Бившият тютюнев склад на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Авксентий Велешки“ в Пловдив трябваше да бъде съборен този уикенд. Разрушаването беше спряно от министъра на културата с обосновката, че складът е част от ансамблова недвижима културна ценност. Това се случи, след като главната дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата се самосезира по повод изявления на местната власт и публикации в медиите, които посочват, че сградата ще бъде съборена изцяло.

Складът на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Авксентий Велешки“ е в окаяно състояние. | Снимка: Google

Защо отново разрушаваме архитектурно наследство в отпускарския сезон?

Тенденцията подобни сгради да се разрушават във време, в което гражданите активно почиват, се забелязва от 2016 г. насам. Миналата година, отново в разгара на лятото, отново в края на юли, бившите царски конюшни бяха обхванати от пожар. Преди три години пък тютюневият склад на „Одрин“ № 8 в Пловдив беше частично разрушен навръх националния празник. Публиката остава с впечатлението, че изборът на подобно време за подобни действия е съвсем целенасочено, а и сякаш е права.

Защо да опазим Тютюневия град?

През декември миналата година е била създадена комисия по чл. 73 по ЗКН, свикана със заповед на кмета на община Пловдив, която е издала предписание за запазване на част от фасадата на сградата с архитектурните елементи и инструкции за демонтаж и укрепване.

Това е необходимо и законово оправдано, тъй като сградата се намира в зона Ткин 2.1.1. според схемата на културно-историческото наследство на Общия устройствен план на град Пловдив. Тя е със статут на „територия на охранителни зони на групови паметници и територии със съхранен градоустройствен и археологически потенциал.“ Освен това обектът се намира в границите на защитената територия – групов паметник на културата – „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“.

Схема „Културно-историческо наследство“ на Общия устройствен план на Пловдив. | Източник: КИТА, УАСГ

Що за идентичност?

Да, били сме там, да, питали сме обитателите и минувачите и често сме срещали мнението, че е странно неугледни и саморушащи се сгради да бъдат определяни за недвижима културна ценност. Разрухата е често срещан похват за оправдаване на премахването на исторически сгради. Нека погледнем назад и си спомним за къщата на Яблански преди 12 години и за това колко неугледна бе тя в центъра на столицата. Дали днес, години след нейната реставрация, ще си помислим, че тя не заслужава да бъде зачитана като архитектурно наследство?

Не бива да забравяме, че Тютюневият град е голяма част от историята на Пловдив след Освобождението. На пръв поглед функцията „склад за тютюн“ не изглежда особено интригуваща, но ако се вгледаме по-внимателно, тези сгради са свидетелство за икономическия подем на Града на тепетата през първата половина на миналия век. Вложеният в тях проектантски и технологичен труд е забележителен за времето си. Друго свидетелство за силата на тютюна като стока през това време имаме и от едноименния роман на Димитър Димов, с който всички у нас са запознати.

Архивна снимка на складовете на Кудоглу, които изгоряха пре 2016-та. | Източник: КИТА, УАСГ

Инвестицията в реставрацията на тези сгради може да бъде рентабилна. Те могат да предоставят големи свободни площи, в които да бъде развивана почти всякакъв вид дейност. За да се случи това обаче е важно да бъде развита цялостна стратегия за опазването и използването им, в разработката на която участват както специалисти и инвеститори, така и граждани. Такива вече са предложени няколко пъти – чрез проведен през 2016 г. конкурс, така и чрез множество студентски проекти. От известно време в Националния институт за недвижимо културно наследство се разработва такава стратегия, но не разполагаме с информация кога тя ще бъде завършена и представена.

Дотогава ще трябва да почакаме и да намерим начин общественото съзнание да приеме Тютюневия град като ценност – и гражданите, и инвеститорите, дори и самите институции. Само тогава можем да спрем да рушим и да започнем да изграждаме.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Проблеми и решения на енергийно-ефективните строителни системи
Как да се предпазим от деформираната топлоизолация?

Климатичните промени в последните години налагат все по-голяма нужда от съхранение на енер…