Война, бомбардировки, унищожение… страх, спасение, бункери.

Ужасът от Втората Световна война все още се чете по лицата на най-възрастните. На територията на нашата страна има хиляди скривалища, част от тях са предназначени за защита при въздушни нападения, а други при ядрена атака. През март тази година се повдигна въпроса за състоянието на тази убежища.

В София броят на бомбоубежищата варира според различните източници. Те са строени преди Втората Световна война, но състоянието им днес е плачевно. Какво причинява тяхната трагична съдба? Една от причините според Тони Тутанаров, началник на сектор в столичната пожарна, е че част от обектите нямат ясен собственик, а някои от тях дори не притежават Акт 16. В момента тече рутинна проверка в три администрации – Софийска област, общините Самоков и Ботевград. Какво ще покаже тя? Дали съоръжения, които са създадени да спасяват, ще намерят своя нов смисъл?

Как може да трансформираме бомбоубежищата?

Примерът на Албания

По време на правителството на Енвер Ходжа – от 60-те до 80-те години на миналия век  в Албания са изградени хиляди бункери. Броят им е огромен, според част от източниците достига до 750.  Цената за изграждането им е източване ресурсите на страната, отклонявайки я от по-належащите проблеми по това време. След падането на правителството съоръженията са изоставени. Конструкцията на Бункерът QZ (Qender Zjarri) се състои от сферичен купол с диаметър 3м, цилиндричен тунел за влизане във вътрешността и външна стена. Те са изготвени предварително и са сглобени на място. Този тип съоръжения е най-често срещаният. Бункерът е проектиран от инженера Йосиф Загали. Той наблюдава как куполообразните укрепления са практически непроницаеми за артилерийски огън, който просто рикошира от купола.

QZ бункер (Снимка: ©www.wikipedia.org)

Инженерът използва знанията си, за да проектира впоследствие конструкцията на QZ. В Албания се строят и PZ бункерите. Те са по-големи и по-тежки от QZ. Диаметърът им достига до 8м и също са предварително изготвени. Съществуват и „специални съоръжения“. Те представляват дълги тунелни бункери, проектирани за ядрена атака. Тяхното изграждане се е пазело в тайна.

PZ бункер (Снимка: ©www.wikipedia.org)

„Огромният брой бункери показва колко милитаризирана и параноична е  Албания по време на управлението на Ходжа. – споделя Велран Павалкович, професор по културология в Хърватския университет.

Но какво се случва днес с разпръснатите из цялата страна бункери? Част от тях са разрушени. През 2014г. стартира проектът BUNK’АRT, който цели запазването на историята на режима, както и колективната памет. Началото му е сложено с откриването на BUNK’ART1 – видеомузейни експозиции, създадени в бункера на Енвер Ходжа в покрайнините на гр. Тирана. Той разкрива историята на Албания през призмата на войната, но и обръща внимание на всекидневния живот на хората през този период. Втората част на проекта започва на 19 ноември 2016г. и разкрива тайните на едно правителство. Тя е първата голяма видеоизложба, разкриваща жертвите на комунистическия терор. Създателят на проекта е италианският журналист Карло Болино, а изследванията се ръководят от журналиста Адмирина Реци.

Bunk’Art (Снимка: ©http://bunkart.al)

Примерът на Германия

Изоставени и забравени съоръжения съществуват и в Германия, но нека се насочим към положителните примери. Надземният бункер в Сиенг, построен в началото на 40-те години на миналия век, е получил ново предназначение. Той е проектиран да защитава гражданите от въздушни нападания. През 2016г. архитекти от местната фирма Modulbuero му вдъхват нов живот. Те го превръщат в луксозен апартамент. Проектиран да защитава от унижощение и смърт, този бункер днес приютява гостите си в модерна и уютна обстановка.

Надземният бункер в Сиенг (Снимка: ©http://uk.businessinsider.com)

Забравеното убежище, днес наречено Mediebunker, също променя предназначението си. През 2000г. филмовата продуцентска компания PYP го превръща в театрално и съвместно работно пространство. От второто ниво на бункера се разкрива спираща дъха гледка, а погледът достига до центъра на града и пристанищните кранове. Зад дебелите му стени се крият забравени тайни, които днес стават вдъхновение за много художници. В  бункера се организират и концерти – звуци зад изолирани стени.

Mediebunker (Снимка: ©http://uk.businessinsider.com)

Архитектите от Bunkerwohnen превръщат много изоставени бункери в прекрасни места, които преплитат историята и съвременната реалност в една красива действителност. Бункетър F-38 в Claussenstraße в Бремен, Германия, е преобразен в галерия за музика и изкуство. Горните му етажи приютяват гостите за една незабравима почивка. B-35 архитектите превръщат в място за банди. Дебелината на стените му, проектирана за ударите от въздушните нападения, осигурява необходимата звукова изолация.

B-35 (Снимка: ©http://uk.businessinsider.com)

Примерите за преобразяването на изоставените съоръжения не спират до тук – Холандия, Русия и Англия също представят иновативни начини да се възродят бункерите.

Защо да оставяме историята да се руши?

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Концепции

One Comment

  1. […] месец ви запознахме с новите предназначения на бункери по цял свят. Подземният команден пункт на NORAD няма […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурни разходки: Долината на розите и тракийските царе – Казанлък

„Юни е и светът е изпълнен с аромат на рози, а слънцето се показва като златен диск над тр…