„Хранилището на Страшния съд“: Едно от най-важните строителни съоръжения в света

Пшеница, отглеждана в продължение на стотици години, изведнъж изчезва и никой не знае каква е причината. Земеделците вече нямат семена и изглежда, че е загубена завинаги. Но всъщност това може да не е краят, защото на норвежкия остров Шпицберген, на около 1300 километра от Северния полюс, има една необичайна постройка. От нея се виждат само бетонен вход, тежка метална врата и светеща фасада. Около нея няма почти нищо освен скали, сняг и арктическа пустош, но зад тази скромна конструкция се намира съоръжение, от което един ден може да зависи бъдещето на световното земеделие. Това е Световното хранилище за семена в Свалбард, известно като „Хранилището на Страшния съд“.

Защо Норвегия решава да защити семената

Идеята се появява още през 80-те години, когато скандинавските държави започват да търсят сигурно място за резервно съхранение на растителни семена. През 1984 г. в изоставена въглищна мина край Лонгирбюен е организирано първото подобно хранилище, но постепенно става ясно, че за световна колекция е необходимо специално построено съоръжение.

През 2004 г. норвежкото правителство поема ангажимента да финансира проекта, а четири години по-късно, на 26 февруари 2008 г., новото хранилище официално отваря врати.

Мястото е избрано по няколко причини. Свалбард е отдалечен от големите населени центрове, има сравнително стабилна геоложка основа и се намира в зона на вечна замръзналост, където земята остава замръзнала в дълбочина през цялата година. Именно последното позволява температурата в скалния масив да се задържа около минус 3–4 градуса дори без допълнително охлаждане.

За съхраняването на семената обаче са необходими минус 18 градуса, затова проектът включва и хладилна инсталация, която поддържа постоянна температура във вътрешните помещения.

130 метра навътре в скалата

Проектът е разработен от финландския архитект Петер Сьодерман, а строителството се осъществява под ръководството на норвежката държавна агенция Statsbygg.

Вместо да изграждат голяма надземна сграда, инженерите прокарват тунел на приблизително 130 метра навътре в планината Платофьелет, където оформят три помещения за съхранение на семена. Над тях остават между 40 и 60 метра скална маса, която осигурява естествена защита от външните условия.

Съоръжението е разположено и на около 130 метра над морското равнище, така че дори при значително покачване на океаните складовите помещения да останат извън обсега на водата.

Всяка от трите зали е с размери приблизително 9,5 на 27 метра, а общият капацитет достига 4,5 милиона различни проби от семена. Засега се използва само едното помещение, докато останалите са предвидени за бъдещо разширяване на колекцията.

Единствената видима архитектурна част е входът, чиято фасада е оформена с произведението „Perpetual Repercussion“ на норвежката художничка Дювеке Сане. Композицията включва отразяващи стоманени елементи, огледала и светлинни ефекти, които променят облика на постройката според сезона и осветлението.

Строителният проблем, който никой не очаква

През 2016 г., само осем години след откриването, необичайно високите температури и валежите в Свалбард създават проблем, който поставя под въпрос част от първоначалните строителни решения.

Тъй като вечната замръзналост около входа не се възстановява според очакванията, в началото на тунела прониква вода, която впоследствие замръзва и образува лед. Случаят става широко известен през 2017 г., когато се появяват опасения за сигурността на съоръжението, въпреки че водата изобщо не достига до помещенията със семената.

Норвежкото правителство решава да предприеме мащабно преустройство, за което са отделени около 190 милиона норвежки крони. Между 2018 и 2019 г. първоначалният стоманен входен тунел е заменен с водонепропусклива бетонна конструкция, а около него са приложени технически решения за поддържане на замръзналия терен.

Променена е и организацията на инженерните системи, като оборудването, което отделя топлина, е преместено в нова обслужваща сграда извън основното хранилище.

Нейният проект е дело на известното норвежко архитектурно бюро Snøhetta, което избира нисък обем със стоманена облицовка. Сградата е поставена върху стоманени опори, съобразени със сезонното размразяване на повърхностния почвен слой.

Какво всъщност се пази 

Към юни 2026 г. в Свалбард вече се съхраняват над 1,4 милиона проби от семена, представящи повече от 6500 растителни вида. Сред тях има разновидности на пшеница, ориз, ечемик, бобови растения и много други земеделски култури, включително стари местни сортове, които все по-рядко се отглеждат.

Семената пристигат изсушени и запечатани в специални херметични опаковки, подредени в кутии върху метални стелажи. Всяка институция запазва собствеността върху изпратените материали, а служителите на хранилището нямат право да отварят кутиите или да разпределят съдържанието им.

Практическата стойност на тази система става очевидна през 2015 г., когато Международният център за земеделски изследвания в сухите райони (ICARDA) започва да изтегля свои семена от Свалбард, след като войната в Сирия прави невъзможна нормалната работа на генната му банка в Алепо.

Върнатите семена позволяват възстановяване на колекции в Ливан и Мароко, а част от новоотгледания материал впоследствие отново е изпратен за съхранение в Норвегия.

Този случай обяснява защо хранилището е необходимо дори без глобална катастрофа, защото загубата на ценни земеделски сортове може да настъпи много по-бързо и при далеч по-обикновени обстоятелства.

Обяснимо сградата буди любопитство и сред хора, които нямат отношение към земеделието, но туристите могат да стигнат само до прочутия бетонен вход. Достъпът до вътрешността остава ограничен, а вратите се отварят само при организирани доставки и специални случаи.

През 2015 г. ICARDA изтегля семена заради войната в Сирия. От тях възстановява колекциите си в Ливан и Мароко.