С Индустриалната революция в Европа масово започват да се появяват многоетажните жилищни сгради, които оформят „вертикалното“ обитаване по начина, който познаваме днес. Миграцията към градовете и технологичното развитие създават предпоставки апартаментните сгради да преминат през множество трансформации. У нас те навлизат едва в края на XIX в., след Освобождението. Как се е развил планът на жилището от XVIII в. до днес и какво представлява той у нас днес?
Градските дворци и работническите квартали на Лондон
С развитието на индустрията заможните представители на буржоазията строят многоетажни къщи с богато украсени салони и представителни помещения. От друга страна, работническата класа обитава малки жилищни сгради – близнаци, или редови къщи с непрекъсната дължина от стотици метри, понякога дори просто бараки. Често едно семейство е обитавало само едно помещение, а условията за живот не са били от високо качество. Днес са останали много подобни представители предимно от Викторианската епоха.
В края на XIX в. в Англия обаче започва да се появява една далеч по-здравословна алтернатива – градът-градина. Първоначалната идея за този тип жилищни комплекси е била да осигурят дом за хора от всички класи, тъй като са били разглеждани като един вид идеални общества. Те представляват сравнително малки еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, разположени в зеленина. Подобни примери можем да открием и у нас. Сходен е ж.к. „Илинден“ – първият модерен жилищен комплекс в София.
Илинден – първият модерен жилищен комплекс в България
Парижките салони и мансарди
Безспорно най-голямо влияние в оформянето на добре познатия ни романтичен облик на Париж има Жорж-Йожен Осман, който трансформира града в периода 1853 – 1870 г. Разчиствайки го от овехтялата средновековна застройка и изграждайки големи, широки булеварди, той успява да изпълни стратегическите желания на Наполеон III. В Париж не само е значително по-трудно да се оформят барикади, но се създават и още по-големи и въздействащи публични пространства.
Това има своето отражение и върху жилищните сгради. Оформени в правоъгълни и триъгълни квартали с еднаква височина на корниза, зданията започват да придобиват и сравнително сходни разпределения. Занаятчийските функции биват изместени от тях и те наистина се превръщат многопластови жилища, като дават дом на хората от различни социални прослойки.
Най-богатите семейства обитавали втория етаж, който се състоял от големи и високи салони. Живущите на третия и четвъртия са били най-често представители на дребната буржоазия. Петият етаж са обитавали представителите на работническата класа, а мансардите са служели за жилища на прислугата. Те са имали връзка с кухните посредством „черно“ стълбище, а живущите в тях са споделяли общи санитарни помещения.
Ранният модернизъм и преходът към съвременното жилище
Един от първите опити за промяна на многофамилното обитаване от междувоенния период откриваме в сградата „Наркомфин“ в Москва, проектирана от арх. Моисей Яковлевич Гинзбург. В нея откриваме принципите, които споделя и други известен модернист – Льо Корбюзие. Те включват оформяне на прозорците в дълги, хоризонтални ивици, повдигане на жилищните етажи от терена, премахването на носещата функция на стените и изявяването на конструкцията.
В “Наркомфин“ биват комбинирани няколко типове жилища, осигуряващи различна степен на интимност и начини на обитаване. В по-ниските етажи са разположени апартаментите за семейства, а в по-горните – едностайни апартаменти. Някои от основните помещения за последните остават общи – кухня, спортна зала, трапезария и прочие, с което се цели да се постигне по-висша форма на споделено обитаване. Именно това обаче е и извор на критика за функционалността на сградата, тъй като се доказва като не най-удобната такава.
Русия реставрира един от най-ценните примери на конструктивизма
Апартаментните сгради в България в миналото и днес
Натрупаният западноевропейски опит бързо се пренася и у нас в следосвобожденския период. В края на XIX в. и началото на XX в. в София се появяват и първите апартаментни жилищни сгради – първоначално богато орнаментирани представители на стила сецесион, а в междувоенния период – предимно представители на ранния модернизъм. Тогава става и най-популярно жилището с тъмен вестибюл, който се осветява през многокрила остъклена врата към дневната.

Първата апартаментна сграда в България претърпя некачествена реставрация през 2018 г., което наруши автентичния й облик
След Втората световна война, особено в Сталинисткия период, вестибюлът се трансформира по-скоро в уширен коридор, а помещенията придобиват по-малки размери, макар и с височини от порядъка на 3 метра. Голяма разлика в мащабите се открива между жилищата, строени за номенклатурата, интелигенцията и военните, и тези за работниците.
След 1956 г. започва развитието на жилищата с коридорна схема, в която помещенията са по-малко на брой, но значително по-големи и по-добре осветени. Започват да се срещат най-често височини от порядъка на 2,60 – 2,70 м. Тези жилища намират своя най-добър образ в монолитните сгради и своето по-лошо проявление в жилищните комплекси, построени по индустриален способ. Първите все още държат по-високи цени и се смятат за по-надежни, докато вторите често биват критикувани за своите малко на брой помещения и маломерни кухни.
Днес у нас все още има двоен стандарт
Откриваме огромна разлика между жилищата от високия сегмент и всички останали. Това не е неочаквано, но проблемът е, че всъщност първите отговарят по-скоро на добре приетите практики, а вторите граничат с архитектурно престъпление. С други думи – нивото е ниско. Твърде често в обявите за новопостроени жилища откриваме двустайни апартаменти с размер на помещение, обединяващо дневна, кухня и трапезария, от порядъка на 20-22 кв. м. (за сравнение – само дневните в панелните жилищни сгради са от порядъка на 20 кв. м.)

Изключително компромисно разпределение на жилище с преходна дневна, с колона по средата и с врата на банята, отваряща се към дневната.
Броят на необитаваните жилища у нас расте, но също и цените
Популярни са също и имотите с повече на брой, но малки по размер помещения. Това вероятно се дължи не само на цените на имотите в столицата, но и на натоварената от битовизми народопсихология „Това как ще го отопляваме и чистим?“. Със сигурност своя негативен принос имат и несъвестната архитектурна и строителна практика, както и непълните и остарели жилищни норми.
Докато в другите по-големи и малки западноевропейски градове се работи в посока на по-голяма достъпност, по-висока мобилност, частни светлинни дворове и внедряването на функцията хоум офис в жилището, се питаме дали в това отношение у нас няма връщане назад? Не отговаря ли новото нормално по-скоро на скромните жилища отпреди и не допринася ли лошата архитектурно-строителна практика за запълването на пазара с некачествени имоти, с по-лоши условия на обитаване? Дали внедряването на осъвременени изисквания и нормативи няма да спомогне за разрешаването на жилищната криза, в която се намираме?