Виенските кафенета са част от списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО от 2011 година насам. На ъгъла на столичния площад „Княз Александър I Батенберг“ и  ул. „Аксаков“ някога се е намирало кафенето „България“ – прочуло се като място за срещи на интелектуалци от страната и чужбнина. За съжаление, бомбардировките по време на Втората световна война не го пощадяват, като от двуетажното кафене с купол е оцелял само първият етаж. Наскоро се заговори, че се изготвя идеен преоект за намеса в карето, към което принадлежи въпросното кафене и Гранд хотел „ България“. В тази статия ще ви разкажа за историята на виенските кафенета и какво би било потенциалното бъдеще на българското такова.

Историята на Виенските кафенета

Във Виена кафенето е било основополагащо за оформянето на културата и е било като втори дом за виенчани – любимо място за срещи по всяко време на деня. Традицията датира от края на 17-и век, а първото такова е е открито през 1685 г. от арменеца Йоханес Деодато.

Интериорът на кафенето „Централ“, намиращо се във Виена./Източник: Google Images

Специфичният му интериорен диазайн несъмнено ще ви потопи в уникална по рода си атмосфера. Кафенето е известно с масичките си с мраморни плотове, столовете „Тонет“, поставките за международни вестници и полилеите. Разбира се, няма как да не споменем разнообразието от кафе, към което задължително се сервира чаша вода от изворите на австрийските Алпи, и сладкиши, сред които оригиналните традиционни торти „Империал“ или „Сахер“, които можете да намерите в едноименните кафенета във Виена.

Гранд хотел „България” – перлата на млада София

Виенското кафене „България“ е част от стария хотел „ България“, който е проектиран от първия градски архитект на столицата  с чешки произход – Антон Колар. Негово дело е първият градоустройствен план на София, имащ за цел да превърне столицата в красив европейски град. Други негови проекти са още паметника на Васил Левски, Градската градина, Княжеския дворец, Софийската гара, Военното училище, Офицерския клуб и редица други.

Стара снимка на Гранд хотел „България“. Вдясно се вижда двуетажното кафене „България“ заедно с емблематичния му купол./Източник: Google Images

Огромна популярност обаче придобива хотелът, строен между 1882 и 1885 година, тъй като той е първият толкова луксозен в цялата стана. Според тогавашни чуждестранни гости по нищо не е отстъпвал на европейските си събратя в Париж, Лондон, Рим и Мюнхен. Фасадата му била решена в ренесансови форми, с богато разнообразие на класически и барокови детайли и орнаменти.

За хотела се споменава в редица пътеписи на пътешественици от какви ли не краища на света, а британецът Обри Станхоуп – кореспондент„Ню Йорк Хералд”, дори изпраща възторжено писмо, което изразява удивление към доброто управление и трудолюбивото население на България, която е в състояние на пълен просперитет.

Гранд хотел „България“ днес./Източник: Google Images

Старият Гранд хотел „България” е имал разнообразни посетители от политици и журналисти до  авантюристи, писатели, музиканти и  кинозвезди. Човекът, оказал най-голямо влияние за отразяването на образа на България пред света, несъмнено обаче е Джеймс Баучер. Той прекарва последните двадесет и пет години от живота си в нашата страна като кореспондент на вестник „ Таймс“, а неговата уютна всекидневна на втория етаж на хотел „България”  се превърща в притегателен център за българи от всички класи, за да се допитат до англичанина по всякакви злободневни въпроси.

Кафенето „България”- средище на българските интелектуалци

В действителност, в целия партер на хотела се е помещавало кафенето „ България“, което било направно по европейски образец, а в него са се срещали писателите, поетите, актьорите и музикантите, цялата артистична бохема, населяваща новата българска столица. Според Иван Вазов то изместило кафенетата „а ла турка”, а обширната, полутъмна зала с билярд и меки канапета, разположени около кръгли масички с мраморен плот, сякаш пренасяла посетителите във Виена. Разнасяните от сервитьорите поръчки също допринасяли за атмосферата – тук гостите се наслаждавали на филтрирано кафе с виенски щрудел и малък ликьор.

Кафенето „Империал“ , прилежащо към едноименния хотел./Източник: Google Images

Владимир Стоянов отбелязва със своето изследване за литературните кафенета: „Българската интелигенция в началото на века заживя с омаята на литературата… Кафенето „България” измести площада, литературният разговор – политическия спор, обичта към книгата – житейските неуредици, художественото творчество – социалната професия”.

Виенското кафене „Греко“, намиращо се в италианската столица Рим./Източник: Google Images

До Първата световна война кафене „България” се утвърждава като всепризнат културен и обществен център от нивото на кафенетата „Режанс” в Париж и „Греко” в Рим. Въпреки че „Панах” е софийското кафене, предпочитано от политиците и богаташите, именно в гръмките гласове, надигащи се от кафенето на площад „Княз Александър I Батенберг“, се вслушвали и Дворецът, и правителствата.

Каква е бъдещата съдба на историческото кафене и комплекса?

На наскоро проведено обществено обсъждане на идейния проект, предложен от Иво Петров Архитекти, стана ясно, че карето на Гранд хотел „България“ предстои да бъде запълнено с нова пететажна сграда, обвита в стъклена окачена фасада.

В червно се вижда въпросното каре, за което се изготвят идейни проекти за застрояване. /Източник: Google Images

Предвижда се новият строеж изцяло да запълни пространството между сградите на Българската банка за развитие и на Софийската филхармония (зала „България“). На заключителната дискусия на общественото обсъждане бе обявено, че ще бъде възобновен и входът към зала „България“ от бул. „Цар Освободител“, за да се свържат функционално фоайетата на зала „България“ и на новата сграда, а вътрешния да бъде озеленен с дървета и градина, където ще може да се излиза и от концертната зала. По време на дискусията беше обяснено, че целта на проекта е да възобнови автентичния вид и силует на фасадата, с помощта на характерни за периода материали.

Снимка, отразяващо сегашното състояние на имота./Източник: Google Images

Теренът попада в историческия резерват „Сердика-Средец“ и преди да бъде предприето каквото и да е строителство, трябва да се извърши спасително археологическо проучване. В момента проектът се съгласува в Министерството на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство, като предстоят още допълнителни съгласувания с главния архитект на София.

Повече от век по-късно в столицата отново се заговаря за кафенето „България“. Ще бъде ли успешен опитът за възраждането му? Дали мястото може отново да се превърне в място за срещи и живи дискусии сред българските интелектуалци?

Източници:

www.jenatadnes.com
www.ploshtadslaveikov.com
www.juliusmeinl.com

                         

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Зеленчукови градини в сърцето на града
Кои са добрите световни практики?

Отглеждането на плодове и зеленчуци е вековна традиция. След настъпването на индустриализа…