Винаги съм бил привърженик на устойчивото градско планиране, „зеленото“ придвижване, на идеите за намаляване на автомобилния трафик, ограничаването му в идеалните центрове на големите градове и всички методи, с които целим да направим животите си по-здравословни, приятни и екологични. Въпреки това наскоро се сдобих с автомобил и той стана неразделна част от ежедневното ми придвижване в София. В началото ми се искаше да пътувам с него само извън града, но цялостната ситуация с коронавируса и иманентната съвкупност от по-долу изброените фактори промениха това ми намерение. Тогава се запитах: Защо не искам(е) да сме пешеходци в София?

В София все още най-бързо се пътува с автомобил

В скромните осем години, в които вече обитавам нашата столица, съм бил предимно пешеходец и ползвател на обществения транспорт. В много редки случаи съм се придвижвал и с колело. Разбира се, важно е и кои са началните и крайните ни точки. През цялото това време съм живял в кв. „Гео Милев“ и обществения транспорт беше приемливо решение, докато учих в „Лозенец“ и работих в центъра.

Трамвай по линия 4 | Photo by Jean Carlo Emer on Unsplash

Общественият транспорт не преживя 60-процентово подобрение

Всичко това се промени когато започнах да работя в кв. „Витоша“ където макар и недалеч от центъра, транспортът не е решен достатъчно удобно. Трябваше да вървя 20 минути докато стигна подходяща спирка, понякога да чакам автобуса повече от 20 минути и още толкова, за да стигна до работа с него. Пеша ми трябваха около 45 минути, с колело около 30. С автомобил стигам за 20 минути, включително с намирането на място за паркиране.

Преди всяко „мръдване“ извън добре утъпканите линии на транспорта по основните пътни артерии ми костваше около или повече от час път. Сега е доста по-различно. Сякаш единствено изключение на по-горе споменатото са малкото щастливци, които живеят и работят близо до метростанция. Такива обаче аз не познавам. Тъй като не ползвам метро, не усетих и 60-процентовото подобрение, породено от 60-процентовото увеличение на цената през 2016 г.

Макар и красива, патината на тротоарите играе срещу нас | Photo by Jean Carlo Emer on Unsplash

Пътувайки колективно щадим здравето на другите, но не и нашето

С риск сметката ми да прозвучи твърде проста: пътуващите с обществения транспорт през зимата прекарват много повече време на открито, на силно замърсения въздух, в сравнение с тези с автомобили. Тоест те жертват здравето на своите дихателни пътища, за да щадят колективното здраве, но не и своето собствено. От личен опит мога да споделя, че простуда най-лесно се хваща, когато чакаш на открита и ветровита спирка повече от 20 минути, а пък грип – в препълнения автобус.

Красотата на зимна София не може да се отрече. Студът обаче често е непоносим | Photo by Stoyan Kolev on Unsplash

Тротоарите не стигат или просто ги няма.

Да си пешеходец в София означава обувките ти да се превърнат в консуматив. Калните алеи, разбитите настилки, стърчащите железа, плюещите плочки и солта – всичко това набързо прави обувките непотребни. В много стиуации пешеходците са принудени да вървят по платното, защото тротоарите са заети от паркирани автомобили или защото цялостно няма налични или годни тротоари. Често в преходните сезони се стига и до най-живописните приключения – да бъдеш „изкъпан“ заради минаващ до теб автомобил.

Плюещите плочки | Снимка: © Надежда Чипева за „Капитал“

Неприятелските светофари и подлези

Бутоните за пешеходци, въведени на много светофари в града, бяха един от многото откровени знаци, че пешеходците не са добре дошли. Това означава, че автомобилите винаги имат сигурен цикъл от зелена светлина, а пешеходците нямат, освен ако не натиснат бутона и не изчакат предимството на всички автомобили. Коронавирусът се оказа временно спасение от тях, тъй като от 13-ти март насам светофарите осигуряват предимство и без натискане на бутона.

Друга неприятна част е преминаването през многото подлези, наследство от социализма. През зимата те често са с мокри и опасно хлъзгави стъпала, а обликът и миризмата им са целогодишно неприятни.

Множество паркирали коли и тесни тротоари с боларди, пречещи повече на хората | Photo by Stoyan Kolev on Unsplash

Определящ е и начинът на живот

Придвижването в столицата зависи и в голяма част от професията. В моя случай, да бъдеш архитект означава и да си мобилен. Ако сутринта имаш среща в община Панчарево, а след няколко часа трябва да си на обект в ж.к. „Люлин“, трудно в рамките на деня ще се придвижиш навреме с обществения транспорт, а такси би струвало около 30 лв. Трябва да имаш възможност да присъстваш на обекта, да издирваш мостри и материали, и да присъстваш на бизнес срещи. Ако работата ти позволява да работиш от вкъщи или да се придвижваш само сутрин и следобед, то тогава би могъл да намериш подходящия начин на пътуване и без автомобил. За щастие, напоследък това става все по-приложимо.

Столицата винаги е оживена | Photo by Hristo Sahatchiev on Unsplash

Целта на споменатите по-горе доводи е да даде още веднъж храна за размисъл – как можем да устроим градовете и в частност нашата столица така, че да можем да оставим автомобилите си за извънградски пътувания? А също и да апелира тези, които имат силата да наложат подобни промени. Питаме се:

Бихме ли могли да ограничим автомобилите в центъра и общественият транспорт да има възможност да се движи по-бързо? Да увеличим тротоарите и да ги направим по-дружелюбни за пешеходци? Да направим още велоалеи и да стимулираме екологичното придвижване почти целогодишно? Да намерим работещи решения за паркирането на автомобилите, така че улиците и тротоарите да са по-свободни?

Смятам, че всичко това са възможни и работещи решения. За съжаление, в осемте ми години живот в София придвижването ми пеша и с обществен транспорт никак не успя да еволюира към по-добро. Осъзнах, че не правя живота си по-здравословен и екологичен, а сякаш точно обратното. Надявам се, че при вас е различно.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Brick Award 2022: Обявиха 50-те номинирани проекта
Тази година са подадени рекорден брой от почти 800 кандидатури

789 проекта от 53 държави участват в конкурса Brick Award 22. С това, десетото му издание …