понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Личности

Заха Хадид и цената на дръзкото въображение

От първата ѝ построена сграда до последната минават години на конкурси, критики и почти невъзможни проекти.

STROIINFO
· 1 мин. четене

Едно момиченце толкова харесало новото си асиметрично огледало, че решило заради него да пренареди цялата стая. Резултатът впечатлил братовчедка ѝ, която я помолила да направи същото и за нейната стая. Скоро след това леля ѝ също поръчала на момичето да измисли новото обзавеждане на спалнята ѝ. Това момиченце е архитектката Заха Хадид и към онзи момент тя е само на седем години.

Години по-късно тя ще разкаже тази история в интервю, като ще признае, че именно тогава се заражда увлечението ѝ по асиметричните форми. Интересът ѝ към архитектурата обаче има много по-дълбоки корени, свързани със семейството, в което израства.

От Багдад до Лондон 

Заха Хадид е родена на 31 октомври 1950 г. в заможно и образовано семейство. Баща ѝ Мохамед Хадид е индустриалец и влиятелен политик, участвал в създаването на Националната демократическа партия на Ирак, а майка ѝ Ваджиха ас Сабунджи се интересува от изкуство и учи дъщеря си да рисува.

В дома им често гостуват архитекти, художници и хора, които обсъждат бъдещето на страната. Багдад по това време се развива бързо, строят се нови обществени сгради и жилищни квартали от известни западни архитекти.

Родителите на Заха имат възможност да пътуват и водят децата си из Европа и Близкия изток. При тези пътувания баща ѝ държи да посещават известни сгради и музеи. Сред най-силните ѝ детски впечатления остава голямата джамия в Кордоба.

Образованието също е важна част от семейния живот. Заха посещава католическо училище в Багдад, където заедно учат момичета от мюсюлмански, християнски и еврейски семейства. По-късно продължава обучението си в пансиони в Англия и Швейцария, докато двамата ѝ по-големи братя следват в Кеймбридж.

Това е необичаен житейски път, особено за млада жена от Близкия изток през 60-те години, но самата Хадид многократно подчертава, че никога не е усещала родителите ѝ да поставят граници пред професионалните ѝ амбиции. Още на десетина години вече знае, че иска да стане архитект, макар в едно от по-късните си интервюта да признава, че като дете е мечтала и за певческа кариера.

През 1968 г. заминава за Бейрут, където започва да учи математика в Американския университет. Изборът ѝ не е случаен, защото архитектурата тогава е част от инженерния факултет, а според разказите ѝ тя би била единствената жена в него.

Четири години по-късно се премества в Лондон и постъпва в престижната Архитектурна асоциация, където учи при Рем Колхас и Елия Зенгелис. Завършва през 1977 г., работи известно време с преподавателите си, а през 1979 г. основава собствено архитектурно бюро.

Известна, преди да е построила почти нищо

В началото на кариерата си Хадид печели конкурси, получава покани за изложби и преподава, но много от проектите ѝ остават нереализирани. Строителните компании трудно намират начин да изпълнят сложните ѝ геометрични форми, а възложителите невинаги са готови да поемат допълнителните разходи.

Първата ѝ завършена сграда се появява чак през 1993 г. Това е пожарната станция на мебелната компания Vitra в Германия, изградена от бетон с остри ъгли и силно наклонени стени. Освен гараж за пожарните автомобили тя има съблекални, душове и помещение за съвещания. Любопитното е, че противопожарната служба на компанията е закрита само няколко години по-късно и днес постройката се използва за изложби и събития.

45 133 панела и нито два еднакви

През 2004 г. Заха Хадид става първата жена, получила престижната архитектурна награда „Прицкер“. По това време обаче много от сградите, с които днес е известна, все още не са построени, а осъществяването им ще постави пред инженерите и строителите доста трудни задачи.

При изграждането на Dongdaemun Design Plaza в Сеул например за фасадата са необходими точно 45 133 алуминиеви панела, всеки с различна форма. Първоначално производители от Великобритания и Германия предупреждават, че ако елементите се изработват ръчно, работата може да продължи около 20 години.

Корейските инженери решават проблема, като разработват специални машини за оформяне и изрязване на метала. Новата технология води до подаването на шест патентни заявки, а комплексът е завършен през 2014 г. В сградата има изложбени пространства, зали за събития и обществени помещения.

Сериозни изпитания има и при строителството на научния център Phaeno в германския град Волфсбург, открит през 2005 г. Сградата е издигната върху десет огромни кухи бетонни опори, в някои от които има помещения, а под основната конструкция остава пространство за преминаване. Сложните форми изискват използването на самоуплътняващ се бетон, за който е необходимо специално разрешение от строителните власти. При една от опорите възникват проблеми, които изискват допълнително укрепване и ремонт.

Когато сметката започва да расте

Най-големите критики към Хадид обаче са свързани с цената на нейните проекти. За Центъра за водни спортове в Лондон, построен за Олимпийските игри през 2012 г., първоначално е предвиден бюджет от около 75 милиона британски лири. През 2008 г. прогнозната стойност вече достига 242 милиона, като оскъпяването е свързано както със сложния проект, така и с преработките, строителните цени и слабостите в първоначалното финансово планиране.

Сградата има огромен извит покрив с дължина около 160 метра. За олимпийските състезания отстрани са добавени временни трибуни, които след игрите са демонтирани и заменени с остъкляване. През 2014 г. центърът отваря за широката публика и днес се използва за плуване и спортни събития.

Хадид умира на 31 март 2016 г. в Маями на 65-годишна възраст, когато бюрото ѝ вече работи по мащабни проекти на няколко континента.

През септември същата година в Антверпен е открита новата централа на пристанищната администрация, Port House, проектирана от нея. Сградата представлява голяма стъклена надстройка върху запазена историческа пожарна станция и струва около 55 милиона евро. Историческата постройка е обновена, а новите офиси са разположени над нея, за да останат видими старите фасади. Конструкцията е поддържана от бетонни опори и стомана, а остъклението включва около 2000 триъгълни панела. 

Сред най-мащабните проекти на Хадид е изследователският център KAPSARC в Рияд, Саудитска Арабия. Комплексът обхваща около 70 000 кв. м и се състои от пет свързани сгради, чиито шестоъгълни форми са съобразени с горещия пустинен климат. Архитектите разполагат помещенията така, че да ограничат прякото слънчево греене, а специални отвори в покривите насочват вятъра към вътрешните дворове. Между сградите има и подземни проходи, които позволяват придвижване през най-горещите месеци. Работата по проекта започва през 2009 г., но комплексът е завършен през 2017 г., година след смъртта ѝ.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.