Летище Русе в риск да загуби своята автентичност

Летище Русе е предоставено за безвъзмездно ползване за срок от 10 години на българската компания „Еърпорт Русе“ с решение на Общинския съвет на града по-рано тази седмица. Концесията е отдадена без търг или конкурс, а развоят на тези събития протича в кратките срокове между 19-ти и 24-ти януари. Именно тези обстоятелства събуждат съмнения в забързаните събития около обекта, който бе гласуван за недвижима културна ценност с категория „национално значение“ в края на миналата година. За случая сигнализира българската секция на Docomomo International – Международната неправителствена организация за опазване на обекти на Модерното движение.

Обсъжданията пропускат факта, че сградата вече (почти) е паметник на културата

В разговорите в общината не се споменава, че на 19.12.2022 г. летището бе предложено за недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Това се случи на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ). У нас сградата ще бъде едва шестият такъв обект от периода след Втората световна война.

В момента предстои издаване на официалната заповед от Министъра на културата, което обикновено е формална процедура, която съпътства решението на Съвета. Опасението е, че се процедира изключително бързо с концесията на летището, за да се изпревари издаването на заповед от Министерство на културата.

Ремонт на пътническия терминал – опасност за унищожаване на автентичността

За сгради – недвижими културни ценности такива проекти трябва да се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). По този начин бъдещите намеси ще бъдат оценени и одобрени спрямо въздействието им върху значимите характеристики на сградата и в съответствие с режимите (предписанията) за нейното опазване. В момента съществува риск автентичността на сградата да бъде унищожена. A именно тя е много ценна, тъй като е с изключително висока стойност и степен на съхранение.

Интериорът е почти непокътнат | Снимка: Ново архитектурно наследство

Напомняме защо архитектурната и художествената стойност на обекта е толкова висока – аерогара русе е проектирана от арх. Йордан Бояджиев и е построена в периода 1972 – 1976 г. Тя е един от най-ярките представители на архитектурата на модернизма в България и е изпълнена с изключително високо отношение към детайла и цялостната идея. Архитектурната концепция за сграда в полет се чете от началото до края – от общата форма на остъклен паралелепипед, „отлепен“ от земята с тъмен и отдръпнат цокъл, през фасадното пано, символизиращо полет, до филигранните детайли на интериорното стълбище и напълно запазените мебели, проектирани от архитекта.

Фасадното пано, изобразяващо птица в полет | Снимка: Ново архитектурно наследство

Цялата тема за ценността на русенското летище вижте тук

Статутът „недвижима културна ценност“ – не пречка, а потенциал за развитие

Грешните разбирания за това, че такива сгради не могат да бъдат „пипнати“ произлизат не само от неинформираността на обществото и на тези, взимащи решенията. Това произлиза и от практиката в последните години различни обществени инициативи да се опитват да използват статута като „бухалка“ срещу инвеститорски намерения, унищожаващи обекти с културна стойност. Този проблем произлиза от липсата на цялост и приемственост в подхода към опазването на архитектурното наследство у нас, както и на абдикацията на национални институции и местните органи от съвестното му съхраняване.

Свързана тема: Повече по казуса баня Гъбата във Варна

Аерогара Русе обаче е опит за обратното на тази порочна практика. Българската секция на Docomomo International заедно със свои съмишленици вече две години изследва и популяризира архитектурната стойност и автентичност на сградата, именно с идеята нейната висока стойност да бъде разпозната и от по-широката общественост. Сградата стана обект на редица медийни публикации, както и един от главните обекти в архитектурната изложба „ТОТАЛПРОЕКТ – Непознатата архитектурна модерност“ през лятото на 2022г., организирана от фондация „Ново Архитектурно Наследство“ и РЦСИ „Топлоцентрала“ в София. Професионалните организации Съюз на архитектите в България (САБ) и Камара на архитектите в България (КАБ) също неведнъж са изразявали подкрепа в признаването на архитектурната ценност на летище Русе.

Огромното метално кълбо е само един от ценните елементи на синтеза на изкуствата | Снимка: Ново архитектурно наследство

Какви са възможностите за развитие на аерогарата и като културен обект?

Тази сграда е важна, именно защото е отлична възможност у нас да се създаде добър пример за това как се управлява обект с висока културна стойност. Тук е мястото да си зададем ред логични въпроси като например дали е икономически по-изгодно да се почисти и реставрира съществуващата фасадна облицовка, вместо да се „опакова“ с топлоизолация. Дали замяната на огромните остъклени площи с алуминиеви фасадни системи наистина ще се възвърне чрез разходите за експлоатация? И дали съхраняването и реставрирането на качествена сграда не е всъщност по-устойчивата концепция?

Интериорната стълба “левитира” | Снимка: Ново архитектурно наследство

Адекватният подход към ценността на сградата не предполага нищо да не бъде променено. 

Той трябва да представлява балансирано решение между реконструкция и реставрация, така че приемната на летището да се съобрази доколкото е приложимо със съвременните изисквания, но и да запази автентичните си ценностни характеристики. Именно това трябва да се случи в процеса на съгласуване с НИНКН. Крайният резултат от едно добро решение е и възможност ценността на сградата дори да се монетизира, още повече че плановете са летището да се използва за граждански полети, което означава, че ще генерира и поток от пътници. Възможностите са много.

Може би обаче проблемът е, че на управлечнеско ниво никой не се опитва да обясни тези възможности на потенциалните инвеститори, както и че  не се упражнява политическата воля общините да диктуват правилата, по които техните имоти да се управляват от концесионери. Именно в такъв случай идва ролята на Министерството на културата, което да декларира сградата за недвижима културна ценност със заповед и да самосезира Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, така че съхранението на ценността ѝ да бъде под наблюдение.