Skip to main content
search

В България проблемът с обезлюдените училища е добре познат – те остават неусвоен ресурс след като спрат да изпълняват основната си функция. Проблемът не засяга само училищата в селата, но и тези в по-малките градовете. Това е и темата на българския павилион за Биеналето тази година. Той се опитва да отвори проблема към световната аудитория, но и да накара обществото у нас да се замисли по-ефективно за наличието и възможните пътища за решението на този проблем. Именно като едно от многото решения можем да разгледаме сградата на изложбения център “Вихрони” в с. Долно Камарци.

Галерията е пример за това как можем да дадем нова функция на изоставените сгради – функция, която е актуална и нужна сега. 

Повече за изоставените сгради може да прочетете тук

Галерия “Вихрони” в село Долно Камарци се помещава в построеното през 1928 г. училище. Инициативата за цялостната реконструкция е на художника проф. Вихрони Попнеделев, чието име носи и самата галерия, а проектното предложение е от дъщеря му – арх. Ева Попнеделева. Целта на новото пространство е да създаде възможност за обществена изява в сферата на изкуството и да предложи място, на което всеки може да се сблъска с различните разновидности на изкуството.

Оригиналната дървена входна врата на старото училище е запазена, като главният вход към галерията е изместен отдясно. Той е подчертан от естественото продължение на скатния покрив, като дървените греди остават открити. Осветлението е умело интегрирано в облицовка от възстановена дървесина, ръчно оформена и гравирана от местен художник, която допълнително подчертава входното пространство.

Дългата фасада е запазена, без намеси, които да променят оригиналния и облик. Макар на пръв поглед минималистична, тя получава функцията не само на фасада, но и на изложбено пространство. Осветлението е разположено така, че вечерта освен да създава илюзията за асиметрично фасадно решение, то е разчупено така, че да освети избраните творби, изложени на нея.

Стоманобетонната конструкция е традиционна, на два етажа. Въпреки лошото състояние на конструктивните елементи на сградата, те са укрепени и запазени; вътрешните пространства са преустроени (всички преградни стени на приземния етаж са разрушени, за да се опрости пространството и да се осигури по-просторна експозиционна площ на галерията), а цялостната реновация е направена с уважение и разбиране към съществуващата материя.

В проекта е включено ново разширение на последния етаж, което служи за арт депо и помещава неизложената колекцията от произведения. За да се постигне отворено пространство без колони са използвани иновативни инженерни и конструктивни техники. Решението е да се използва еднопрофилна дървена рамка, като колоните и гредите са от глулам и епоксидна дървесина. С цел да се увеличи пространственото усещане на приземния етаж и да се осигури по-голяма гъвкавост за излагането на произведенията, плочата между първия и втория етаж е частично разрушена.

В интериорните пространства доминират три основни материала – дърво, бял латекс и откритите стоманобетонни греди, което спомага за ясното разграничаване между новите намеси и съществуващата материя.

Повече от 70 % от материалите, намерени на локацията, са преизползвани под формата на различен вид изкуство.

Някои от материалите, като теракота за пода, са интегрирани в интериорния дизайн.

Белият цвят на стените на основната зала на галерията придава усещане за светлина и пространство. Високите тавани и многото прозорци придават на залата по-голяма мащабност. Вътрешното пространство е организирано в няколко помещения, свързани чрез малки отвори в стените, което дава усещане за свободно движение не само на потока от посетители, но и на светлината и въздуха.

Вторият етаж, както по-рано споменахме, е преустроен като полу-етаж. Той също служи за изложбено пространство. Подпокривното пространство е изцяло от дървена облицовка и контрастира на бялото платно от бял латекс, което преобладава на долния основен изложбен етаж и позволява на изложените артикули да се откроят.

Първата изложба е на самият инициатор на реновацията – проф. Вихрони Попнеделев. Изложбата беше открита на 30 април и все още може да видите творбите на проф. Попнеделев от различните му творчески периоди.

Галерия Вихрони в село Долно Камарци може да послужи като пример за това как може да използваме нашите ресурси по-ефективно и креативно, за да подпомогнем развитието на общността и културата. Примери като този ни показват, че обезлюдените сгради могат да бъдат използвани като място за създаване на нови възможности и перспективи за общностите в нашата страна.

Такъв подход служи като основа за допълнителни инициативи и проекти, които да създадат множество нови пространства за култура и образование. Споделянето на знания и културни изрази може да подпомогне развитието на ученическите умения и да заздрави общностните връзки, особено в регионите на страната, където броят на обезлюдените училища е по-голям.

Важно е да имаме предвид, че обезлюдените училища не са само място за забрава, а са възможност за ново начало.

В крайна сметка, решението за бъдещето на обезлюдените сгради е в наши ръце. Трябва да започнем да гледаме на тези сгради като на възможности, а не на проблеми. Трябва да ги използваме като място за създаване на нови идеи, културни изрази и общностни инициативи, които да ни помогнат да постигнем напредък и развитие в нашата страна.

Фотографии: Асен Емилов

Назмие Мустафа

Архитект, който вярва, че архитектурата е форма на комуникация през времето и всеки от нас носи отговорност да продължи разговора - да запази и предаде знанията напред.

2 коментара

Остави коментар

Close Menu