Срещам се с Ники Карагьозов от Дестинация Дряново в отпускарска, но все така забързана София. Той е бакалавър по Културен туризъм от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ с дипломна работа на тема „Културно-историческо наследство на община Дряново“. Общото между stroiinfo.com и неговата инициатива е явно за мен още на пръв поглед – и в двете онлайн платформи се стремим да представим на по-широка аудитория интересна информация за това, в което сме компетентни и ни вълнува. Допирните точки между туризма и архитектурата са много – затова искрено се радвам с тази публикация да стартираме поредицата Архитектурни разходки.

Дестинация Дряново | Снимка: Ники Карагьозов

Лятото е в разгара си, а температурите сякаш за първи път от доста време се канят да останат в нормалните за сезона рамки. Дали на морето или в планината – България предлага изобилие от варианти къде да прекараме почивката си. Днес ще ви разкажем за една недотам позната локация, която местните обгрижват с гордост и активно са се заели да популяризират.

Дестинация Дряново е фейсбук страница и туристически уебсайт, но най-вече кауза на няколко млади дряновци, които искат да популяризират родното си място. Градът се намира в подножието на Стара планина и може да се похвали с централно местоложение между Велико Търново, Габрово, Трявна и Севлиево. Има исторически данни, че в пещерата „Бачо Киро“ в района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров.

Градоустройството на Възраждането

В края на ХVІІІ-ти век по българските земи се заражда борба за възстановяване на националната просвета. Започва периодът на Възраждането, в който се събужда, развива и оформя не само българско самосъзнание, принадлежност и културен подем; по това време архитектурата и градоустройството правят важни първи стъпки. Занаятчийството преминава в ръцете на българските майстори. В българските възрожденски селища се започва активно строителство на улици, часовникови кули (тази в Дряново е построена през 1778 г. заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час), църкви, училища, чешми, мостове, манастири и др. Те не са организирани спрямо предварителни проекти. Именно органичното, съобразено с природна среда планиране създава неповторими ансамбли, запазените от които са изключителна ценност в наши дни.

Умението да проектираш съобразно ландшафта, дело на самоуки архитекти, формира динамичния силует на живописни ансамбли.

Дефицитно в наши дни, зачитането на контекста в градовете ни се среща твърде рядко. Планирането според естествените дадености и запазването на природната среда често пъти биват „пометени“ от тежки, масивни здания, които не зачитат градската морфология. Именно затова искаме да обърнем поглед към градовете, които са съхранили своя дух и са интегрирали ценностите от миналото в живота си през XXІ-ви век.

Живописната градска тъкан на Дряново | Снимка: Петър Петров

Двойните къщи

Строителите на Възраждането създават разнообразни по функция сгради и съоръжения, но жилищните сгради определено са най-богатият дял от творчеството им. Следващи даденостите на терена, те са изграждани с местни строителни техники и ресурси. Това е предпоставка за получаването на регионални особености, формиращи палитрата на възрожденските сгради. В добавка, населението на отделните области е дало израз на своя бит, култура и естетически схващания в строителството на домовете си. Всичко това формира множество различни обемно-пространствени прочити.

Възрожденските къщи на Дряново принадлежат към категорията на севернобългарските къщи. Често пъти при тях територията, която заемат, се разделя на две нееднакво големи части в зависимост от вложената концепция в плановото решение на жилището.

Един от съхранените примери за двойни къщи е Лафчиевата. Тя е една от най-интересните на чаршийската улица и датира от 40-те години на ХІХ в. По това време се наблюдават значителни изменения в плановата композиция на жилищния етаж, породени от поскъпването на терените и стесняването на парцелите.

Лафчиевата къща | Снимка: Ники Карагьозов

Тя е сред малкото запазени триетажни къщи. Състои се от приземие и два етажа; стените на приземието и външните стени на първия етаж са каменни. Лицевата страна на този етаж и целият втори етаж са дървени, изградени с характерната за това време талпена конструкция. Любопитен факт е, че за построяването й не са използвани нито един гвоздей или желязна скоба. Покривното покритие е от каменни плочи (тикли).

Лафчиевата къща | Снимка: Ники Карагьозов

Къщата се състои от две почти еднакви по размери и разпределение половини.

Едната е била на знатното семейство Лафчиеви, а другата – на семейство Переви. Във всяка половина на приземието има дюкян и складово помещение. В първия етаж се влиза от нивото на по-високо разположения по наклонения терен заден двор. В този етаж има две напълно еднакви, но несиметрично разположени жилища, всяко от които се състои от закрит чардак, помещение с огнище, малка одая, достъпна направо от чардака, и скривалище между одаята и собата, в което може да се влиза само през един от долапите. На втория етаж се излиза по вътрешни стълби. И в него има две почти еднакви по разпределение жилища, отново несиметрично поставени едно към друго – нещо, което много рядко се среща в двойните къщи.

Лафчиевата къща – изглед, план на първи и втори етаж | Източник: „Кратка история на българската архитектура“, 1965 г.

В момента в Лафчиевата къща се помещава етнографската експозиция „Градски бит от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век“ на Исторически музей-Дряново.

Дряновските майстори

Забележителностите в този край са многобройни, но нека да разкажем и малко за виновниците за това. През 1800 г. в Дряново се ражда майстор Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето, най-известният самоук български архитект. Започнал като прост зидар, той се е издигнал до пръв майстор.

Построил над 30 архитектурни обекта и инженерни съоръжения, Колю Фичето е най-именитият български строител и архитект през Възраждането.

Останал сирак съвсем рано, на 10-годишна възраст той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. Черпи знания от строителната школа на гр. Корча как се дяла камък, а от брациговските майстори усвоява конструирането на църкви, камбанарии и мостове. На 23 години вече е калфа, а на 36 е общопризнат майстор от целия дюлгерски еснаф.

Майстор Колю Фичето остава най-известен с градежа на своите мостове. През 1861г. той се изявява и в родното си място. Мостът над р. Дряновска е единственият, запазен в оригинал. Каменното съоръжение е с дължина 38.5 метра, а широчината на платното, заедно с тесните тротори, е 5 метра. Има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Мостовите колони са с водорези и дъговидни отвори над тях за пропускане на водата при прииждане на реката.

Мост на Колю Фичето в Дряново | Снимка: Ники Карагьозов

Сред обектите, създадени от Колю Фичето в Дряново, не можем да не споменем храмът „Св. Никола“. Построен е през 1851 г. и е обявен за паметник на културата от национално значение. Използван е мотивът за арката в различни съчетания; ясно подчертаните архитектурни елементи придават сдържано разнообразие и тържественост. За пръв път в този храм се среща камбанария върху покрива.

План и разрез | Източник: „Кратка история на българската архитектура“, 1965 г.
Храм Св. Никола – макет на Климент Генчев | Снимка: Митко Караколев
Храм „Св. Никола“ | Снимка: Ники Карагьозов

От къщите, които построява Никола Фичев, са запазени само две. Първата е „Къщата с маймунката“ във Велико Търново, а втората – Икономовата къща в Дряново. Създадена през 1859 г., тя впечатлява с тройно огънат еркер на южната фасада. Днес в Икономовата къща се помещава художествена галерия.

Икономовата къща | Снимка: Ники Карагьозов

Повече за делото на самоукия майстор можете да разберете в музей „Колю Фичето“ в източната част на Дряново, който може да се похвали с колекция от изключително прецизни макети.

Сред другите видни личности, родом от Дряново, не можем да не споменем един от най-авторитетните архитекти от първата половина на XX-ти век – Пенчо Койчев. Роден през 1876 г., той получава образованието си в Белгия – изучава инженерство, а след това и архитектура. Пенчо Койчев е автор на Съдебната палата в София (това е и последният му проект), северното крило на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, старата поща в Пазарджик и мн. др.

Дряновският кРай крие още много истории, забележителности и невероятен дух.

Открийте повече информация в Дестинация Дряново.

Основни източници:
Дестинация Дряново
Никифоров И., „История на градоустройството“, 2003 г.
„Кратка история на българската архитектура“, 1965 г.

 

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

СЕЗОНИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО БЯХА

Дърветата разцъфтяха по-рано, температурите скочиха рязко още от месец май. След това обач…