Кратка справка за официалните резиденции на Българската царска династия от Третото българско царство ни показва, че те са цели 11. Какво е мястото им в днешна България? Една от тях помещава Регионалния исторически музей на Русе, втора се превръща в Художествената галерия на София, а други отварят вратите си за посетители.

Изпълвайки целта си за посещение на трите най-популярни дворци на България, бързам да ви разкажа малко повече за тях. Днес започваме с някогашната лятна резиденция на Княжеството.

Евксиноград е правителствена резиденция, която се намира на 8 км от Варна.

Едноименният дворец е разположен върху близо 900 декара земя, собственост на българската държава, и включва основната представителна постройка, оранжерии за редки растителни видове, френска градина и английски парк, винарска изба с ново засадени лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото са се помещавали царската прислуга и конюшнята.

Историята на това кътче от черноморското крайбрежие ни връща чак в царуването на Иван Александър (1331-1371 г.), когато Генуа създава там пристанище и укрепен квартал на име „Кастрици“. Разположен непосредствено до лековити минерални извори, още тогава районът се превръща в център на духовния живот. Изградени са храмове и манастирски комплекси.

Крепостта „Кастрици“ днес.

Първият български княз след Освобождението Александър І Батенберг получава като подарък от Гръцката митрополия манастира „Св. Димитър“ и прилежащите му имоти – лозя, скалисти и каменисти брегове. Това става и мястото за негова лятна резиденция „Сандрово“, изградена в периода 1881-1885. Именно тук на 6 септември 1885 г. княз Александър І подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След абдикирането на Батенберг през 1887 г. новият княз Фердинанд І взима резиденцията под наем от държавата, разширява и облагородява стопанството. По негово време името му е променено от „Сандрово“ на „Евксиноград“ по желание на съпругата му. Наименованието е вдъхновено от древногръцкото име на Черно море – Понтос Евксинос, което означава „гостоприемно море“.

Строителството на двореца

На 15 август 1882 г. е положен основният камък на двореца. Първоначалният проект за главната сграда е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер (известен още с първото преустройство на Княжеския дворец в София) във френски шато-стил „Луи XIII“. Характерни за него са фугираната тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула. Дворецът „Евксиноград“ е завършен през 1893 г.  Той е първата и най-стара извънградска резиденция на владетелите от последното българско царство, известна с спечатляващите си градини.

Днес дворецът е недвижима културна ценност от национално значение.

Княз Фердинанд I, известен с влечението си към ботаниката и орнитологията, дава начало на създаването на крайморската ботаническа градина. На територията на парка се намират три оранжерии – висока и ниска палмови, френска и холандска. В тях се отглеждат над 500 вида цветя, както и фиданки за попълване на пейзажните групи.

Под главната тераса на двореца е вграден централния фронтон от покрива на френския замък Сен Клу (от фр. – Château de Saint-Cloud). Изящният френски кралски герб е бил пренесен до Варна във вагон на „Ориент-експрес“ през 1891 г., след като Сен Клу е бил разрушен през 1870 г. по време на Френско-Пруската война. Фердинанд I го запазва, защото семейството му е било емоционално свързано с френския дворец.

Гледка към Слънчевото бунгало, строено през 80-те за Тодор Живков. До него се стига по специален асансьор.

Няма как да не споменем слънчевия часовник, който е подарък на цар Фердинанд от британската кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.

„Нека други да разказват
за бури и проливни дъждове.
Аз ще броя само
твоите слънчеви часове.“

Слънчевият часовник.

Интериорът

Успяваме да надникнем и в двореца. Посреща ни еклектичен интериор с умело подбрани елементи от умерен късен барок, късен класицизъм, романтизъм и някои начални елементи от сецесион. Всички дървени елементи – врати, прозорци, ламперии, каси, первази, са боядисани в бяло. Оказва се обаче, че това не е оригиналното решение, а е направено на по-късен етап. Изключение прави ламперията в билярдната зала, където видимото дърво е запазено.

Главното стълбище.

В двореца специално място е отделено и на изкуството. Подбрани са редки картини, окичени върху изящни копринени тапети. Правят ни впечатление още богатият детайл на обзавеждането, камините, кахлените печки и френските полилеи.

Китайски салон. Картина на Златю Бояджиев.

Как да посетим двореца?

Ако сте близо до Варна, не се колебайте да видите лично двореца. Според официалния им сайт посещения с беседа от екскурзоводи се организират след предварително изпратена заявка на euxinograde@government.bg. Посочената информация е от 2016 г., но разходки и в момента се провеждат, така че за повече детайли позвънете на телефона, посочен в „Контакти“.

Очаквайте продължение…

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

2 коментара

  1. […] Да надникнем в двореца Евксиноград […]

    Reply

  2. […] дворците „Евксиноград“ и „Врана“, за които ви разказах, приключваме […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Заедно можем да спасим човешки живот
Христо Христов представи iHelp пред участниците от Академия Лидерите

Тази сряда участниците от Академия Лидерите направиха пауза от задълбочаването на познания…