Наскоро стана ясно, че недостроеният Дом на българите в чужбина „Родна Стряха“ ще бъде разрушен. Предложението на Столичната община е на мястото да бъдат построени училище и детска градина. Това се случва, след като миналата година тя придоби терена и сградата в кв. „Манастирски ливади – Запад“ в столицата, които бяха собственост на фондация „13 века България”. Въпреки че е изоставен строеж, потънал в избуяла растителност, сградата крие дълбок архитектурен замисъл и забележителна конструкция. Защо обаче не можахме да я спасим и трансформираме?
Едно от многото парчета на пачуърка „Манастирски ливади“
Незавършеният строеж е сякаш последното нещо, което човек иска да види в известния с презастрояването си столичен квартал. Всъщност, когато е започнат на 5-ти август 1983 г., той се е намирал извън града, с гледка към Витоша. В социалистическа България на емигрантите не е било разрешено да отсядат в частни домове, а и вероятно виждани от властта като опасни „елементи“, целта е било да се държат далеч от центъра на София.
Различни източници приписват проекта на арх. Богдан Томалевски или на арх. Георги Хаджииванов, заедно с Илия Дамянов и Сабина Керемидчиева. Сградата носи характерните елементи за архитектурата на късния соц у нас – големите еркерни наддавания правят аналог с големите стрехи и еркери на възрожденската архитектура. Подобни примери се наблюдават и в обекти като Дом 1 на Резиденция „Бояна“ (днес Национален исторически музей). Външните, както и вътрешните пространства са развити с размах – на различни нива, с отворени галерийни пространства. Пететажната сграда е трябвало да бъде със смесена функция – с конферентни зали, ресторант, хотелски стаи, кинозала, басейн, паркинг и обслужващи помещения.
Впечатляваща архитектура на цената на…
За да се постигне мощният архитектурен образ, сградата се изпълнява на принципа на окачените етажи. Основната носеща конструкция са четирите й ядра, които поемат товара от касетираните плочи. На места конзолите достигат до 10 метра, което налага свързването им с монтажни колони, които да осигурят съвместната им работа. При спирането на строежа през 1992 г. последната плоча, главните греди и фасадните колони не са изградени. Спънки в завършването на сградата се явяват не само смяната на режима, а и възникнали конструктивни казуси именно заради големите конзоли, които допълнително увеличават бюджета.
През 1995 г. изпълнителят към Комитета за култура „Културстрой“ е обявен в ликвидация. През 2008 г. правителството предоставя имота безвъзмездно на фонд „13 века България“ , който от своя страна го връща на общината през 2019 г. По-късно същата година тя решава, че недовършената сграда трябва да бъде съборена.
Разрушихме дом „Родна Стряха“ в годината, в която десетки хиляди се прибраха в България
По всичко личи, че сградата е проектирана с цел да бъде впечатляваща със своята архитектурна концепция, технологичност и многофункционалност. Тъжно е, че даренията на толкова българи от чужбина „потъват“ в незавършения строеж. От друга страна, идеята за разрушаване на сградата е и съвсем естествена – тя е с незавършена конструкция вече над 25 години, а функцията й е излишна, при положение, че сега всеки може да отсяда, където пожелае. Интригуващо е, че строежът е бил обект на различни концепции, както и на дипломен проект, което означава, че в него може да се припознае архитектурна ценност от близкото минало, колкото и абсурдно това да изглежда за неинформираното око.
Събарянето вероятно е случайно съвпадение между тромавите административни процедури и мощната вълна от коронавирус, която заля света и накара по неофициални данни десетки хиляди българи да се завърнат от чужбина. Какъв знак обаче им даваме, когато на мястото на техния символичен дом строим училище и детска градина за нуждите само на столичани?
Не спасихме дом „Родна стряха“, защото превръщането му в обитаема сграда би било ненужно сложно и скъпо. Въпросът е защо в предвидения комплекс от училище и детска градина Общината ще изгради само мултифункционална зала, наименувана „Дом на българите, живеещи в чужбина „Родна стряха“? За какво и от кого ще се ползва тя? Защо освен сгради, удоволетворяващи столичните нужди, не се появи обект с по-голямо обществено значение? И не на последно място – за да заместим мащабния обект е редно да се организира не поредният инженеринг, а читав архитектурен конкурс.
