Ще се превърне ли остров Св. Св. Кирик и Юлита в третия Лувър?

През изминалата седмица делегация представители на френската агенция на музеите и посолството на Абу Даби, заедно с министър Боил Банов, посетиха острова, за да обсъдят бъдещето му развитие. Идеята е да се създаде остров на изкуствата с център, в който да има музей на подводната археология, в който да се съберат всички уникални находки от водите на Черно море, а също и творби на съвременното изкуство във всичките му жанрове и видове. Министърът заяви, че в рамките на шест месеца до година ще има готов проект на база на експертизата на специалисти от страните – партньори.

Посещението на острова. / Снимка: Google Images

Поглед назад във времето

В древността  островът е бил духовно средище на Аполония (днешен Созопол), а учените смятат, че тук е имало 13-метрова статия на бог Аполон, която след превземането на полиса била отнесена в Рим като трофей. Френското участие не е нито случайно, нито за първи път. Първото археологическо проучване на острова е осъществено през 1904 година именно от френски екип, а откритите антични артефакти са дарени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са антични вази от родоско-йонийски тип, венци на тракийски владетели и варовиков бюст на аполонийска жена от периода преди Христа.

Въздушна снимка на острова. /Снимка: Google Images

През 1924 година е построено рибарско селище, но в действителност то е служело за прикритие на обучението на военни кадри, което по силата на Ньойския договор било забранено. Също така островът бива обявен за паметник на културата и част от резерват „Созопол“ през 1965 година. След това островът изпада в немилост. Сменя множество собственици, които не полагат грижи за мястото, а климатичните условия оказват своето влияние и водят до разруха на голяма част от сградния фонд.

Идеята и партньорите

Банов сподели, че целта е да се овладее по успешен начин еклектиката в рамките на разностилната архитектура на Военноморското училище и на старите социалистически казарми. Проектът ще търси съчетание на светове и мечти на различните поколения, което според него ще направи острова уникален обект. Освен това се планира всичко да се възстанови и експонира така, че туристите да имат пряк достъп и ангажираност със заобикалящото ги.

Това е изключително място с невероятна история, която трябва да се разкаже.

Главната фасада на училището – рушаща се и изоставена. / Снимка: Google Images

Според министъра, благодарение на партньорството с Франция и ОАЕ, този обект ще се реализира успешно и ще се нареди достойно до Лувъра в Париж и Лувъра в Абу Даби. А това, от друга страна, би донесло изключителна добавена стойност не само за Созопол и Черноморието, а и на цяла България.

„Този остров е прекрасен, впечатляващ, с изключително красиви и интересни сгради, които трябва да бъдат реставрирани, защото те придават неповторим облик на мястото.“, сподели още посланикът на Република Франция у нас Флоранс Робин.

Възможна ли е консервация изобщо?

Въпреки добрите намерения, много от местните жители на Созопол са скептично настроени и смятат, че е невъзможно руините да бъдат възстановени и превърнати в културен център. Банов обаче отвърна категорично, че нищо няма да бъде събаряно, тъй като конструкцията е стоманенобетонна и изключително здрава.

Разкопките околко училището. / Снимка: Google Images

Мост между запада и изтока

Проектът за превръщането на острова в пространство за представяне на културното наследство, място за творчество и обмен на световно ниво го включва в мрежата, свързваща музея „Лувър“ в Париж и музея „Лувър“ в Абу Даби и цели утвърждаването на страната ни като водещ фактор в междукултурния диалог с различни страни по света.

Oт френския ренесанс и пирамидата на Пей до левитиращия купол на Нувел, какъв ли ще бъде архитектурния облик на „третия Лувър“, предстои да разберем. При толкова високо вдигната летва за подобен проект се очакват задълбочени анализи, оптимизация на музейните пространства, внимателно обмисляне на начина за изложба на експозиция, , но най-вече – прецизност към детайла. Ще станем ли най-накрая притежатели на музей, достоен за гордост и световно признание?