Image courtesy of Asmund Havsteen-Mikkelsen

Преди два дни световните архитектурни медии отразиха новооткрита инсталация в датски фиорд, част от фестивала  Floating Art 2018 festival. Макар и изкуството на артиста Асмунд Хавстийн-Микелсен да изглежда отдалечено от България и нашите местни проблеми, то има много общо с архитектурата (и не само) в целия свят. Flooding Modernity („Наводняване на модерността“) потопи емблематичната вила Савоа на архитекта модернист Льо Корбюзие (1887-1965).

Хавстийн-Микелсен сам заявява, че 5-тонното, 6-метрово копие на ъгъл от модернистичния шедьовър е израз на  „наводненото“ ни усещане за модерност. Той вижда сградата като символ на модернизма и просвещението, а нашето съвременно разбиране за демокрация като изкривено от дигиталните технологии, които се използват за манипулация на общественото мнение, особено след скандала с Фейсбук, последните американски президентски избори и брексит.

Image courtesy of Asmund Havsteen-Mikkelsen

„Архитектура или революция“ е реплика на самия Льо Корбюзие в неговия сборник от есета „Към архитектурата“ (Le Corbusier, Towards a New Architecture, Frederick Etchells (trans.), London: Butterworth Architecture, 1989, p. 269). Текстовете на архитекта са гръмки, изпълнени с повелително наклонение и често могат да бъдат тълкувани по много начини. Тези негови думи навеждат на мисълта, че или една световна революция може да бъде избегната чрез правилната архитектура, или че промяната в самата архитектура е сама по себе си още по-драматична. Творейки активно между двете световни войни, той може би вижда как социалното неравенство и реваншизма тласкат човечеството към самоунищожение. Като повечето свои подобно мислещи съвременници (Мийс ван дер Рое, Валтер Гропиус) той разбира архитектурата като социална дисциплина, чиято основна цел е да подобри живота на хората.

Оригиналната вила Савоа в Поаси, Франция. | Image: modlar.com

Често той и работите му стават обект на възхвала или отрицателна критика, а вила Савоа е една от най-популярните му работи. Тя въплъщава неговия манифест за петте принципа на модерната архитектура – колони, отделящи етажа от терена; свободно решение на плана; освобождаване на фасадата от носещи функции; хоризонтални прозорци и покривни градини. Известен е и неговият градоустройствен проект за Париж, в който той предвижда унищожаване на голяма част от историческия център, на чието място да бъдат построени високи жилищни сгради за 600 000 души. Бидейки визионер на модернизма, той определено е заслужил това работата му да бъде разглеждана критично. В случая с потопеното му творение обаче не става въпрос за отричане на неговото творчество, а точно обратното – артистът задава един сериозен въпрос.

Удавихме ли визионерството и надеждите за един по-добър свят?

Днес цинизмът е водеща сила. Нищо не е по-ценно от материалното благоденствие, нищо не е сериозно, всичко е повод за смешка (насмешка). Струва ми се, че често виждаме промяната като нещо вече случило се и стремежът към нещо по-добро като невъзможен. Въпреки че немалка част от съвременните имена в архитектурата са концептуалисти (тоест зад всяко тяхно решение стои добре обоснована, често социална идея), сякаш не се осмеляваме да бъдем по-големи визионери от Льо Корбюзие. Дали неговият глас и тези на неговите съвременници се оказаха твърде силни и заповедни и оставиха съзнанието ни да закърнее? Дали пък просто не изпълнихме докрай техните идеали? В някои отношения се върнахме дори по-назад. В световен мащаб концепцията за опазване на архитектурното наследство вече започна да се преекспонира и в някои държави, като например Великобритания, копирането на исторически стилове отново се превърна в твърде често срещано решение. Също там наскоро бе разрушен един емблематичен жилищен комплекс от модернизма – Робин Хууд Гардънс, вдъхновен от, но и отричащ още един известен проект на Льо Корбюзие – жилищната единица в Марсилия.

Изображение на вандализираната вила Савоа по идея на артиста Хавиер Делори. | Image: © Xavier Delory

Питам се дали постмодерният плурализъм не се превръща във фалшиво търсене на национална идентичност? Дали се страхуваме да опитаме да подобрим световния ред, оставен от миналия век? Изхвърлихме ли идеите за универсална архитектура, универсални ценности и универсален мир в някой датски фиорд?

Още за творчеството на Льо Корбюзие можете да прочетете тук.

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА НАЙ-МЛАДИТЕ
Станислав Георгиев разказва за проектите си за София и гражданската инициатива

Преди около два месеца видях Станислав Георгиев в телевизионен репортаж, където той разказ…