Технологията на формоване – сероочистването, е открита през 1879 г., а нормативно регламентираното и приложение в Европа започва през 70-те години на 20-ти век. Днес в Европа се произвеждат около 15 млн. тона технически гипс годишно, който намира приложение почти изцяло в строителната промишленост.

Какво е въздействието на гипсовите плоскости върху нашето здраве?

Има много митове, според които плоскости, които са „химия“, застрашават здравето. По отношение на гипсфазера, е важно да се прави разлика с фазера, още познат като ДВП (дървесно влакнеста плоча), направен от мокър метод от дървесни влакна. Макар и да имат подобни имена, свойствата им са съвсем различни.

Продуктите от технически гипс не са опасни за човека.

И това не е просто някакво твърдение, което ще оставим във въздуха. Най-добрият начин да се потвърди е да прегледаме сертификати и направени изпитвания. Такива не липсват.

Устойчивост и гипсови продукти

В края на 80-те години е публикувано сравнение между природния и техническия гипс, изготвено от екип от престижни немски институти. То изследва природен гипс от 15 находища и суровина от 15 електроцентрали, 12 от които използващи антрацитни въглища и 3 – кафяви. Целта му е да установи дали има разлика във въздействието върху човешкото здраве по време на производство, монтажа (по време на строителството), експлоатацията и депонирането. Изводът от изследването е, че

Разликите между природния и техническия гипс са незначителни.

И двата типа гипс могат да се използват в производството на строителни материали без да вредят за човешкото здраве. Качеството на гипсовите строителни плоскости по отношение въздействието им върху здравето се изследва периодично от Института по строителна биология в Розенхайм и е потвърдено от сертификати.

Системи за „зелена“ сертификация

Тук се връщаме в началото на темата – важността на устойчивото използване на природни ресурси за строителни материали. За улеснение на проектантите и комуникацията с обществеността принципите на устойчиво проектиране са обхванати в системи за „зелена“ сертификация – LEED, BREEAM, DGNB и други.

Инвеститорите и строителите с мисъл към околната среда са възприели „зелената“ сертификация на своите сгради като задължителна. Екологичната продуктова декларация оценява всички ресурси, вложени в производството на строителния продукт – материали, енергия, вода, транспорт; въздействията им върху въздуха, водата, почвата; по време на целия жизнен цикъл; възможности за рециклиране.

Утвърдените системи за оценка на устойчивост са сравнили добива на природен и технически гипс и са установили, че използването на находища от природен гипс често е свързано с унищожаване на ценни екосистеми и консумира повече енергия.

Затова „зелената“ сертификация  ни съветва да използваме технически гипс.

Нека обобщим какви са приликите и разликите между техническия и природния гипс:

  • и двата видя имат еднаква химична формула;
  • разликите в поведението на строителните продукти, произведени от природен и от технически гипс, са пренебрежимо малки;
  • техническият гипс е по-чист и има постоянни характеристики;
  • и двата вида гипс са безвредни за здравето на човека по време на производство, експлоатация и депониране;
  • при природния гипс се наблюдават отделни случаи на висока естествена радиация в зависимост от находището;
  • техническият гипс има по-щадящо въздействие върху околната среда.

Важно е обаче да не противопоставяме техническия на природния гипс, а да вземем предвид, че гипсът – без значение от произхода му – е един прекрасен строителен материал.

Ако искате да научите повече за гипсовите продукти и техните характеристики, се доверете на доказаните производители.

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu