Наскоро стана ясно, че недостроеният Дом на българите в чужбина „Родна Стряха“ ще бъде разрушен. Предложението на Столичната община е на мястото да бъдат построени училище и детска градина. Това се случва, след като миналата година тя придоби терена и сградата в кв. „Манастирски ливади – Запад“ в столицата, които бяха собственост на фондация „13 века България”. Въпреки че е изоставен строеж, потънал в избуяла растителност, сградата крие дълбок архитектурен замисъл и забележителна конструкция. Защо обаче не можахме да я спасим и трансформираме?

Едно от многото парчета на пачуърка „Манастирски ливади“

Незавършеният строеж е сякаш последното нещо, което човек иска да види в известния с презастрояването си столичен квартал. Всъщност, когато е започнат на 5-ти август 1983 г., той се е намирал извън града, с гледка към Витоша. В социалистическа България на емигрантите не е било разрешено да отсядат в частни домове, а и вероятно виждани от властта като опасни „елементи“, целта е било да се държат далеч от центъра на София.

Незавършеният строеж

Различни източници приписват проекта на арх. Богдан Томалевски или на арх. Георги Хаджииванов, заедно с Илия Дамянов и Сабина Керемидчиева. Сградата носи характерните елементи за архитектурата на късния соц у нас – големите еркерни наддавания правят аналог с големите стрехи и еркери на възрожденската архитектура. Подобни примери се наблюдават и в обекти като Дом 1 на Резиденция „Бояна“ (днес Национален исторически музей). Външните, както и вътрешните пространства са развити с размах – на различни нива, с отворени галерийни пространства. Пететажната сграда е трябвало да бъде със смесена функция – с конферентни зали, ресторант, хотелски стаи, кинозала, басейн, паркинг и обслужващи помещения.

В оранжево – местоположението на обекта на сателитна снимка от 1989 г.

Впечатляваща архитектура на цената на…

За да се постигне мощният архитектурен образ, сградата се изпълнява на принципа на окачените етажи. Основната носеща конструкция са четирите й ядра, които поемат товара от касетираните плочи. На места конзолите достигат до 10 метра, което налага свързването им с монтажни колони, които да осигурят съвместната им работа. При спирането на строежа през 1992 г. последната плоча, главните греди и фасадните колони не са изградени. Спънки в завършването на сградата се явяват не само смяната на режима, а и възникнали конструктивни казуси именно заради големите конзоли, които допълнително увеличават бюджета.

„Със заслужилия архитект Георги Хаджииванов, главен проектант на дом „Родна стряха“, пред макета на бъдещата сграда“

През 1995 г. изпълнителят към Комитета за култура „Културстрой“ е обявен в ликвидация. През 2008 г. правителството предоставя имота безвъзмездно на фонд „13 века България“ , който от своя страна го връща на общината през 2019 г. По-късно същата година тя решава, че недовършената сграда трябва да бъде съборена.

Разрушихме дом „Родна Стряха“ в годината, в която десетки хиляди се прибраха в България

По всичко личи, че сградата е проектирана с цел да бъде впечатляваща със своята архитектурна концепция, технологичност и многофункционалност. Тъжно е, че даренията на толкова българи от чужбина „потъват“ в незавършения строеж. От друга страна, идеята за разрушаване на сградата е и съвсем естествена – тя е с незавършена конструкция вече над 25 години, а функцията й е излишна, при положение, че сега всеки може да отсяда, където пожелае. Интригуващо е, че строежът е бил обект на различни концепции, както и на дипломен проект, което означава, че в него може да се припознае архитектурна ценност от близкото минало, колкото и абсурдно това да изглежда за неинформираното око.

Дипломен проект на арх. Бранимир Брозиг
Дипломен проект на арх. Бранимир Брозиг

Събарянето вероятно е случайно съвпадение между тромавите административни процедури и мощната вълна от коронавирус, която заля света и накара по неофициални данни десетки хиляди българи да се завърнат от чужбина. Какъв знак обаче им даваме, когато на мястото на техния символичен дом строим училище и детска градина за нуждите само на столичани?

Не спасихме дом „Родна стряха“, защото превръщането му в обитаема сграда би било ненужно сложно и скъпо. Въпросът е защо в предвидения комплекс от училище и детска градина Общината ще изгради само мултифункционална зала, наименувана „Дом на българите, живеещи в чужбина „Родна стряха“? За какво и от кого ще се ползва тя? Защо освен сгради, удоволетворяващи столичните нужди, не се появи обект с по-голямо обществено значение? И не на последно място – за да заместим мащабния обект е редно да се организира не поредният инженеринг, а читав архитектурен конкурс.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Първият 3D принтиран стоманен мост бе открит в Амстердам
Мостът от неръждаема стомана е готов шест години след старта на проекта

В Амстердам бе открит 12-метров 3D принтиран мост от неръждаема стомана, съобщава dezeen. …