Рибарската махала в Тутракан | Снимка: pateshestvia.net

Свикнали сме да обръщаме внимание предимно на архитектурата в по-големите градове и да се впечатляваме от мащаба, монументалността и изкусния детайл на сградите и ансамблите в тях. Не бива да забравяме обаче, че архитектурата се крие в устройството на всяко едно населено място, без значение от големината му, и дори във всяка къща. Днес ще ви запознаем с Тутракан и неговите околности – град с хилядолетно минало и не по-малко интригуваща архитектурна история.

Следата на Трансмариска

Северната порта на Трансмариска | Снимка: Пи Ес Пи

Латинското име на града в буквален превод означава „Селище зад блатата“. Римското селище е било част от Дунавския лимес – система от населени места, укрепления и пътища, разположени по границата на Римската империя, в случая – река Дунав. Градът е бил разположен на пътя, който носи името на долното течение на реката – Виа Иструм.

Избран заради стратегическото си местоположение, теренът се оказва предизвикателство дори за римските строителни практики.

Строителството на блатиста почва и сложният профил на терена оставят белег в морфологията на римския град. Той не придобива формата на правоъгълно военно селище, а получава една по-свободна планировка и крепостни стени, които се спускат по стръмните скатове към реката. Субструктурата им достига до 6 – 8 метра в дълбочина. Именно това ни подсказва и за важността на мястото за древните римляни, иначе просто щяха да изберат по-благоприятна за застрояване територия. Днес можем да видим малко следи от крепостта в градската тъкан. Едната от тях е северната порта, инкорпорирана в крайречния парк, а другата е северната, с адрес ул. „Крепостта“. Вътрешността на римския град и до днес остава бяло петно.

План на Трансмариска | Изображение: Български крепости

Архитектурен резерват „Рибарска махала“

Макар и да не са останали следи от средновековния пласт на града, наследството на Възраждането може да впечатли любителите на архитектурните разходки. В този период в Тутракан са се развивали предимно рибарството, лодкостроенето и лозарството. Именно първите две препитания довеждат до естественото образуване на квартала на заетите в тези дейности.

Рибарската махала е комплекс от 48 сгради недвижими културни ценности с характерна архитектура.

Къщите в нея могат да се разделят на два типа. Едните са с каменни основи и маза, която е дълбока 1,5 – 2 метра. Те имат само по 2 или 3 стаи. Вторите се характеризират с хоризонтално редени греди. Характерна е и липсата на двор, тъй като рибарите не се занимавали със земеделие. Ако трябва да бъдем откровени, разходка по ул. „Рибарска“ може и да ни натъжи. Някои от къщите са разкривили фасадите си заплашително, а други са се предали на разрухата. Все пак има и такива от тях, които са реставрирани.

Една от празните къщи в махалата. | Снимка: Виртуален музей Тутракан

Богатите традиции в този отрасъл могат да бъдат и по-подробно проучени в  етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, а историята на Трансмариска – в историческия музей, чиято сграда само по себе си заслужава влияние. Със своите изявени мансарди и класически детайли, тя ни напомня на една по-скромна версия на къщата на Яблански в София.

Невидимото наследство

Из общините Тутракан и съседната Главиница има още следи от крайдунавския римски лимес. За да ги открием обаче, трябва да бъдем готови не само за разходка, а за това да се превърнем в истински изследователи. На изток от града са се намирали укрепленията Нигринианис и Кандидиана, за чието местонахождение можем да съдим единствено от находки на монети и съдове в частни ниви. На запад пък е била разположена крепостта Медиолана. Макар и невидими, техните следи могат да бъдат открити с проучвания на карти и сателитни снимки. Ако претърпим неуспех с търсенето, то винаги можем да се насладим на природата и спокойствието на реката на някоя от беседките, разположени покрай нея.

Историческият музей | Снимка: danubeoldrichhistory.ro

Архитектурата е само част от целия дух на мястото. Културното наследство може да се почувства не само чрез нея. Тя може и да не ни се стори толкова впечатляваща в скромния дунавски град, но целия му характер можем да открием само когато изцяло се потопим в местните традиции. Не бива да забравяме, че рибарството подсказва отлична рибна кухня, а лозарството – за добре научени практики във винопроизводството. Ежегодно в града се провеждат и фестивали, най-големият от тях е Огненият Дунав, който тази година се състоя в края на юли, а в неговите околности се провеждат офроуд събития, гребни и пешеходни походи. Там също можем да открием и природни забележителности като местността Калимок – Бръшлен и Царството на водните лилии.

Една от гледките към реката в близост до предполагаемото местоположение на Нигринианис | Снимка: Георги Мърхов

Всичко това е само малка част от видимото и невидимото културно и природно наследство, което чака да бъде преоткрито в Тутракан и околностите му. Късметът да го направи имаше и авторът на този текст с цел практическо обучение по опазване на архитектурното наследство. Именно когато излезе от рамката на класическия турист – консуматор, който отброява поредната забележителност, човек разбира, че културното наследство се крие в съвкупността от всички аспекти на човешката дейност, а архитектурата е само тяхното пространствено проявление.

За една архитектурна разходка из Дряновския кРай можете да прочетете тук.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…